Нов избирателен закон ще смени елита и ще върне доверието в политиката

/По инициатива на фондация "Български социологически център" се готви изменение на избирателния закон. Над промените работят Михаил Константинов от ЦИК, Илия Божинов от ГИЗДИ, Димитър Димитров от СУ, Ивелина Алексиева - юрист, Севинч Солакова от ЦИК, Антон Хиджов от БСЧИГП и Юлий Павлов/.

Защо са необходими промени в избирателната система? Те ще накарат ли по някакъв начин хората да участват по-масово в избори?

Целта на тези промени е да се върне интереса на хората към политиката. В момента се наблюдава едно огромно отчуждение, което съвсем лесно може да премине в тотално отричане на съществуващата политическа система, което е много опасно. Нашата демокрация съвсем не е толкова стабилна, колкото може би изглежда отстрани. Ние сме виждали и сриването на много по-мощни демокрации - достатъчно е да ви дам примера от 1932 - 1933 година какво се случи на Ваймарската република в Германия. Очевидно има необходимост от възвръщане на доверието в политическата система и един от начините това да стане, е да се смени избирателната система.

Между другото, избирателната система може коренно да измени и политическата система в страната, и в частност политическия ландшафт. Като минимум се подменят политическите елити в една съществена своя част.

Каква е идеята? Немската система е чисто пропорционална, но от друга страна половината депутати се избират чисто мажоритарно. Само на пръв поглед тук се крие някакво противоречие. Ще дам пример с България как действа тя. Разделяте страна на 120 едномандатни избирателни райони, от които 119 са на територията на страната, а 120-тият е за чужбина. Всеки от тези райони излъчва по един мажоритарен кандидат. Изборите се провеждат в един тур, следователно мажоритарните кандидати се излъчват с относително мнозинство. Може да спечелите с много малък процент - да имате 20 % и да станете депутат, стига останалите да имат по-малко гласове от вас. Всеки избирател има по два гласа - мажоритарен и пропорционален. С мажоритарния си глас избира мажоритарен депутат, а с пропорционалния си глас дава вот за партия или коалиция и определя състава на бъдещия парламент като процент. С пропорционалния си глас казвате какъв ще е процентния състав на парламента.

След което настъпва вече интересното истинско раздаване на мандати. Да предположим, че някоя партия е взела 30% от мандатите. Ако нейните мажоритарни кандидати, които вече е спечелила, са по-малко, отколкото ѝ се падат по пропорционалната система, тя си допълва липсващите депутати от някаква листа - било национална, било регионална. По-интересно е обаче какво става, ако партията е имала толкова харизматични мажоритарни кандидати, че е спечелила повече мажоритарни места, отколкото ѝ се падат по пропорционалната система. Тъй като вие не може да махнете спечелил мажоритарен кандидат, единственият изход да запазите пропорцията е да дадете допълнителни мандати на останалите партии. Т.е давате им право да изтеглят още депутати от своите пропорционални листи, за да се върнете на пропорциите. При това естествено парламентът се увеличава. Става въпрос за много малки варианти - най-много пет-шест души се добавят към парламента.

В България това не може да стане, защото има 240 депутати по Конституция. Затова предлагаме модификация на немската система, при която ако една партия е получила повече мажоритарни гласове, отколкото ѝ се полагат пропорционално, тя ще си ги запази и чисто и просто ще бъде наградена. Другите партии няма да получат допълнителни места. Пропорцията няма да бъде съвсем чиста, но ще бъде все пак достатъчно пропорционална системата. Запазват се броя депутати и по това се различаваме от немската система.

Ще се пресече ли корупцията при влизане в парламента по този начин?

Това не е панацея срещу корупцията, но вече издигате привлекателни хора, които имат личен интерес да са добри депутати, за да бъдат преизбрани.

Ще се намали ли ролята на партийния контрол?

Интересите на партийния елит се запазват до голяма степен, защото много депутати ще влизат през партийните листи. Само половината ще бъдат избирани мажоритарно, другата половина ще влязат през партийните листи. В този смисъл партийния интерес е запазен. Нещо повече, партията взима толкова депутати, колкото е нейното истинско влияние в страната и няма възможност да се повтори безобразието, което се случи във Франция. Там една голяма политическа сила - партията на Льо Пен Националния фронт, остана без нито един депутат. Това директно означава, че казвате на 15 % от хората, че парламентът е глупост и да се хванат за паветата и за бомбите. На всичко отгоре констатирах, че френските и изобщо западните коментатори са много доволни, че Льо Пен не влезе в парламента. Вместо да си посипят главите с пепел и да си сменят системата, те се радват на нещо, което ще я разруши. Когато не пускате една партия да се представи парламентарно, тя започва да се представя извънпарламентарно. Което може да значи представление с Калашници, например. Ако вие сте радикална партия и имате 8% влияние - ще вземете 8% депутати и вашият радикализъм ще го изприказвате на парламентарната трибуна, а не с бомби по пазарите.

Запазвате ли 4-процентната бариера?

Да, запазва се. Мандати се разпределят между партии и коалиции, които или са минали 4% бариера на национално ниво, или имат поне 2- ма избрани мажоритарни кандидати. С други думи, даваме допълнителна пътечка към парламента на малки партии с харизматични кандидати. Например, ако на последните избори Гергьовден беше успяла да вкара двама мажоритарни кандидати, тогава техните 3,5%, които изгоряха, нямаше да изгорят и те щяха да имат тези депутати. В този смисъл немската система отваря път за малките партии с харизматични водачи.

Преди време Асен Агов от СДС лансира идеята за по-малко на брой депутати и за двукамерен парламент....

При нас също има в някакъв смисъл двукамерен парламент. Това е Конституционният съд. Така че механизмът е запазен. По света какво прави втората камера - казва този закон става ли или не става. Така че ние си имаме двукамерност, но трябва драстично да се намалят депутатите. В Германия населението е 85 милиона, а депутати са малко повече от шестстотин. В България населението е 10 пъти по-малко, а депутатите са 4,5 пъти повече на глава на населението. Да не говорим за Америка, където са 400 конгресмени на 250 милиона население. Поне българските депутати да стояха в залата, а не да плащаме заплатите, автомобилите и всички екстри на 240 души.

Тоест, вие предлагате и намаляване на броя депутатите?

Това, което ние предлагаме, не предполага пипане на Конституцията. Новата система работи и при този основен закон. Лично мое е становището за броя депутати. Между другото, такова е и становището на всеки експерт в страната.

Ще събере ли идеята ви мнозинство в това Народно събрание, за да се промени закона?

Аз лично дълбоко вярвам, че тези промени в избирателната система трябва да бъдат подкрепи от всички политически сили и заедно да ги внесат - тоест НДСВ да ги внесе заедно с БСП, СДС и ДПС. Според мен, всички имат сметка.

Звучи утопично...

За съжаление, точно така звучи. Доколкото имам информация, големите политически сили са съгласни с такава промяна. Специално за СДС мога да твърдя определено, че сините отдавна "зреят" на тази тема и мисля, че имат вече вътрешно съгласие по въпроса. Остават много технически детайли, по които може да се спори, защото аз говоря за принципите. Но важното е да приемат принципно нещата, оттам нататък техническите детайли експертите ще ги уточнят.

Как ще се отрази промяната на местните избори?

За местните избори предложението е друго. - да се премине към преференциални листи. Там идеята е, че на местно ниво хората по-добре познават кандидатите за общински съветници. И там ще се гласува за общински листи, които обаче хората ще могат да ги пренареждат. Но личното ми очакване е, че нищо няма да излезе. Просто хората нищо няма да редят. За да се пренареди една листа, поне 30-40% от хората трябва целенасочено да гласуват за част от листата, за да я пренаредят. В противен случай остава наредбата на партията. Опитът на Словакия показва, че само 24% от хората пренареждат.

Значи зависи от активността на гражданите?

И то от целенасочена активност - ако всички се обединят да подкрепят един.