Нова ДКЕВР с избирани от парламента след изслушване членове

Членовете и ръководството на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да се избират пряко от парламента след номиниране на претенденти, които ще трябва да изготвят писмени концепции за работата си и да ги защитават пред депутатите, предвиждат поправки в Закона за енергетиката публикувани от Министерството на икономиката и енергетиката за обществено обсъждане във вторник.

Сред останалите корекции, лансирани по-малко от седмица преди събирането на 43-ото Народно събрание, е и заседаването на комисията в два специализирани състава – по енергийните и водните въпроси, за да не изостават решенията, свързани с работата на ВиК-дружеството, както се случва в момента заради големите проблеми в енергетиката.

Към членовете и шефовете на регулатора ще има и изискване да не търсят или приемат директни инструкции от правителството или друго публично или частно лице за техни решения. Те трябва да гарантират, че работят независимо от всякакви пазарни интереси и да вземат самостоятелни решения.

Това е вторият опит за промяна на назначенията и работата в ДКЕВР, която пред последните години се превърна в нарицателна за изпълнение на политически поръчки в сектора. От ГЕРБ внесоха още при старта на предишното Народно събрание сходни поправки в Закона за енергетиката, но те не бяха приети от тогавашните управляващи от БСП и ДПС.

Така регулаторът вече ще стане Комисия за енергийно и водно регулиране, тъй като няма да е към Министерския съвет, както е в момента и премиерът назначава състава на органа.

Вече кандидатите за членове на комисията ще се номинират от депутати и парламентарни групи, които ще приемат и предложени от неправителствени организации претенденти. Всеки от номинираните ще трябва да изготви и защити пред парламента своята концепция за развитие на енергетиката или ВиК-сектора според това за какъв комисар е номиниран.

От ведомството посочват, че са обмисляли членовете и шефът на комисията да се избират с 2/3 мнозинство на депутатите, но установили, че има ограничение в Конституцията за това и така гласуването ще става с обикновено, а не с квалифицирано мнозинство.

Ръководството и членовете на бъдещата КЕВР ще се одобряват поотделно от народните представители, предвиждат още корекциите.

За да се гарантира, че комисията ще е независима нейният бюджет ще се изготвя от самата нея, ще е отделен и ще се одобрява директно от Народното събрание като финансовото министерство ще може само да изказва становище по предлаганите разходи, но не и да ги променя. В момента подобна "привилегия" има само съдебната власт.

За подобряване на работата на регулатора той ще заседава в два специализирани състава - по въпросите на енергетиката и на водоснабдяването и канализацията, които да вземат самостоятелни решения в рамките на комисията на базата на професионалния опит на съответните енергийни или водни комисари.

От МИЕ посочват, че са обмисляли дори разделянето на комисията на две, но това не може да стане в кратки срокове и ще са нужни допълнителни средства за издръжка на двете комисии, което не ефективно и целесъобразно предвид проблемите и в двата сектора и икономическата криза.

Една от характеристиките на работата на комисията, която предизвиква най- голямо недоволство сред обществото, е вземането на решения на закрити заседания, които вече ще бъдат ограничени сами в случаите, когато се обсъжда защитена по закон информация. Във всички останали случаи заседанията на специализираните състави трябва да бъдат открити, техните решения, протоколи от обсъждания и начините на гласуване трябва да станат публични.

Засилва се и изискваният професионален стаж в съответната област към комисарите. В момента от тях се иска 10 години трудов стаж, три от които в енергетиката или водния сектор. Сега специализираният стаж се вдига на 5 години. Премахва се обаче изричното изискване в състава на комисията да има поне по един икономист и юрист.

От ведомството аргументират поправките с очакването да подобрят значително работата и авторитета на комисията като независим регулатор, да внесат повече прозрачност във вземането на решения, повече бързина на работата, овече стабилност на актовете и повече доверие от страна на обществото.