НИС или СДС - това е дилемата

Спорът коя от двете Михайлови е по-подходяща за лидер на СДС раздвижи духовете в синята партия и предизвика подобаващ шум в медиите. При добро желание това събитие може да се тълкува и като обнадеждаващо, доколкото се дава възможност за някакъв дебат по темата какъв тип лидер е нужен на СДС и какво е бъдещето на тази организация. Както се казва - дотук добре. Защото вече почти изглеждаше, че СДС трайно се е пристрастил към ролята си на политически лузър и не прави нищо да излезе от това състояние.

От друга страна, СДС продължава да бъде натоварен с

огромни обществени очаквания и политическа мисия,

които далеч надхвърлят текущите рейтинги на доверие към политическата сила. Не само защото царското управление се срива и БСП предприема офанзива, а защото държавата има нужда от сериозна дясна алтернатива. Формално погледнато, повечето политически сили извън БСП, и особено лидери, са се декларирали като десни. Реалният политически резултат там обаче е почти нулев, засега.

СДС изпадна в шок след загубата на парламентарните избори през юни миналата година. Лидерът Иван Костов се оттегли от публични изяви и даде обет за мълчание, а СДС остана в публичния живот номинално, без да каже нещо, което да се запомни. Чрез изявите на лидерите си СДС дори

не се разпознава като опозиция, а като аутсайдер

Дали обаче изборът между двете Михайлови е истинската дилема за СДС и това ли е единствената алтернатива на най-сериозната дясна политическа сила?

Това, което се случва на "Раковски" 134, започва да наподобява някакъв женски кеч, или не особено здрава интрига. Две дами си оспорват властта. Едната има висок рейтинг и образът ѝ в публичното пространство се възприема като модерен мит, другата е малко като Мара - Пепеляшка - разтребва къщата и чисти леща, докато другите ходят на бал. В едната повечето жени могат да видят себе си, а в другата - това, което си мечтаят да бъдат. Фигурите на Екатерина Михайлова и Надежда Михайлова доскоро бяха възприемани като взаимно допълващи се в СДС - пространството. В момента обаче те се превръщат в съперници за един пост. Съвсем скоро

няма да има достоен изход нито за едната, нито за другата

След целия спектакъл разколебано ще бъде доверието в самия Съюз на демократичните сили, в който се кълнат и двете Михайлови.

Надежда Михайлова от месец насам дава двусмислени сигнали за бъдещите си лидерски планове. Както сполучливо се отбелязва в един коментар, мълчи като блондинка на устен, докато всички около нея очакват отговор. Това мълчание очевидно е някакъв търсен ефект, но в случая е нещото, което най-малко се очаква от отговорен политик. Какъвто без съмнение би трябвало да бъде председателят на парламентарната група на ОДС и зам. председателят на СДС. Има поне две обяснения за странното политическо поведение на Надежда Михайлова. Едното - че наистина ѝ се става председател на СДС или че поне иска да предизвика по - сериозен разговор по темата. Другото - че си търси начин да се измъкне от СДС и от непрестижните, но натоварващи политически отговорности, каквито има шефа на парламентарната група или на партията и да отиде на някаква "международна работа".

Забележително е също така, какви сили и енергии се отключиха в партията, за да опонират на инициативните комитети, издигнали кандидатурата на Надежда Михайлова. Трудно може да се прикрие впечатлението, че най-тягостното нещо в СДС е апаратът, който от желание да се наложи е готов да съсипе и стъпче всичко, дето все още шава в синята организация.

В крайна сметка, обаче,

дилемата на СДС не е избор между Екатерина и Надежда

Те двете са част от сегашното ръководство на СДС, а най-добре за организацията би било, ако се оттегли целият НИС на СДС.

Не е ли забележително, че вече половин година НИС на СДС не могат да намерят отговор на екзистенциалните въпроси кои са и кого представляват. Както и кой им е виновен. Говорят, че не е важно кой ще е лидерът, а каква ще е политиката, все едно че изборът на лидер не е показателен за политиката и обратното. Освен това говоренето е до голяма степен безпредметно, защото и за най-непросветения външен наблюдател е ясно, че лидерите на СДС въобще не възнамеряват да правят промяна в каквато и да е посока. Едно е да казваш, че ще правиш нова политика по нов начин и да я караш по-старому, друго е да покажеш с реални действия и поведение, че промяната се случва. Или поне

да дадеш шанс за промяна, а не да го парализираш

Шансът можеше да бъде даден по един единствен начин - колективна оставка на цялото ръководство на СДС, а не само на председателя. Така, както постъпи през 1994-та тогавашното ръководство на СДС, оглавявано от Филип Димитров. Филип Димитров и колегите му от НКС на СДС не само се оттеглиха достойно, но и по никакъв начин не попречиха, а напротив - помогнаха, на тогавашния нов син лидер Иван Костов да действа по начин, който намира за правилен. И нещо друго - бяха създали среда да се изградят лидери, между които можеше да се избира по-добрият.

Откъде да дойде промяната в СДС сега, след като

организацията е "запушена" отгоре?

Същите хора, които хората асоциират с три поредни загуби - местни, парламентарни и президентски избори, настояват, че именно те са призвани да продължат напред и да печелят доверие. Чие доверие? В коя държава? Българското общество недвусмислено показа, че не желае да го управляват тъкмо тези хора. Макар че те може да са ценни, може да са управлявали най-добре, може би по-достойни от тях няма... Обсъждат се варианти част от сегашния НИС да остане в новия - сигурен белег за политическо късогледство и нежелание за промяна. Малцина си дават сметка, че дори най-популярната фигура от НИС - Надежда Михайлова - е заразена от същата "наследствена" болест, както всичките ѝ колеги. И че нейният висок рейтинг в решителен момент ще свърши точно толкова работа, колкото още по-високият рейтинг на Петър Стоянов преди президентските избори. И колкото рейтингът на Желю Желев преди шест години.

Може би 10 на сто от хората в страната все още споделят оценката, която НИС си дава. И може би вече са се примирили, че Екатерина Михайлова е предопределена да излекува СДС и да го подготви за нови битки. Ако сметката е такава, то нещата са ясни. СДС и по-точно НИС на СДС ще си стои като

непокътната мумия от края на 20 век

и винаги ще може да разчита на някакво все по-малко, но убедено ядро от привърженици и симпатизанти, които си вярват, че те са най-прави и винаги ще бъдат прави. Това за някои може би е стратегия.

Друг вид стратегия би било, ако СДС мисли как да разшири доверието и влиянието си, как да направлява процесите в дясното пространство и как да стане изразител на интересите на всички онези, които не са леви, (каквото и да значи това в България), които не са привърженици на БСП и които са разочаровани от царя.

Тук задължително трябва да се даде отговор и на въпроса очаква ли СДС в близките 50-100 години

да има абсолютно мнозинство в парламента

Ако отговорът е "не", или "не съм сигурен", тогава СДС би следвало да мисли при какви условия, с какви формации и на базата на какви принципи ще търси съюз с други политически сили.

Новото време дойде, но и отмина. България вече живее под знака на още по-новото време, в което нищо не е същото. Нито царят, нито БСП, нито Софиянски, нито Бакърджиев, нито Петър Стоянов. СДС обаче живее в мавзолея, който си гради от 18 юни 2001 - със спомена за най-доброто и най-неразбраното правителство, което си отиде, с приятелите и враговете, каквито бяха тогава, с тогавашните представи за правилно и неправилно, вярно и невярно, свой и чужд.

На всичкото отгоре в момента

СДС има уникален шанс

Популярността на управляващата НДСВ се срива главоломно. Тенденцията не може да бъде обърната, тъй като процесите на разпад в царската група са необратими. Без ясна политическа цел, без реален лидер, депутатите са противопоставени на лобита и групи по съсловен, икономически и лобистки принцип.

Колкото и да обяснява през ден, че не иска предсрочни избори, БСП заедно с младшия си партньор ДПС води нещата към фазата, в която НДСВ ще може да бъде отстранено по всяко време. Естествено, социалистите ще изберат най-подходящия за себе си и най-лошия за СДС момент.

В тази ситуация СДС сякаш не знае как да се държи. Или не се усеща, или го прави нарочно, но може би единственото, което му идва наум да прави, е да помага на БСП да дойде на власт, за да може след това да играе на чисто срещу познат противник. Много е спорно на кого е необходима подобна политическа стратегия - на дясната алтернатива, на българското общество, на СДС или просто на определен кръг хора от СДС, които разглеждат синята идея като тяхна приватизационна сделка.

Но какъвто и шанс да се даде, СДС няма да е в състояние да го "консумира", ако продължава да се изживява като неразбран мъченик на прехода, склерозирал в старите схеми и клишета, обречен завинаги на Иван Костов, Екатерина Михайлова, Надежда Михайлова, Йордан Соколов и Муравей Радев. И ако те наистина смятат, че все още има какво да дадат на обществото, най-добре ще постъпят, като направят крачка назад. Ако партията е жива, ще намери кой да направи крачката напред. А ако не е, дясното в България ще си намери ново СДС, както и да се нарича.