Новите членки на НАТО - пазар за оръжейната индустрия

За да станат част от Атлантическия съюз, държавите от бившия Варшавски договор ще трябва да обновят изцяло въоръжението си. Подмяната на старото въоръжение се очертава като колосална сделка, за която европейски и американски фирми се конкурират, без да подбират средства. Главна цел на бъдещето е Русия.

Една след друга тези държави ще влязат в НАТО и ще станат нейни членки. Техните оръжия обаче са остарели и не отговарят на натовските стандарти. Това е пазар за десетки милиарди долари, ограничен в същото време от финансовите затруднения на новите партньори. Бъдещите членки на НАТО отделят от своите бюджети смешни суми за отбрана. Въпреки това обаче големите фирми от оръжейния сектор се надпреварват да печелят търговете за доставки, независимо че сроковете на плащане са много дълги.

Причината за тази надпревара е, че това им дава възможност да заемат позиции на един пазар, който много скоро може да се разшири до Беларус и Украйна и да обхване и самата Русия.

По-големите поръчки се отнасят до изтребителите по обявените от Прага, Варшава и Будапеща търгове за подмяна на старите Миг и Сухой. За тези доставки се конкурират американските Ф-16 и Ф-18, Еф 2000 и Яс-39 Грипен на европейските консорциуми Юрофайтър и Бритиш еъроспейс и Сааб, както и френските Мираж 2000 и Рафал.

През април САЩ спечелиха много голяма поръчка за доставка на 48 изтребители Ф-16 версия Блок-52 за Полша на стойност 3,5 млрд. долара. Варшава ще плати тази доставка с помощта на американски заем, който ще върне до 2015 г. Поръчката ще донесе и инвестиции за 6 млрд. долара - средства, които американски фирми ще вложат в полската аеронавтика и високи технологии.

Договорът беше приет доста хладно в Европа. Париж и Берлин не скриват своето недоволство от увеличаващото се разбирателство между Варшава и Вашингтон. Не се радваме на факта, че Полша ще купува американски изтребители и то толкова скоро след като подписа присъединяването си към ЕС, заяви председателят на Европейската комисия Романо Проди. В отговор на неговите изявления полският министър на отбраната Йежи Шмайджински каза, че търгът е бил напълно прозрачен и се е основавал на технически и финансови критерии.

Унгария и Чехия предпочитат лизинга. Будапеща ще закупи с 10-годишен лизинг 14 Сааб и 39 Грипен за суперизгодната цена от 400 млн. долара, а Прага ще използва дузина британски изтребители Торнадо. Обаче работата не се изчерпва само със самолетите.

Натовските фондове дадоха възможност на Полша, Чехия и Унгария да обновят своята ПВО с осем радарни системи с голям обхват. Сега Полша иска от САЩ и 400 свръхпроходими автомобили Хамър и 24 транспортни самолета С-130 втора употреба, но модернизирани от Локхийд и 8 нови транспортни самолета Иидс С-295. Армията ще получи 300 нови бронирани коли от финландската компания Патриа /на стойност 1,2 млрд. долара/. Освен това Варшава получи от бившата Източна Германия 128 танка Леопард 2 и 23 изтребителя Миг 29.

Както се вижда, битката се води на всички фронтове и с всички възможни средства. САЩ например разиграват последния си коз - предислоцирането на изток на сегашните си бази в Германия - нещо, което ще донесе значителни суми в касите на приемащите страни. А това означава свободни пари, които ще бъдат вложени в големия оръжеен пазар.