Новата сила на улицата

Разцеплението в НАТО по въпроса за Ирак и огромните антивоенни демонстрации по света през изминалите два дни показват, че на планетата вероятно все още има две суперсили: САЩ и световното обществено мнение.

С кампанията си за разоръжаване на Ирак президентът Джордж Буш се изправя лице в лице с нов силен противник -- милионите хора, които излязоха по улиците на Ню Йорк и десетки други градове по света и заявиха, че се противопоставят на евентуалната война срещу Ирак.

Съветниците на президента Буш му казват да не се съобразява с протестите и да продължи напред. Сенаторът Джон Маккейн например заяви вчера, че е глупаво хората да демонстрират в подкрепа на иракския народ, защото иракчаните ще заживеят много по-добре, когато бъдат освободени от потисничеството на Саддам Хюсеин. Това може и да е истина, но не дава отговор на въпроса, поставен от Франция, Германия и други членове на Съвета за сигурност: Защо трябва да се прибързва и да се води война сега, ако има шанс разоръжаването на Ирак да стане по мирен път с помощта на инспекциите на ООН?

Новият изблик на антивоенни настроения може да не е достатъчен да откаже Буш и неговите съветници от решителните им подготовки за военна операция, но броят на протестиращите изпраща силно послание, че прибързаното започване на война може да има политически последици за държавите, подкрепящи похода на Буш към долината на Тигър и Ефрат.

Войната, като и политиката, се влияе от психологията и от стимула. След изявлението на държавния секретар Колин Пауъл пред Съвета за сигурност на 5 февруари, администрацията на Буш почувства силна подкрепа за военната кауза. След това обаче последваха няколко отрицателни явления. Основното беше разривът в отношенията на САЩ с основните им партньори в Европа -- Франция и Германия. Само преди няколко седмици изглеждаше, че Буш ще успее да привлече двете държави към военния лагер. Надигащата се вълна на обществена опозиция срещу войната в Ирак обаче, съчетана с ядните забележки към Европа на Доналд Ръмсфелд и други представители на администрацията, само задълбочиха кризата. Вашингтон осъзна доколко разединен е Западът, когато поиска НАТО да започне подготовка за защита на Турция в случай на война срещу Ирак.

Заседанието на Съвета за сигурност в петък, което трябваше да бъде предпоследната стъпка в подготовката на война срещу Багдад, също се оказа спънка за американската позиция. Като представи последния си доклад Ханс Бликс посочи, че инспекторите напредват в усилията си да накарат Ирак да приеме изискванията на ООН. Бликс намекна, че подкрепя идеята за продължаване на инспекциите, въпреки че не поиска направо допълнително време. Той също така не заяви пред Съвета, че инспекциите не са правилният начин за разоръжаването на Ирак.

От друга страна изказването на Колин Пауъл на 5 февруари не можа да оправдае очакванията на света, като не успя да предостави доказателства за заплахата, която поставя Ирак. Пауъл беше обещал да представи нови разузнавателни сведения за връзката между Ирак и Ал Каида, но не го направи. Държавният секретар не отговори и на коментара на Ханс Бликс за част от доказателствата, представени от него пред Съвета за сигурност. Ръководителят на оръжейните инспектори посочи, че сателитните снимки, представени от Пауъл, са заснети в разстояние от две седмици и не доказват, че иракските власти се опитват да измамят инспекторите.

Въпреки че изказването на Пауъл беше обстойно, то не даде отговор и на въпроса: "Защо да започваме война сега?" Фактът, че според френските разузнавателни служби не е установена връзка между Багдад и Ал Каида, също не беше в полза на Буш и Пауъл.

Сякаш, за да се противопостави на намаляващата подкрепа за незабавна война, съветничката на президента за националната сигурност Кондълиза Райс предупреди пред телевизия Фокс Нюз, че не трябва да играем играта на Саддам.

По-високопоставените членове на американската администрация като Пауъл обаче живеят в сянката на Виетнамската война, която ги научи да не се опитват да въвличат страната във война без силната подкрепа на обществеността. Като се има предвид предишното поведение на Саддам Хюсеин, действията на Ирак в идните седмици могат да преобърнат нещата и да накарат хората да подкрепят евентуалната война.

Сега обаче по улиците на света се появи изключителен феномен. Демонстрациите може би не приличат на революциите в Източна Европа през 1989 г. или на класовите борби през 1848 г., но политиците и лидерите едва ли ще ги пренебрегнат. Декларацията на арабските държави в Кайро е доказателство за това.

По БТА