Новите дрехи на царя

Тези дни бившият цар отново потърси близост с народа си и му завеща един от красивите си символични образи. Насред житницата на България Добруджа министър-председателят се качи на комбайн,за да покаже на хората, че е солидарен с тях в трудното време. От височината на този трон той сякаш искаше с едно движение на ръката да премахне цялата бедност. До следващите избори има още доста време, но въпреки това Симеон Сакскобургготски - както се нарича сега Симеон Втори - има достатъчно основания да се безпокои за реномето си. Преди една година той положи клетва като ръководител на новото българско правителство и балканската държава бе обзета от еуфоричното чувство, че тръгва напред. Оттогава от това чувство не е останало почти нищо.

Симеон Втори се завърна от изгнание в Испания няколко месеца преди изборите с големи обещания за осезаемо подобряване на живота и за огромни ивестиции от чужбина. Грандиозната изборна победа, с която движението, носещо неговото име, смени управлявалото дотогава консервативно правителство, напомняше революция. Тя бе окрилена от надеждата на българите, че след годините мизерия животът им най-сетне ще се подобри.

Година по-късно премиерът започва да осъзнава, че хората са разбрали обещанията му в буквалния смисъл и искат да ги изпълни. "Досега Симеон не е изпълнил почти нищо", казва професорът по социология от София Иван Велев.

Заплатите са се увеличили с шест на сто, само че едва ли някой усеща това, защото същевременно телефонът, токът и парното са поскъпнали с до 30 на сто.Правителството на драго сърце би искало да се покаже великодушно, но натискът на финансовите институции на Запада за оздравяване на обществения сектор не му позволява това. В началото на месеца София направи една болезнена стъпка в тази посока като затвори болници и училища и уволни около 18 000 учители. "Симеон със сигурност щеше да е

по-доволен, ако беше президент, който само представлява страната, вместо премиер, който трябва да я управлява", казва Велев. Конституцията обаче му затваря пътя към такава възможност, тъй като още не е живял най-малко пет години непрекъснато в България. И сега Симеон гледа как популярността му като премиер се стопява. Бившият цар, който бе коронясан на шест години, а на девет бе пратен в изгнание, се задържа няколко месеца на най-горното стъпало на стълбицата на рейтинга на българските политици. Сега той е слязъл четири стъпала надолу.

Още преди една година за мнозина наблюдатели беше ясно, че и на бившия монарх няма да е по силите да изведе толкова бързо страната от бедността. Шейсет и петгодишният премиер е човек без опит в политиката, който десетилетия е живял като бизнесмен в Испания. При поемането на премиерския пост той не носеше със себе си нищо освен голямата симпатия към старата си родина.

Малцина обаче по онова време се смущаваха от това. Бедността се ширеше, Европейският съюз бе далеч, членове на правителството се бяха оплели в корупция - и избирателите видяха в Симеон Втори този, който ще донесе спасението. Сега обаче опозицията и профсъюзите получиха нови муниции за своята критика. Дори депутатът от Симеоновата партия Валери Цеков вече казва, че "не е възможно обещанията да се изпълнят толкова бързо" и че "ще минат години докато положението видимо се подобри".

Делът на безработните е близо 18 на сто, но значи ли това нещо, след като и работещите получават средно не повече от 100 долара на месец. Много пенсионери преживяват като поддържат малка зеленчукова градина.С часове те седят на прашните бордюри зад купчинки домати и краставици, които чакат да продадат за няколко лева. Инвестициите от чужбина така и не се увеличиха, брутният вътрешен продукт на страната отново отбеляза спад през първото тримесечие на годината. Но Сакскобурготски и министрите му все още вярват, че обратът ще дойде - какво друго им остава?

За идната година правителството очаква растеж от 4,5 на сто и покачване на заплатите с 9 на сто, ако разбира се, от чужбина наистина започнат най-сетне да инвестират повече. А дотогава народът трябва да се упражнява в търпение.

Единствено въшната политика на България следва точно планираните насоки, но те бяха очертани още от предишното консервативно правителство. От преговорите за присъединяване към Европеийския съюз България е затворила досега 20 от всичко 31 глави. Брюксел показва, че е доволен от напредъка и говори за възможно приемане до 2007 година. Увеличиха се шансовете за

приемане на България и в НАТО, когато след 11 септември София веднага се присъедини към международната антитерористична коалиция.Но в оставащото дотогава време могат да се случат много неща, които да смъкнат още рейтинга на правителството.

Борбата срещу корупцията, която правителството на бившия цар започна толкова ентусиазирано рискува да се окаже въздух под налягане. Няколко министри от предишния кабинет са обвинени наистина заради прегрешения при приватизацията, но неотдавна в корупция бе обвинен и един министър на сегашното правителство. Симеон се нуждае от незабавни успехи. Наистина българските медии се отнасят все още твърде щадящо към него, но тонът много бързо може да се изостри, омръзне ли на всички стандартната фраза на премиера "Когато му дойде времето".

По БТА