Никой не е в безопасност: Какъв е животът на политическите затворници в Русия?

Оскъдна храна, "робски" труд, произволни и сурови наказания и отсъстващо здравеопазване. Тази мрачна картина, която Associated Press сглобява през историите на политическите затворници и техните близки, е всекидневие за лишените от свобода в днешна Русия.

"Никой в руската пенитенциарна система не е в безопасност“, заяви пред Associated Press Григорий Вайпан, адвокат от "Мемориал" - група, основана, за да документира репресиите в Съветския съюз, особено от сталинистката затворническа система, известна като ГУЛАГ. "Мемориал" стана съносител на Нобеловата награда за мир през 2022 г., година след като Русия я забрани и разпусна. А точно днес 70-годишният Олег Орлов, един от лидерите на "Мемориал" в продължение на над 20 години, получи от руски съд присъда от 2,5 години затвор по обвинение в "дискредитиране на въоръжените сили".

Темата за затворническата система в Русия идва след новината за внезапната смърт на най-изявения критик на Путин - Алексей Навални, която разтърси света на 16 февруари. Опозиционерът почина на 1900 километра от Москва в отдалечена арктическа наказателна колония. Около смъртта му има много неясноти, но по всичко личи, че ГУЛАГ на СССР и до днес е гръбнакът на пенитенциарната система на Русия.

"За политическите затворници ситуацията често е по-лоша, защото държавата има за цел да ги накаже допълнително - да ги изолира от света, да направи всичко, за да сломи духа им", обясни Вайпан.

Натиск и пречупване

Владимир Кара-Мурза избухнал в смях, когато служителите в Наказателна колония номер 6 необяснимо поставят малък шкаф във вече тясната му бетонна килия, в която едва се сместват сгъваемо легло, табуретка, мивка и тоалетна.

Смехът на Кара-Мурза идва, защото единствените неща, които можел да съхранява в новия шкаф, били четка за зъби и чаша. Опозиционният активист нямал право на никакви лични вещи, твърди съпругата му Евгения.

Тя разказва и за друг случай, в който на Кара-Мурза било казано да събере спалното си бельо и да го остави от другата страна на коридора. Затворниците обаче трябва да държат ръцете си зад гърба, когато са извън килиите си.

"Как е следвало да го вдигне? Със зъби ли?“, недоумява Евгения.

Когато събрал чаршафите, се появил пазач и му казал, че нарушава правилата. Пазачът решил да внесе повече дисциплина.

За политически затворници като Кара-Мурза животът в руските наказателни колонии е мрачна реалност на физически и психологически натиск, лишаване от сън, недостатъчна храна, здравеопазване, което е лошо или просто отсъства, и главозамайващ набор от произволни правила.

Кара-Мурза беше осъден за държавна измяна миналата година, защото осъди войната в Украйна. Той излежава 25-годишна присъда – тежко наказание "подходящо" за критик на Кремъл в съвременна Русия. Днес в страната, управлявана от президента Владимир Путин, политическите репресии вземат връх и мнозина дисиденти са задържани под стража при все по-тежки условия.

Наследството на ГУЛАГ

Бивши затворници, техни роднини и защитници на човешките права рисуват мрачна картина на затворническата система, носеща наследството на Главното управление на трудово-изправителните лагери (ГУЛАГ) на СССР.

Тази картина е документирана от Александър Солженицин в "Един ден от живота на Иван Денисович" и "Архипелагът ГУЛАГ".

Въпреки че е в процес на реформи, системата "все още, повече или по-малко, използва гръбнака на съветската система", казва изследователят Олег Козловски.

Най-често затворниците живеят в казарми, плътно изпълнени с двуетажни легла. Константин Котов, активист, прекарал повече от година в Наказателна колония номер 2 във Владимирска област – затвора, в който Навални излежаваше присъдата си между 2021 и 2022 г. – си спомня тесните помещения с до 60 мъже в стая.

"Дори пандемията не промени това. От време на време хората имаха висока температура. Откарваха ги в лазарета, после ги връщаха обратно. Това беше", обясни той.  

"Храната" 

"Закуската беше овесена каша, обядът - супа с малко или никакво месо, картофено пюре и месен или рибен котлет. Вечерята – същата“, каза Котов.

Затворниците получавали по две яйца на седмица, а плодовете и зеленчуците били лукс, който почти винаги се продавал в затворническите павилиони.

"Дажбата не е достатъчна и често е негодна за консумация. Така че почти никой не живее само от дажби", заяви Навални в едно от изказванията си преди време.

Съпругата му описа менюто му като овесена каша за закуска, супа и каша за обяд и каша с херинга за вечеря.

Допълнителна храна се продава. Роднините могат да изпращат пратки. Няма такива обаче за тези, които са в наказателните килии. Те не получават пакети. 

Система на "робство"

В руските затвори има строг режим на дребни задачи и задължения. Андрей Пивоваров, който излежава четири години за ръководене на забранена политическа организация, трябвало да чисти единичната си килия по няколко часа на ден и да слуша запис с правилата на затвора.

Съпругата му Татяна Усманова разказва, че не му било позволено да прави и двете едновременно. Така щял да свърши бързо и да си почива. Пазачите, които следят действията на затворниците чрез видеонаблюдение, наказвали строго нарушителите на правилата.

В Русия има малко под 700 затвора и повечето са наказателни колонии с различна сигурност - от минимална до "специален режим". 30-40 от тях са наказателни колонии за жени.

"Политическите затворници обикновено се изпращат в онези, в които има по-строг контрол", казва Зоя Светова, журналист и защитник на правата на затворниците.

"Затворниците са задължени да работят, но често няма достатъчно задачи за мъжете. Жените обикновено шият униформи за военните, полицаите и строителните работници, като работят дълги часове за оскъдно заплащане“, твърди адвокатът на затворниците Саша Граф.

Надя Толоконникова, член на групата Pussy Riot, която е била в затвора близо 22 месеца през 2012-2013 г., си спомня шиенето в 16 до 18-часови смени.

"Това е система на робство и е наистина ужасна", каза тя.

Предполага се, че затворниците трябва да получават не по-малко от минималната заплата - 19 242 рубли (около 200 долара) на месец през 2024 г. - но в действителност възнаграждението им възлиза на само 300 рубли (около 3,20 долара) - достатъчно, за да си купят цигари и санитарни продукти в затворническия павилион. 

Сплашване и репресии

Толоконникова каза, че когато пристигнала в Наказателна колония номер 14 в района на Мордовия, надзирателят се описал като "сталинист".

"Може да си някой извън тази колония, да имаш глас, хора, които те подкрепят и се грижат за теб, но тук ти си напълно в моята власт и трябва да разбереш това“, спомня си думите му активистката.

Според журналистката Светова, която е била част от комисия между 2008 и 2016 г., въпреки че затворите технически се контролират от комисиите, които правят инспекции и се застъпват за затворниците, техните членове през последните години са заменени от хора, лоялни на правителството.

Според нея сегашното правителство използва затворите за сплашване и потисничество.
Съобщенията за физическо насилие са често срещани за обикновените затворници, но рядко за политическите затворници. Вместо това Козловски смята, че сплашването често се осъществява чрез налагане на сурови наказания за незначителни нарушения.
Навални прекарваше месеци в наказателна килия за това, че не е закопчал правилно униформата си или не е сложил ръцете си зад гърба си, когато е необходимо.

Дългите престои в наказателни килии или други помещения, които се използват при строг тъмничен режим, са реалност за мнозина и единственият спасителен пояс е посещението от адвокат или писането на писма. Като писмената кореспонденция често е цензурирана и понякога отнема седмици, за да пристигне до получателя.  

Здравеопазване "второ качество"

Здравеопазването е почти несъществуващо, казват настоящи и бивши затворници. Налични са само основни лекарства и то не винаги.

"Надзирателите в затвора по подразбиране смятат, че затворникът се преструва на болен и се оплаква от здравословни проблеми, само за да получи някакви допълнителни привилегии“, разказва Толоконникова.

Не е изненадващо, че затворниците не се справят добре в такива условия. Евгения Кара-Мурза сподели, че здравето на 42-годишния ѝ съпруг се е влошило в затвора.

Той претърпява две почти фатални отравяния през 2015 и 2017 г. и развива полиневропатия, състояние, което умъртвява усещането в крайниците му. Получавал известно лечение в ареста в Москва, но в наказателната колония в Омск лечение нямало.

Партньорката на Кара-Мурза се тревожи, че той се нуждае от физиотерапия и упражнения, а това едва ли е възможно в килията му.

Алексей Горинов, бивш член на московския общински съвет, излежаващ седем години за реторика срещу войната в Украйна, страда от хронично респираторно заболяване и част от белия му дроб е отстранена още преди да бъде хвърлен зад решетките. Здравето му се влошава прогресивно в продължение на шестте седмици, прекарани в изолация.

През декември 62-годишният Горинов нямал сили да седне на стол и дори да говори. В крайна сметка е преместен в затворническа болница. Близки до него твърдят, че там го будят на всеки два часа, защото е определен като потенциален беглец и властите трябва редовно да потвърждават местонахождението му. Затворникът намира мярката за форма на мъчение.

Общественото недоволство по темата за системно нарушаваните права на затворниците и лошите условия, в които те живеят, расте през последните години. Смъртта на Навални обаче е тревожен сигнал, че нещата могат да се влошат дори повече.