Николай Костов: Няколко големи играчи създават дефицит на лекарства с легален износ

Незаконният износ, въпреки че прави силно впечатление, не е основният фактор за дефицита на лекарства на българския пазар. Основният фактор са големите количества, които минават пред 3-4 дистрибутора и се изнасят законно, формирайки обаче недостиг. Това коментира пред Mediapool Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки и собственик на веригата "Ремедиум" по повод оповестения в края на миналата седмица доклад на ДАНС за нарушения при паралелната търговия. Три фирми са били хванати да изнасят незаконно от страната лекарства, попадащи в забранителния списък, без да го декларират. Две от трите фирми имат общи акционери, които освен това притежават и веригата аптеки "Лили", която има обекти в Бургас, Средец, Сливен и София.

"Това са малки играчи. Тези фирми, които са хванати в нарушение, разбира се трябва да си понесат последствията, но незаконният износ, въпреки че прави силно впечатление, не е основният фактор за липсите на пазара. Основният фактор са големите количества, които отиват в 3-4 големи дистрибутора, и се изнасят законно. Те би трябвало първо да задоволят пазара и тогава да изнасят. Когато притежателите на разрешението за употреба дават на определен дистрибутор количества, отговарящи на 20% от потреблението, те не са за негово лично ползване, а това са продукти, предназначени за 20% от пациентите. И когато той изнесе тези количества, това създава проблем. А не малкият участник на пазара, който е изнесъл 50 опаковки. Проблемът е в големите количества, които са предназначени за законна дистрибуция на пазара, където отиват 80-95% от количествата, предназначени за България. Те са съсредоточени в 3-4 големи дистрибутори", обясни Костов.

По думите му понякога се изнасят почти всички количества от даден медикамент или остават много малко бройки само в определени дистрибутори, които не се занимават с износ или изнасят по-малко. Той обясни, че има квотни лекарства, които са предназначени за определен брой хронично болни пациенти и от които притежателят на разрешение за употреба (ПРУ) не би внесъл повече, за да компенсира дефицита. Именно за тях износът създава проблем. "Обикновено фирмите внасят от тези квотни лекарства съобразно нуждите на лимитиран брой пациенти плюс 20-30% отгоре. Такъв е примерът с лекарствата за диабет. За тези квотни лекарства централите на производителите не разрешават да се внасят по-големи количества, за да не се връщат обратно в страни от Западна Европа, където се препродават по-скъпо заради разликата в цените. Тъй като по този начин производителите губят от разликата, от която печелят паралелните търговци. Има и неквотни лекарства, при които износът не формира дефицит", посочи Костов.

Проблемите да се борят поотделно, а не вкупом под лобистки натиск

По думите му прави впечатление, че когато се отвори темата с паралелния износ на лекарства, се появяват един куп играчи на пазара, които започват да лансират собствените си интереси пред здравните власти. "Едни казват, че основният проблем е в реферирането и изискването да се регистрира у нас най-ниската цена на ниво ЕС. Други твърдят, че генеричната замяна ще помогне за преодоляване на дефицита. Трети акцентират на изтеглянето на продукти от пазара. И от другата страна са изпълнителната и законодателната власт: Министерството на здравеопазването и Комисията по здравеопазването в НС, които не винаги са ориентирани в сложната тематика и процесите в бранша. Много играчи се възползват от това и хвърлят различни проблеми за решаване едновременно с цел да объркат законодателя. На него започва да му изглежда твърде сложно и дори настоящият министър проф. Христо Хинков призна, че материята му е сложна. А всъщност проблемът е много прост: няколко играчи изнасят лекарства и създават дефицит. И всеки проблем трябва да се разглежда поотделно, а не вкупом", посочи Костов.

Той допълни, че всеки един от посочените проблеми влияе по различен начин на пазара и не е нужно непременно да се разглеждат по едно и също време. "Например генеричната замяна е хубаво нещо, но ако погледнете становището на Българския фармацевтичен съюз, в него се говори само за нея и нищо не се казва за паралелния износ, който засяга най-важните лекарства в България. Ценообразуването на база най-ниска цена, особено за генеричните лекарства, също е проблем, но пак това не решава основният проблем с износа. Паралелните търговци пък се опитват да объркват общественото мнение като казват, че паралелната търговия не е виновна за дефицитите, а проблемът е в това, че се изтеглят лекарства от страната. Да, но ние не говорим за изтеглени лекарства, когато говорим за паралелна търговия. Имаме предвид лекарства, които имат регистрация в България. Всичко това служи да заблуди законодателя, да заблуди МЗ", коментира Костов.

Според него и последните предложени от МЗ промени в Закона за лекарствените продукти, които предвиждат износ при 100% задоволяване на вътрешното потребление, не адресират напълно проблема. Сега, според приетите през 2018 г. текстове в закона, износът се спира когато наличностите в страната паднат под 65% от средномесечното потребление.

Да се спре износът на хронично липсващи критични лекарства

Според Костов списъкът със забранени за износ лекарства, който се генерира от системата за проследяване на недостига СЕСПА, трябва да се актуализира на месечна база, а не на седмична, както е в момента, защото сега много лесно се заобикаля забраната за износ.

"В момента в забранителния списък има петдесетина лекарства, от които 90% са болнични медикаменти. Но точно лекарствата, които са обект на износ, не са в него. Т.е. този списък не стига, че е малък, но и малкото, което съдържа, и то не пречи на паралелния износ", каза Костов.

Той смята, че трябва да се направи един списък с хронично отсъстващите от българския пазар лекарства, които липсват поради паралелен износ и нямат генерични аналози. По думите му става въпрос за около 170-180 лекарства, предимно оригинални продукти, които се реимбурсират от НЗОК и са с висока стойност.

Костов смята, че техният износ трябва тотално да бъде забранен, както се случваше по време на Covid-пандемията. Идеята е в него да няма генерични продукти, които имат аналози на пазара и да се оставят само най-критичните лекарства, които нямат заместител. В това число влизат лекарства за диабет, антикоагуланти, неврологични, психиатрични, онкологични и др. продукти. "Това ще реши 95% от проблемите", смята той. Под въпрос е дали това може да се случи при действащите европейски регулации, но според него когато се докаже чрез реални сигнали от аптеки, че има недостиг, може да се направи.