Новата шефка на КФН вдига таксите за бизнеса без обяснения

Карина Караиванова иска да покачи облагането на небанковия сектор без каквато и да било финансова обосновка

Карина Караиванова

Пенсионните фондове, застрахователите и другите борсови играчи ще бъдат натоварени със сериозни нови такси догодина. Това се случва въпреки купищата програми и ангажименти на правителството за намаляване на административната тежест върху бизнеса.

Новото облагане на небанковия финансов сектор е част от промените в Закона за Комисията за финансов надзор (КФН), публикувани в понеделник вечер за обществено обсъждане.

Най-смущаващото е, че към мотивите на законопроекта няма нито едно число под формата на финансова обосновка как новите такси ще се отразят на бранша или пък на бюджета на КФН и дали заради новото облагане няма да се стигне до антиконкурентна намеса на пазара.

Още през септември новата председателка на КФН Карина Караиванова започна серия от срещи с пенсионни фондове, застрахователи и представители на инвестиционната общност, на които почти ултимативно обяви, че планира сериозно увеличение на таксите, събирани от надзора.

Целта била ведомството да стане независимо от държавния бюджет и да се издържа само от поднадзорните лица, т. е. от бизнеса, който би трябвало да контролира, тъй като такъв бил европейският модел.

Това е и основната теза в трите страници мотиви към законопроекта.

"Със законопроекта са предвидени промени, насочени към осигуряване на пълна бюджетна самостоятелност на КФН чрез финансирането ѝ от такси, които се събират при осъществяване на законоустановените ѝ правомощия. Възприемането на този законодателен подход, при който КФН ще се издържа самостоятелно, е насочено към осигуряване на необходимите условия за нормалното функциониране на комисията като регулаторен и надзорен орган на небанковия финансов сектор. Този подход е възприет в редица държави – членки на Европейския съюз като Белгия, Финландия, Естония, Франция, Гърция, Латвия, Люксембург, Полша, Португалия и чрез него се осигурява независимостта на съответните регулаторни и надзорни органи", изтъква в мотивите си Караиванова.

Като приложение към законопроекта са разписани десетки стари и нови такси, които ще събира КФН от 2017 г., без да е ясно как те променят тежестта за бизнеса в сравнение със сегашната ситуация и доколко предложенията стимулират конкуренцията между пазарните играчи и справедливо разпределят тежестта.

Няма и изчисления за ефекта от промените върху бюджета на КФН за догодина.

Знае се само, че бюджетът на ведомството за 2016 г. е 10.44 млн. лв., като трансферът от държавния бюджет е 3.2 млн. лв. Годишните постъпления от такси през 2015 г. са били близо 5 млн. лв. Отделно от глобите, които налага КФН, в бюджета ѝ са влезли допълнително 2.3 млн. лв.

В същото време през 2015 г. в пенсионния сектор бе приета програма за намаляване на таксите за потребителите. Удръжката от 5% върху осигурителната вноска беше намалена до 4.5%, колкото е в момента. По план тя трябва да падне до 4.25% през 2017 г., 4% - през 2018 г. и да достигне 3.75% - през 2019 г. Инвестиционната такса също трябва да се свие.

За да стигнат до Министерски съвет, промените трябва да бъдат подписани от финансовия министър Владислав Горанов. Единственият коментар от неговото ведомство до момента е, че то принципно подкрепя идеята, но тя може да стане факт само ако по нея се постигне консенсус с бизнеса.

Споделяне
Още от Бизнес

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?