Николов обвинен за дейност преди управлението на ОДС

Главният прокурор иска имунитета на ОДС-депутатът Никола Николов за престъпления, извършени от него като управител на "Диамант" ЕООД-Разград, ощетили държавата с крупна сума. Така е мотивирано искането на главния прокурор, заведено тази сутрин в деловодството на парламента.

В предложението на главния прокурор за образуване на наказателно преследване срещу Никола Николов пише, че е извършил тежки престъпления в качеството му на управител на "Диамант" Разград в периода от 21.04.1992 г. до 31.07.1995 г. Според цитираното следствено дело, освен срещу Николов ще бъдат повдигнати обвинения срещу Велислав Йорданов Тачев, Петър Георгиев Костадинов и Борис Милев Дамянов. Според прокуратурата, е присвоено държавно имущество, собственост на фирмата, на стойност 3 414 320 неденоминирани лева.

Новината за поискания имунитет на депутата от ОДС дойде ден след като група граждани поискаха с подписите си оставката на главния прокурор Никола Филчев, припомняйки, че същото искане е направил Висшият съдебен съвет, който го е избрал на поста. В деня, когато беше внесена тази подписка, от прокуратурата съобщиха, че друга група граждани (неизвестна засега) е поискала възобновяване на делото "Сапио" срещу бившия премиер и финансов министър Иван Костов. Прокуратурата обаче уточни, че ще иска имунитета на друг народен представител и ден по-късно оповести, че това е Никола Николов.

Бившият шеф на икономическата комисия в предишния парламент обаче уточни, че не вижда политически мотиви в конкретния случай, тъй като ако се цели уязвяване на СДС, това не е възможно, тъй като в мотивите на прокуратурата се визира период преди управлението на СДС.

Никола Николов смята, че зад предишната атака срещу него - през март 2001 г., са стояли среди в СДС - т.нар. юридическо лоби.

"Атака ми беше проведена 2001 г. с повикването ми по телефона в прокуратурата - със съответната медийна разгласа, и това беше свързано с публикации в два вестника - Новинар и Дневник.

Двата вестника излязоха с публикации за брата на главния прокурор Никола Филчев - Ангел Филчев и прокуратурата атакува политици, които смяташе, че стоят зад издателите на вестниците. Тогава освен депутата Николов прокуратурата привика и столичния кмет Стефан Софиянски и шефа на общинския съвет Антоан Николов.

"Някой много услужливо от това лоби беше подсказал на главния прокурор, че тези публикации могат да бъдат спрени и вестниците респектирани, ако "политическите покровители" на вестниците - в мое лице и на другите двама политици, бъдат дискредитирани. Това е истината", посочи днес Никола Николов пред БНР. "Между впрочем източникът на информацията в тези два вестника беше един и същ - той е от бившите служби. Има подозрения, че е свързан с това лоби - типично мероприятие, проведено по най-гадния възможен начин", каза Николов.

"В нашата юридическа система, още в конституцията, е заложена фигурата на главния прокурор, като фигура над всичко и недосегаема. След това с промени в закона тази недосегаемост на главния прокурор беше изведена в абсурд - неговият имунитет или сваляне не може да искан от никого и по този начин се създаде една изключително силна власт. Тази власт е огромно изкушение за него и за неговите покровители и приближени. Винаги ще се намери кой да се възползва от тази неконтролируема власт. Точно това се получи и с този първи инцидент с мен 2001 г. Тогава беше показано на прокуратурата, че тя има и политическа власт. Че може с един телефонен разговор, със съответните медийни мероприятия, да дискредитира всеки политик в страната. Сега нещата са по-сериозни. Сега ще се създаде парламентарна комисия, която ще разгледа фактите. Ако НС гласува сваляне на имунитета ми, предстои състезателен съдебен процес, в който ще бъде изяснена истината. Истината може да бъде провъзгласена единствено и само от съда", обясни Никола Николов.

Народното събрание трябва да разгледа направеното мотивирано искане на главния прокурор за разрешаване за възбуждане на наказателно преследване срещу депутата Никола Николов и да се произнесе с решение, заяви председателят на парламента Огнян Герджиков. За целта ще бъде сформирана временна анкетна комисия, избрана от Народното събрание.

Още вчера Герджиков обяви, че парламентът ще спази досегашната си практика да създаде временна комисия, която да проучи внесените от главния прокурор материали.

Делото "Диамант"

Обвинението на прокуратурата срещу Никола Николов като директор на разградския стъкларски завод "Диамант" е на база на финансовата ревизия, извършена в дружеството през 1995 - 1996 г., потвърди прокурорката от Разград Елена Хаджидимитрова пред радио "Свободна Европа". На базата на ревизията, окръжното следствие в Разград е водило разследване и на финала местната прокуратура е излязла с мнение за съд на 25 юни 2002 г. След това делото е изпратено във Върховната касационна прокуратура, тъй като обвинените по него лица са направили възражения за досъдебното производство.

На въпрос защо точно в този момент главния прокурор решава, че делото трябва да продължи, подчинената му Хаджидимитрова предположи, че на Върховната касационна прокуратура е било нужно време да проучи делото, тъй като то е обемно.

Финансовата ревизия в "Диамант" е започнала през декември 1995 г. по настояване на тогавашното министерство на промишлеността. По думите на Тодор Денев, тогава директор на местното управление на финансовите ревизори, от министерството изпратили на ревизорите папки, пълни с компромати.

Ревизията продължава една година - до декември 1996 г., а ревизионния акт е внесен в окръжното следствие в средата на 1997 година.

Ревизионният акт за работата на Николов като управител на държавното тогава дружество визира периода от 1 април 1992 г. до 31 март 1996 г. Според констатациите в него, дружеството е отчитало отрицателни финансови резултати за 1993 и 1994 г. В този период в предприятието е извършван основен ремонт на пещите "Питсбург", като според ревизорите това е довело до загуби. Проверката на тогавашната служба "Държавен финансов контрол" сочи още, че продажбите на дистрибуторите не са били обезпечавани с гарантирани вземания, а в сделките с чужди партньори е била налагана практиката на отложени плащания. В същото време дружеството е ползвало кредити, вноските и лихвите по които са го декапитализирали.

Пред БТА ревизорът Тодор Денев заяви, че когато ревизията приключила декември 1996 г., той преценил, че не са налице основания за наказателно преследване заради нарушенията. По думите на Никола Николов, след приключването на първата предварителна проверка на следствието по ревизионния акт, следствените органи са заключили, че въз основа на констатациите в акта не следва да се търси наказателна отговорност от него.

През януари 2000 г. обаче окръжният прокурор на Разград Елена Хаджидимитрова започва ново наказателно производство по същия случай.