Новата партия в Русия - подарък за комунистите

Обявената на учредителния-обединителен конгрес на партията "Единна Русия" цел - да бъде "центристка партия с десен уклон" - стана добре подготвена политическа изненада. Ефектът на изненадата бе подсилен от факта, че това предложение прозвуча не от устата на лидера на Единство Сергей Шойгу, а от Минтимер Шаймиер, ръководител на Цяла Русия, която до неотдавна влизаше в лявоцентристката коалиция Отечество-Цяла Русия. Освен това се създаде впечатлението, че тази цел по принцип би могла да бъде изразена и от лидера на Отечество Юрий Лужков, но не му е позволила гордостта: московският кмет постоянно подчертаваше, че неговата организация в центъра все пак гледа на ляво, а не на дясно.

От тук следва изводът, че въпреки всички уверения, че съюзът между Единство и Отечество е бил създаден на паритетен принцип, в действителност ролята на партията на Шойгу си остава водеща.

За да се запазят в политиката, и Отечество, и Цяла Русия са принудени да приемат всички условия на Единство. А главното от тях е, че пропрезидентската партия в Русия задължително трябва да бъде с десен уклон - да защитава националните интереси, но да бъде ориентирана към западните ценности, към либерализма.

Изненадата беше поднесена не само на цялото общество, което най-сетне трябва да разбере, че властта окончателно е избрала пътя към Запада, но и за значителна част от него, която се ориентира към комунистите. Фактически КПРФ, която монополно контролира целия ляв политически спектър, получи от партията на властта голям подарък с намек. Подаръкът е, че полето за дейност на комунистите значително се разшири, а намекът - че властта отново предлага на левите да изиграят ролята на една от главните партии. Наистина, ако КПРФ се откаже от неконструктивната си опозиционност, която демонстрира днес. Казано по-просто, от червените все още се очаква да порозовеят.

Какво представлява левият електорат? Той е една трета от населението на Русия, поради което не може да бъде пренебрегнат и затова властта активно флиртуваше с КПРФ. Комунистите също реално сътрудничеха на властта, но след това се опомниха, страхувайки се да не загубят цялата си протестна опора. Те предприеха настъпление, организираха събиране на подписи за вот на недоверие на правителството и това стана ключов момент:

Кремъл даде да се разбере, че подобна игра не по правилата не му е нужна. След като създаде в Думата широка "центристка" коалиция, властта парализира комунистите, като им отреди ролята на страничен наблюдател.

Означава ли това, че и без комунистите може да се мине и властта може да не изслушва поредната критика на непримиримата опозиция? Не. Неучастието на КПРФ във властта не означава маргинализиране на тази партия. Според последни социологически проучвания, ако днес се състоят избори, за КПРФ биха гласували 32% от населението, а за Единна Русия - 28 процента. Колкото до рейтинга на политиците, Генадий Зюганов е на трето място, отстъпвайки лидерството само на Владимир Путин и Сергей Шойгу.

Следователно, колкото и да иска сегашната власт да игнорира комунистите, тя няма да може да ги отстрани веднъж завинаги от участие в политиката. Нещо повече, за Генадий Зюганов в момента е дори изгодно да стане още по-краен, отколкото е в действителност. А неговата партия може успешно да изпълнява две роли. Първо, да продължава да бъде непримирима опозиция и да смята всички грешки и неуспехи на Кремъл и правителството за свои постижения. Още повече, че всички радикални леви партии, на които е отредена ролята на "улични", отдавна действат под контрола на КПРФ. Ръководството на компартията вече доволно потрива ръце, очаквайки правителството да приеме новия Трудов кодекс и реформите на комуналното стопанство, които ще предизвикат недоволството на населението. И второ, комунистите могат и да не предприемат резки действия, а да се носят по течението. Те се бояха, че в лицето на Единна Русия ще бъде създадена мощна партия с ляв и десен фланг, но сега няма от какво да се страхуват. На левия електорат, който скоро може още повече да се увеличи, не му остава нищо друго, освен да гласува за КПРФ.