Новата "остполитик"

Те са странната двойка на Европа. В момент, когато по-голямата част от континента се мъчи да удържи, заобиколи или накаже възвръщащата своята мощ Русия, Германия работи за изграждането на най-важния и най-изненадващ съюз в Европа след Студената война. Някога титанични врагове, днес Германия и Русия правят обрат със серия от големи бизнес-споразумения, които преследват най-разнообразни цели - от съвместно засилване на позициите на световния пазар на ядрена енергия до усвояването на голям дял от европейската империя на "Дженерал мотърс". Германските технологии ще обновят огромната железопътна мрежа на Русия, а докато голяма част от Европа се опитва да се освободи от енергийната си зависимост от Русия, германският концерн "Е-он" изкупува руски газови находища.

Лавината от сделки отразява дълбочината на най-силното ново партньорство в Европа. На основата на традиционно тесните връзки, продължаващото от десетилетие нарастване на търговията и инвестициите, и внушителното количество газ, което внася от Русия, Германия се превърна не само в най-важния търговски партньор за Русия, но и в неин основен застъпник пред Запада. Германия наложи вето над проекта на ЕС за общ енергиен пазар, който щеше да намали енергийната зависимост на Европа от руските доставки и реагира хладно на американските планове за разполагане на елементи от системата за противоракетна отбрана в Източна Европа. Председателят на комисията по външните работи към горната камара на руския парламент Михаил Маргелов определи Германия като "най-големия помощник" на Русия в успешните ѝ опити да блокира разширяването на НАТО на изток.

Тяхното приятелство оцеля по време на войни и кризи, от спирането на руските доставки на газ за Източна Европа до продължаващата окупация на Грузия. То оцеля и при преформулирането на отношенията, което започна Меркел след  доста зловещата русофилска политика на превърналия се в лобист на Кремъл неин предшественик Герхард Шрьодер, който наложи  противоречив проект за тръбопровод за руски газ, увеличаващ енергийната зависимост на Германия от руската държавна компания "Газпром".

Меркел, която говори руски и чието източногерманско минало я прави по-скептична към Русия в сравнение с нейния предшественик, изяви желание да се срещне с руски дисиденти и да изгради по-тесни връзки с източноевропейските съседи на Германия, които Шрьодер до голяма степен пренебрегваше. Тя също така изтри от германския външнополитически речник оста Париж-Берлин-Москва, предлагана от Шрьодер. Но тъй като отношенията между Русия и останалата част от Европа се влошиха след газовите войни с Украйна и конфликта с Грузия, Германия сега е доста по-близка с Русия, в сравнение с останалата част от континента. Меркел даде заден ход по отношение на тона и съдържанието в диалога с Москва, но въпреки това остава един от най-проруски настроените лидери в Европа.

За Германия продължаващото приятелство не означава само пари. На дипломатическия език на германското външно министерство политиката на Берлин на "сближаване чрез взаимна зависимост" означава опит да се обвърже набралата мощ Русия към европейските порядки с помощта на гъста мрежа от икономически, политически и социални връзки. Тази гледна точка към германската историческа мисия датира далеч преди проруските социалдемократи като Шрьодер. "Ние германците имаме по-близки отношения и привързаност към Русия, отколкото всяка друга държава", твърди Андреас Шокенхоф, заместник-председател на парламентарната група на консервативния Християндемократически съюз на Ангела Меркел в Бундестага. "Ние можем да построим мост между Запада и Русия и да сложим край на изолацията на Русия", смята той.

Специалните отношения между Германия и Русия датират от десетилетия, да не кажем от векове. Някои го проследяват още от пристигането на германските заселници , които колонизират големи територии в поречието на Волга през 17-и век. Други сочат към така наречената "остполитик" (от немски - "източна политика") на сближаване на Федерална република Германия със Съветския съюз от 70-те години, включваща финансирането и изграждането на първия руско-германски газопровод въпреки мощната съпротива на Вашингтон. В своята собствена сложна и заплетена история Германия, подобно на Русия, е лавирала между западна и източна ориентация в политическо, културно и интелектуално отношение. Може би тази историческа близост е причината досега да цари общоприетото схващане, изразено в изказвания като това на Шокенхоф, че германците имат специално отношение към руската "душевност".

В по-ново време движещата сила зад тези отношения беше търговията, която през последното десетилетие се увеличи четворно - от 15 милиарда евро на година през 1998 г. до 68 милиарда през миналата година (въпреки че тази година тя спадна с 30 процента заради падането на цените на енергията и спрените поръчки за германски машини). Въпреки че Германия търгува по-малко с Русия, отколкото с Белгия и Швейцария, бизнесът е концентриран в няколко стратегически промишлени отрасли, а за много компании, работещи в тези сектори, Русия е най-бързо разрастващият се и потенциално най-доходоносният пазар - по-важен дори от китайския за германски компании като "Е-он", "Сименс" и "Дрезднер банк". Например докато "Роял дъч шел" и

"Бритиш петролиум" бяха изтласкани от доходоносните проекти за разработване на петролните находища в Русия, "Е-он", свързан с "Газпром" посредством мрежа от взаимосвързани компании, получи през юни 25-процентен дял от газовото находище "Южноруское" - едно от най-големите в света.

Скоростта, с която се сключват големи сделки през тази година е зашеметяваща. През март мюнхенският технологичен гигант "Сименс" обяви, че ще изостави съвместните проекти с френската ядрена компания "Арева" и ще влезе в партньорство с руската "Росатом", за да изгради около една пета от всички атомни електроцентрали в света. През май Берлин избра консорциум, включващ контролираната от Кремъл "Сбербанк" и автопроизводителя "ГАЗ", за да поеме изпадналия в немилост член на "Дженерал мотърс" "Опел" и подкрепен с близо 4,5 милиарда евро, събрани от германските данъкоплатци. На натоварена среща на върха в баварския дворец Шлайсхайм през юли Меркел и руският президент Дмитрий Медведев обявиха множество нови сделки, сред които такава за създаването на руско-германска енергийна агенция и пакет на стойност 500 милиона евро за спешно финансиране на търговията, който трябва да поддържа износа на германски стоки на изток. Към днешна дата около 5000 германски компании са открили представителства в Русия - те продават стоки за бита, зареждат фабрики с техника и изграждат инфраструктура. Бизнесът с Русия е "въпрос на живот и смърт" за тези компании, твърди Михаел Хармс, председател на германско-руската търговска камара.

Тези бизнес-отношения имат ясни политически последици. "Когато ръководите една икономика, основана на износа, както прави Меркел, трябва да основавате външната си политика на две неща - достъп до ресурси и откриване на пазари за стоките, които тя произвежда", коментира Томас Валасек от лондонския Център за европейска реформа.

Дали стратегията на прилагане на мека сила носи някакви ползи на Германия обаче не е ясно. Миналата година Меркел подкрепи споразумението, което принуди Русия да се изтегли от част от територията на Грузия и да се придържа към предложеното от ЕС споразумение за прекратяване на огъня. То обаче беше афиширано най-публично от френския президент Никола Саркози, а не от Берлин. Освен това през ноември Медведев даде заден ход на заканите си да разположи ракети в Калининград, след като Германия изрази неодобрение. Въпреки това Фьодор Лукин, редактор на водещо руско политическо списание, твърди, че това не е истинска дипломатическа победа, а по-скоро политическият еквивалент на играта на въдички, а именно създаване на проблем и искане на придобивки, за да се премахне проблемът. "Русия никога не е имала сериозни намерения да разполага ракети в Калининград. Всичко е чиста реторика", твърди той.

Също така не съществуват никакви признаци германската политика на сближаване да е отслабила желанието на Русия да дрънка с оръжие по посока на Грузия или да гради своята империя в бившите съветски страни. Руският премиер Владимир Путин "знае точно как да играе с нас", коментира Ян Техау от Германския съвет за международни отношения. "Той познава нашите рефлекси и вградения ни пацифизъм". (Като офицер от КГБ Путин 5 години е бил агент в Източна Германия – бел.ред.)  Всъщност може да се окаже, че по-скоро руснаците познават германската душевност, а не обратното.

По БТА