Нова инвестиционна политика… но без Дойче банк

Първият ден на новия политически сезон започна с поредната порция обещания на НДСВ и ДПС за нова инвестиционна политика. В същия този "обещаващ" ден обаче се разбра, че на управляващите може и да им се наложи да изпълняват новия НИП без един от двамата сериозни инвеститори, опитали се да дойдат в България по тяхно време.

Малко след като ДПС лансира, а Симеон не отрече, че тази година акцентът ще е нова икономическа и инвестиционна политика, Агенцията за приватизация не покани кандидата на Дойче банк да удължи валидността на офертата си за "Булгартабак". Офертите и на тримата кандидат-купувачи - "Тобако кепитъл партнърс", "Тобако холдинг" и "Росбулгартабак", изтичат в неделя, 19 януари. Който не я поднови дотогава, отпада от сделката. АП обаче изпрати писма само на "Тобако холдинг" и "Росбулгартабак".

От агенцията не посмяха открито да кажат, че изпълняват стриктно окончателното решение на Върховния административен съд(ВАС), който им нареди да поискат по-висока цена за "Булгартабак", но не и от Дойче банк.

Вчерашното съобщение на АП дойде само ден след като известната финансова институция обяви, че е изкупила на 100% акциите на "Тобако кепитъл партнърс". За да отпаднат и последните обвинения, че Партньорите нямат нищо общо с финансовата централа.

И се заредиха политическите заклинания.

Няма страшно, има вероятност Дойче банк да купи "Булгартабак" - в характерния си ободряващ стил коментира вицепремиерът Василев, но не каза как точно ще стане това. Още "по-конкретен" бе колегата му Велчев - има най-различни варианти, няма решение. Пламен Петров пък - третият министър от групата, на която НДСВ повери разрешението на казуса "Булгартабак" - съвсем загуби интерес към проблема, откакто стана ясно, че с БТК нещата май може и да станат, въпреки прокуратурата.

Още по-ободряващи са реакциите откъм парламентарното мнозинство. Повечето подскачат като ужилени само при споменаването на варианта да отрежат опитите на Майкъл Чорни да придобие "Булгартабак" чрез специален закон, тоест, да поемат политическа отговорност за сделката.

След първоначалното стъписване, днес и от НДСВ, и от ДПС повтарят в един глас, че след изкупуването на "Тобако кепитъл партнърс" от Дойче банк, дружеството вече поправило всички недостатъци, открити от съда и Агенцията за приватизация нямала никакво основание да не го покани в продължението на сделката.

Най-убедителен в развиването на тезата днес бе председателят на парламентарната икономическа комисия Валери Димитров. Той обясни на журналистите как съдът би трябвало да тълкува тази стъпка на Дойче банк, но не отговори каква е юридическата ѝ стойност, щом се прави пост фактум. Димитров изобщо не спомена, че в мотивите на ВАС присъства и аргумент за невалидност на банковата гаранция на офертата на "Тобако кепитъл партнърс", което няма отношение към казуса дали Дойче банк е 100% собственик на дружеството - купувач или не.

Въпреки всички съмнения в обективността на съдебните аргументи, решението на 5-членния състав на ВАС е окончателно и АП е длъжна да го спази. В противен случай не тълкувателят Валери Димитров, а шефът на агенцията Апостол Апостолов ще ходи в затвора.

От думите на депутатите обаче излезе, че единствено върху Апостолов пада отговорността да се противопостави на открития опит на Върховния административен съд да разчисти пътя на Чорни към "Булгартабак".

И понеже Апостолов няма в достатъчна степен нито институционалните правомощия, нито политическата увереност да стори това, избра характерния за управляващите вариант тип "снижаване" и постави в нелепа ситуация единствения сериозен кандидат за "Булгартабак". Ден след като не поканиха Дойче банк, от АП обясниха, че банката има юридическа възможност да се "самопокани" и по собствена инициатива да удължи валидността на офертата си. Коментарът как би изглеждала в една такава ситуация Дойче банк - както в собствените си очи, така и сред инвестиционната общност - е излишен.

Управляващите не посмяха да поемат политическа отговорност

Окончателното решение на съда бе оповестено на 16 декември - точно преди месец. Още същия ден стана ясно, че ситуацията с "Булгартабак" вече е извънредна и натискът холдинга да попадне в ръцете на Чорни надминава рамките на елементарното юридическо благоприличие.

Именно поради това, още на 16 декември бе пределно ясно, че процедурата за приватизацията на "Булгартабак" не може да продължи по етапен ред и управляващите трябва да вземат политическо решение - дали ще отговорят на безпардонната намеса на съда с безпардонни мерки, или да прекратят сделката. Алтернативният вариант се нарича Майкъл Чорни.

Идеята със закон парламентът да определи купувача на "Булгартабак" със сигурност попада в графата "извънредни мерки" и ако се случи, ще остане като български принос в световната история на приватизацията. Същият този парламент обаче прие и стратегията за приватизация на холдинга, която отказа от участие всички големи играчи от тютюневия бранш.

Безспорно е, че стратегическата за управляващите сделка бе поставена в патова ситуация с дружните усилия на лобисти на Чорни, синдикати и съд. Да не забравяме и ролята на коалиционния партньор и лидера му Доган, които почти до последно също подклаждаха съмненията добра ли е офертата на Дойче банк и дали това наистина е Дойче банк. Същият Доган, който едва днес, три дни преди да изтече офертата на единствения читав кандидат за "Булгартабак", се сети, че е дошло времето за политическа отговорност.

Също толкова е безспорно, че важна част от отговорността на управляващите в една държава е да реагират бързо и точно в кризисни ситуации. Един месец не стигна на НДСВ да стори това по казуса "Булгартабак". Затова в момента оттам следят с трепет приближаването на датата 19 януари и се молят дотогава Дойче банк да им измие срама от челото с цената на част от собствената си репутация.