Никога не се доверявайте на бивш съветски агент, особено ако ви доставя газ

Преди много години, когато бях още млад кореспондент в комунистическа Полша, ми се обадиха от Холивуд, от кабинета на Чаби Броколи, режисьора на филмите за Джеймс Бонд. Асистентът му ме попита може ли комунистически диктатор да се опита да "купи" капиталистическа държава и така да удържи победа с мирни средства, вместо да нанася ядрен удар.

Владимир Путин се вписва в стереотипа за комунистически лидер не само защото в миналото е бил агент на КГБ, но защото и сега си остава воин от епохата на Студената война, вълк в овча кожа, който иска да приложи старите категории към съвременната епоха.

Както управниците от времето на Студената война, Путин разработва нови балистични ракети, потиска опозицията, опитва се да надене намордник на пресата и навсякъде привижда врагове. На Запада не му харесва засилването на авторитаризма в Русия, но същевременно Западът не смята, че е възможна нова Студена война. Съветската държава имаше възможност да влияе на другите държави с помощта на Червената армия и марксистко - ленинската идеология, които сега не играят сериозна роля във външната политика на Русия.

В същото време Путин създаде нов политически инструмент: руските газ и нефт, чиито доставки съставляват голям процент от изнасяните в Европа енергоресурси.

Путин се стреми да получи в ръцете си петролната компания Юкос, за да не се допусне продажба на активи на Юкос на американски компании. Ако собственици на Юкос станеха американци, печалбите от компанията на Ходорковски можеха да бъдат насочени към финансиране на политически сили в Русия, които са против Путин, а това сериозно би отслабило позициите на руския президент и у дома, и зад граница.

От руския природен газ, доставян от компанията Газпром, зависят много страни, от Турция до Туркменистан, от Европа до Баку. Очакванията са през 2020 година природният газ да бъде 62% от общото количество използвани в Европа енергоресурси. Две трети от този газ ще се изнася от Русия. Затова и Газпром има толкова голямо влияние.

Днес Газпром е държава в държавата, последната твърдина на съветската епоха, в която не желаят да чуят за принципите на пазарната икономика и прозрачност на провежданите операции. В бившите съветски републики Русия доставя газ на преференциални цени. Много страни, които граничат с Европейския съюз - Беларус, Украйна, Молдова - имат огромна задлъжнялост към Газпром.

Тези страни са заплашени със спиране на газовите доставки заради дългове, което създава нестабилност и ги прави зависими от Русия. Немного преди "революцията на розите" в Грузия Москва реши да прекрати газовите доставки за страната "поради причини от технически характер". По такъв начин Русия искаше да не допусне закриване на военните ѝ бази в Грузия, с помощта на които тя оказва натиск в Чечения.

Путин обича да използва груба сила. Като знак за това, че Украйна е важна за Русия, преди няколко години за посланик в Киев беше назначен Виктор Черномирдин, силов политик и бивш ръководител на Газпром.

Путин си знае силата и я използва с цинизма на агент от КГБ. Руският президент знае, че независимо от това кой ще дойде на власт в Украйна, всеки нов президент, включително прозападният Виктор Юшченко, ще е принуден да поддържа дружески отношения с Кремъл дотогава, докато Русия остане основен доставчик на енергоресурси в Украйна.

Спомнете си, че едно време лидерът на Беларус Александър Лукашенко спореше с Кремъл. Във всеки момент Русия можеше да предизвика в Беларус революция или държавен преврат, които да пометат Лукашенко, чрез прост механизъм - повишавайки цените на газа и петрола в средата на зимата. Но Путин реши да не прибягва до този вариант. Пък и защо? Лукашенко и така играе по свирката на Газпром.

Западните привърженици на Путин, особено в Германия, твърдят, че в нова Русия никога не е стоял избор демокрация или диктатура, а имало избор между криминална държава с нарушаващи закона олигарси, и създаване на стабилно, модернизирано общество. Да, Путин не е светец, признават съветниците на германския канцлер Герхард Шрьодер, но той направи правилния избор. Ако Путин бе последвал съветите на Запада за Чечения, то там, в опасна близост до Западна Европа, щеше да бъде създадена мюсюлманска държава.

Но европейските приятели на Путин се заблуждават.

Герхард Шрьодер смята, че Путин има голям интерес към развитието на сътрудничество с Европа, дори и затова, че самият той е живял девет години в Германия и свободно говори немски. Но днес не сме в епохата на Петър I , когато Русия е възлагала големи надежди на това, че Западна Европа ще ѝ помогне да се модернизира в замяна на възможността да се ползва от руските природни ресурси. При Петър I между Русия и държавите от Западна Европа бяха подписани съответните съглашения.

Подобни съглашения съществуват и днес. Така например, наскоро Германия се съгласи да доставя в Русия високоскоростни влакове, а немската енергийна компания Рургаз има 6-процентов дял в Газпорм.

Путин обаче е по-заинтересован от сътрудничество с Китай, отколкото с Европейския съюз. В Китай Газпром разви изключително голяма активност.

Шрьодер греши, когато мисли, че прегръщайки се с Путин, получава гаранции за сътрудничество между Русия и Германия. В действителност Путин просто иска да води Шрьодер за носа.

Стилът на управление на Путин показва, че са прави онези, които гледат на Кремъл със съмнение. Корупцията при Путин достигна още по-големи мащаби, отколкото беше при Елцин. Ентусиазмът на кремълската гвардия за разрушаване на Юкос до голяма степен е продиктуван от стремежа им да се обогатят за сметка на Юкос. И тези хора стоят на руля на путиновата Русия.