Новият хазартен скандал се разраства, първи обвинения в лобизъм (обновена)

Скандалът с намаляването на облагането на част от хазартните игри се разраства, след като в четвъртък Националната агенция за приходите (НАП) излезе с необичайно среднощно оправдателно прессъобщение, а в петък сутринта ИТН обвини управляващите, и конкретно финансовия министър Асен Василев, в "лобизъм" в полза на хазартния бранш. По-късно Венко Сабрутев от ПП-ДБ отговори, че в случая става дума за "лъжи" и "изопачаване", защото "увеличението" на данъците и таксите за хазартните оператори "четири пъти" се тиражирало като "лобистко намаление на таксите".

Математически изчисления на Mediapool (виж таблицата долу, б. р.) всъщност показват, че намаление, и то значително, ще има, ако хазартните оператори отчитат висок процент на изплатените на играчите печалби.

Както Mediapool съобщи, в последните седмици социалните мрежи са пълни с обяви за новооткрити букмейкърски пунктове за офлайн спортни залози, а НАП съобщи, че две частни фирми, извън държавния тотализатор, имат такъв лиценз за общо над 200 пункта в страната.

Опитът за възраждане на традиционното букмейкърство, което на практика изчезна след акцията преди 4 години срещу бизнесмена Васил Божков и отнемането на лиценза на най-известния български букмейкър "Еврофутбол", съвпадна с гласувани изненадващи промени между първо и второ четене в Бюджет 2024, с които депутатите вмъкнаха съществени изменения в Закона за хазарта по отношение на дължимите такси. В случая с хазарта те имат характер на данъчно облагане.

От една страна се завишиха доста от еднократните такси, които се плащат при издаването на хазартните лицензи. Но това става веднъж на 5 или 10 години. Например таксата за лиценз за онлайн залози се вдигна от 100 000 лв. на 400 000 лв., за 10-годишен лиценз за казино - от 200 000 на 600 000 лв., за 5-годишен лиценз за игрална зала в село - от 25 000 лв. на 75 000 лв. Това е именно "четирикратното" увеличение на хазартните такси, за което говори Венко Сабрутев. Само че постъпленията от тези такси са несъществена част от хазартното облагане. В бюджета през 2022 г. например от еднократни хазартни такси са влезли 8 млн. лв. от общо 247 млн. лв. приходи от хазартни такси. Еднократните такси обаче имат отношение към преразпределението на бизнеса, защото играят и ролята на спирачка за навлизане на нови участници на пазара, като и за изхвърляне на малките играчи. Твърди се, че в последно време има редица искания за предсрочно затваряне на зали.

Две са съществените промени, направени от "сглобката" на ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ през декември.

Първата е вдигането на данъка на игралните зали и казина по Закона за корпоративното данъчно облагане, което е на брой игрален автомат - от 500 лв. на 800 лв. за тримесечие. Това наистина е увеличение на облагането, защото легалният наземен хазарт се организира предимно в игрални зали - около 1000-1100 в страната.

Другата важна промяна обаче е намаляването на постоянната такса върху редица хазартни игри - традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития. След промяната, която влезе в сила от 1 януари 2024 г., облагането стана с 20% върху разликата между направените залози и изплатените печалби, а не с 15% върху събраните залози, какъвто беше законът до Нова година. В допълнение, организаторите на тези игри ще плащат еднократна лицензионна такса от 300 000 лв., но и 10% данък печалба по Закона за корпоративното подоходно облагане, от който до момента бяха освободени. 

Кой удари джакпота?

"На фона на ескалиращите протести на различни професионални съсловия има един бранш в тази страна, който удари джакпота. Това са хазартните фирми. Защото заложиха на правилните хора - финансовия министър Асен Василев и неговите проксита - депутати от ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ, които внесоха промени, облагодетелстващи този бизнес, и разиграха впечатляващ спектакъл, за да представят една лобистка поправка в частен интерес като промяна от голям обществен интерес", заяви от парламентарната трибуна в петък Гроздан Караджов от "Има такъв народ".

"Но, рано или късно, фактите разобличават лицемерието. В този случай това се случи рано - само месец след цирка в Народното събрание. Става дума за промените в Закона за хазарта, с които парите, които хазартните фирми внасят в бюджета, бяха рязко намалени", добави той.

По думите му промените са минали по обичайния за лобистките поправки път - внесени са между първо и второ четене, в преходните и заключителните разпоредби на съвсем различен закон - за държавния бюджет, и са гласувани по нощите в края на декември.

Караджов припомни, че при гласуването на поправките през декември управляващите се хвалеха публично, че били увеличили таксите за хазарт 3-4 пъти. "На фона на хвалбите колко рязко вдигат таксите, предвидените от финансовия министър Асен Василев в бюджета приходи са само 200 млн. лв. Не милиарди, а някакви мижави милиони! При условие че веднага след приемането на текста започнаха да се откриват пунктове за залози в градове и паланки", коментира Караджов. 

"Съвсем скоро хазартните изкушения няма да ни дебнат само онлайн, няма да ни заливат от телевизии и радио станции, но вече ще бъдат и на всеки ъгъл. А проблемът с пристрастрастяването към хазарт става все по-голям. В регистъра на НАП за хазартно уязвими лица вече са записани над 24 000 граждани. Няма никакво съмнение, че зависимите са много, много повече. И ще се увеличават. Вместо да ограничат условията за увеличаване на зависимостите обаче, управляващите ги улесняват", каза още депутатът.

"В парламента финансовият министър Асен Василев защитаваше промените като една Раймонда Диен. Въпросът е защо? И отговорите могат да са два. Или той е абсолютно некомпетентен и не знае какво прави като финансов министър. Което означава, че трябва да бъде веднага уволнен. Или умишлено лишава държавния бюджет от милиони в полза на частни фирми. Което в нормалния свят си е чист лобизъм в частен интерес и министърът веднага би станал клиент на прокуратурата", завърши Караджов.

Намаление или увеличение е новото облагане на тотото и букмейкърите?

"За пореден път ставаме свидетели как българското общество бива заблуждавано как добри законодателни промени се изопачават като нещо лошо, как промените, които увеличават данъците и таксите за хазартните оператори 4 пъти, се тиражират като лобистко намаление на таксите", отговори по-късно Венко Сабрутев от ПП-ДБ, която обяви твърденията за сваляне на облагането за "лъжи".

Каква е реалността?

До Нова година облагането на числовите игри и спортните залози беше просто и ясно - 15% върху цялата сума на залога и нищо допълнително. При 100 лв. залог за футболен мач това прави точно 15 лв. 

При 20% такса върху разликата между направените залози и изплатените печалби, всичко зависи от това какъв процент печалби изплаща операторът. При числовите игри – тото, лото, лотария, бинго, а също и при залаганията върху случайни събития, в закона има задължение операторът да връща на играчите като печалба най-малко 50% от стойността на събраните залози. Частните лотарии на Васил Божков в миналото връщаха дори по-висок процент като печалба – 55-65%. При спортните залози пък изобщо няма изискване за връщане на половината залози под формата на печалби, защото там се работи с коефициенти.

Именно разликата между таксата от 15% върху залозите и 20% върху печалбите бе в основата на тежкия сблъсък между частните лотарии на Васил Божков и държавните органи преди 4 години, след който държавата начисли със задна дата над 550 млн. лв. неплатени задължения на фирмите на бизнесмена. Причината бе, че фирмите му са плащали по-ниското облагане (20-те процента) вместо по-високото (15-те). Ако 15-процентовата такса беше наистина по-ниска, този скандал изобщо нямаше да съществува.

Елементарните математически сметки сочат, че таксата от 20% върху разликата ще е равна или по-голяма на такса 15% върху целия залог само ако хазартният оператор връща под формата на печалби на играчите едва 25% или по-малко от сумата на приетите залози. Това обаче означава тотално ощетяване на играчите, защото при 100 лв. направен залог, 75 лв. ще отиват директно като печалба за хазартния оператор и само 25 лв. ще се връщат като печалба на участниците.

Тоест, до Нова година беше ясно, че практически 20-процентовата такса върху разликата беше по-ниското облагане в сравнение с 15-процентовата върху общата сума на залозите. 

След 1 януари 2024 г. обаче в уравнението влезе и 10% данък печалба, който досега не се дължеше. При тази ситуация какво реално ще плащат операторите, ще си зависи предимно от тях, защото облагането им ще се определя от това какви печалби отчитат, че са изплатили на играчите. Както се вижда от сметките, при 75% изплатени печалби облагането ще е наполовина по-ниско от това преди Нова година въпреки въведения данък печалба.

Това обаче не притеснява нито Националната агенция за приходите (НАП), нито управляващите, гласували за промяната.

Агенцията на Румен Спецов и Венко Сабрутев се аргументираха с постигнатата равнопоставеност между онлайн и офлайн залозите, тъй като години наред онлайн залаганията се облагаха с по-ниската такса - 20% върху разликата между събраните залози и изплатените печалби. Изравняването на ставките е стара теза, за която един от вносителите на новите поправки – Йордан Цонев от ДПС, се бореше още преди 10 години. По принцип в нея има логика. Най-вероятно тъкмо разликата в облагането в полза на онлайн залозите е и основната причина в последните години у нас да няма наземни залози извън тотализатора. 15% върху оборота наистина е забранително високо облагане, включително в европейски план.

Въпросът е защо изведнъж държавата се присети да стимулира наземното букмейкърство с аргумента, че така бори нелегалния хазарт и се грижи за хазартно зависимите. 

*Статията е обновена в 14:54 ч. с данните, изнесени от депутата Венко Сабрутев.