Нова архитектура на сигурността в Европа може да се окаже възможен изход от украинската криза

Макар че напрежението в Украйна отново се покачва, ветерани дипломати започват тихомълком да обмислят изход от най-тежката криза в отношенията Изток-Запад след края на Студената война.

Може да изглежда, че е неподходящо време да се умува за пренареждане на архитектурата на сигурността в Европа, когато крехкото примирие в Източна Украйна всеки ден се нарушава,
повишавайки залозите в още един "замразен конфликт" в постсъветското пространство около Русия. САЩ и ЕС наложиха три "вълни" от санкции срещу Москва заради анексирането на Крим и заради подкрепата ѝ за проруските сепаратисти в Югоизточна Украйна.

Но въпреки реториката на президента Владимир Путин срещу Запада, нито Русия, нито Европа имат интерес от продължителна конфронтация, която вече вреди на икономиките и на двете страни и може да подкопае стабилността в цяла Източна Европа.

И ето, че "мъдреци" като бившия германски посланик Волфганг Ишингер, председателстващ Мюнхенската конференция по сигурността, и Игор Юргенс - председател на московския Институт за съвременно развитие и приближен на премиера Дмитрий Медведев, вече ровят из дипломатическите наръчници в търсене на възможен изход.

Макар Ишингер да нарича поведението на Русия спрямо Украйна неприемливо и да подкрепя санкциите, той е убеден, че една укрепена Организация за сигурност и сътрудничество в Европа може да се окаже инструмент за преодоляване на кризата. В краткосрочен план той настоява за международна контактна група, съставена от Русия, САЩ, ЕС и украинското правителство, която да наблюдава изпълнението на споразуменията за прекратяване на
огъня, подписани в Минск през септември между Украйна и проруските бунтовници. В по-дългосрочен план той предлага Сърбия, която ще поеме председателството на ОССЕ през 2015 г., и Германия, която вече е обявила кандидатурата си за председателство на 57-странния форум през 2016 г., да започнат да разработват нова харта за европейската сигурност.

"Целта трябва да бъде укрепване както на правилата, така и на институциите, включително ОССЕ, и да бъдат обсъдени такива проекти като предложения от Медведев през 2008 г. договор за сигурност", каза Ишингер. Според плана на Медведев, изложен няколко седмици преди кратката война между Русия и Грузия, нито една страна или съюз, опериращи в евроатлантическия регион, няма да има право да укрепва собствената си сигурност за сметка на други страни или организации. Юргенс, който критикува политиката на Путин спрямо Украйна, каза, че инициативата на Медведев е заслужавала по-конструктивен прием от този, който е получила.

Навремето Западът отхвърли предложението, защото то изглеждаше явен опит на Русия да получи право на вето върху такива решения на НАТО - ръководения от САЩ алианс, като например приемането на нови членове, или разполагането на американска противоракетна отбрана в Европа.

Оттогава Путин тръгна по обратния път с едностранни военни действия в Крим и с основаването на Евразийския съюз, включващ Беларус и Казахстан, като обединена около Русия противотежест на ЕС.

Битката за Украйна е точно заради това, че Киев избра да търси път към ЕС, вместо да се присъедини към Евразийския съюз.

Рожба на разведряването

Ако някои държавници обръщат взор към ОССЕ сега, то е, защото тази организация е плод на предишна ера на междублоково съперничество с цел да даде рамка за ограничаване и канализиране на геополитическите сблъсъци. Подписан през 1975 г. на паневропейска среща на върха в периода на разведряването в конфликта Изток-Запад, Заключителният акт от Хелзинки на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа въвежда ключови базисни правила, включително суверенитет, териториална цялост и раздели за човешките права и икономическото сътрудничество.

Той създаде рамка за преговори, които впоследствие доведоха до договор за ограничаване на конвенционалните въоръжения в Европа с мерки за укрепване на доверието, като предварително уведомяване за военни маневри и правото да се изпращат наблюдатели на тях.
Когато Студената война приключи, 34 страни тържествено подписаха Парижката харта за нова Европа, включваща ангажименти за спазване на суверенитета и териториалната цялост, но също и за демокрация, човешки права, върховенство на закона и икономическа свобода.

"Ние трябва да създадем условия за някакво "ново издание" на Парижката харта от 1990 г.", каза Ишингер, отбелязвайки добрата оценка на Путин за положителната роля на ОССЕ в украинската криза. Този документ пледира за "ново качество на нашите отношения в сферата на сигурността при пълно взаимно зачитане на свободата на избор в това отношение". На Запад това бе възприето като приемане от Москва, че страните от бившия съветски блок могат да се присъединят към НАТО и ЕС, ако пожелаят.

След като обаче 12 централноевропейски страни се присъединиха към НАТО, Путин реши, че трябва да се сложи червена линия срещу по-нататъшното разширяване на Изток на алианса с Украйна или с Грузия. Руски дипломати хвалят примера на Финландия, която остава неутрална и приятелски настроена към Москва по отношение на сигурността, като в същото време се стреми към икономическа интеграция с Европа.

През западните очи военното завземане на Крим от Москва бе фрапантно нарушение на принципите на ОССЕ. В очите на Москва обаче то е отговор на желанието на преобладаващото руско етническо население и опит да се предотврати попадането на
кримската военноморска база Севастопол в ръцете на НАТО.

Украинският конфликт напомни на правителствата полезността на ОССЕ - единственият форум за сигурност, обединяващ всички европейски и северноамерикански страни. В най-добрия случай той служи за изграждане на мостове и опазване на репутации. В най-лошия той е говорилня, парализирана от изискването решенията да се вземат единодушно.
Организацията се нагърбва със задачи като наблюдаване на избори и мониторинг на примирия, но Москва не допусна наблюдатели от ОССЕ в Крим. Не е ясно как една ревизирана харта за европейска сигурност може да стабилизира страните между Русия и НАТО. Много западни официални лица в частни контакти признават, че Крим е загубен, макар че техните правителства няма да приемат това официално.

Малко вероятно е Западът формално да откаже на Украйна и на Грузия един ден да се присъединят към НАТО, ако изпълнят критериите и ако желаят това. Но много западни политици сега признават, че този ден е далеч в бъдещето, ако изобщо настъпи.
Ишингер, който повече от 10 години бе в екипа на Ханс-Дитрих Геншер - външния министър на Западна Германия, който неуморно настояваше за по-важна роля за ОССЕ въпреки дълбоките американски подозрения, каза, че има прецедент за справяне с подобни проблеми. "Заключителният акт от Хелзинки не уреди окончателния статут на Германия или на балтийските страни, но той подчерта, че тези въпроси не могат да бъдат уредени със
сила", отбеляза той.

По БТА.