Николай Василев песимист, че ще се преборим за изписването на “евро”

Министърът на държавната администрация Николай Василев съобщи в петък, че по въпроса с изписването на името на обединената европейска валута “евро”, а не “еуро”, както искат европейските институции, можем да претърпим неуспех.

“Това е въпрос, при който трябва да сме подготвени, че битката може изобщо да не бъде спечелена”, обясни министърът. Той е в Брюксел, където защитава пред Евросъюза произнасянето и изписването на български на името на валутата “евро”.

Според Василев всички други държави, които са имали този проблем, са били заставени да приемат позиция на ЕС без обяснения и спорове.

Европейската централна банка (ЕЦБ) настоява България да промени сегашната версия на превод на името на валутата на "еуро" - произнасяно и писано с “у”, а не с “в”, в съответствие с правилата на ЕС, според които думата ЕВРО трябва да бъде идентична във всички страни-членки.

ЕЦБ, подкрепяна от Европейската комисия, отхвърля официалните езикови варианти заради трудността да се модифицира дизайна на монетите.

“Все пак ние имаме своите аргументи – някои от тях са научни, а други са национално-политически. България е първата държава, която ще използва кирилицата официално в ЕС”, обясни Василев.

Той допълни, че ще се опитват да обяснят чисто научно и лингвистично, че в България е нормално да се казва “евро” и че никой тук няма да приеме да се пише “еуро”.

“Обществото ще продължава да казва “евро” години напред. Ако се търси и по-далечна аналогия – например, ако някой ден държава като Китай трябваше да защитава същия проблем пред ЕЦБ, много ми е любопитно как ще накарат китайците да произнасят името на тази валута”, допълни министърът. Според него въпросът е политически и трябва да лобираме.

Проблемът беше обсъждан още през 1995 г., когато бяха приети препоръките на Института за български език да бъде установена графичната форма евро. Това изписване е възприето и в Договора за присъединяване на България към ЕС и вече се е наложило в съвременния книжовен език.

Дискусии около изписването на единната европейска валута е имало и в други страни-членки на ЕС, като например Литва, Латвия, Малта, Словения, Унгария и Гърция. Повечето от тези държави са изтъквали аргументи като национални лингвистични традиции или близостта на съответното за страната изписване на валутата с името на континента Европа, когато са се опитвали да защитят езиковите си особености. Тези техни аргументи обаче не са били възприети от ЕЦБ и те са били принудени да възприемат употребата на "еуро".

Всички тези държави, с изключение на Гърция, използват латиница.

Латвия продължава да спори, като правителството обяви по-рано тази година, че е ако е необходимо, е готова да отнесе въпроса до Европейския съд и да защити правото си да използва "eiro" вместо "euro" в официален превод.

"Euro" не съществува като дума в латвийския език, тъй като латвийската граматика и фонетика не позволяват съществуването на дифтонга "eu".
Проблемът продължава да бъде спорен и в Малта, където лингвистите настояват, че страната трябва да се придържа към "ewro", което се използва масово на острова, въпреки съпротивата на Европейската комисията и на ЕЦБ, но малтийското правителство се отказа от официалното си оплакване.