Новият контрол върху подслушването – пет тайни сигнала срещу 1.5 млн. разходи

Бойко Рашков. Сн.БГНЕС

Само пет сигнала за нарушения при прилагането на специални разузнавателни средства (СРС) са изпратени към прокуратурата през 2014 година. Това е целият отчет на Националното бюро за контрол върху СРС, който бе представен на Mediapool след запитване по Закона за достъп до обществена информация. На този фон бюджетът на институцията за миналата година е бил над милион и половина лева.

В средата на март Mediapool поиска от бюрото неговия годишен доклад, както и информация за всички нередности при разрешаването и боравенето със специални разузнавателни средства от компетентните органи, които са установени досега.

Отговорът бе повече от лаконичен. Бюрото ще напише първия си доклад през май и ще го прати в Народното събрание. До медиите и обществото ще бъде спуснат доклад в "подходяща форма", т.е. цензуриран.

Заедно с информацията за изпратените до прокуратурата пет сигнала, бюрото напомня на Mediapool, че всички данни около неговата дейност са служебна тайна. Т.е. дейността на бюрото няма как да подлежи на ефективен публичен контрол, защото Законът за СРС го забранявал. Членовете могат да се чувстват свободни да разпространяват само онази информация, което те решат за подходяща, но не и информацията, която гражданите искат от тях.

Това води и до следния абсурден отговор на запитването на Mediapool за откритите нарушения. "Мога да ви информирам, че при проверките, извършени през 2104 година (вероятно се има предвид 2014 година) са установени нарушения по използването и прилагането на СРС, пет от които са предоставени на главния прокурор по компетентност", гласи отговорът на шефа на бюрото Бойко Рашков, адресиран до Mediapool.

От това става ясно, че откритите нарушения най-вероятно са повече от пет, но бюрото просто не ги е пратило до прокуратурата. Няма обяснение как са подбрани точно тези пет, както няма описание на самите сигнали до прокуратурата, въпреки искането да се представи "наличната информация за нередностите при разрешаването и боравенето със СРС". Не е ясно защо бюрото спестява част от данните за своята работа заради "служебната тайна".

Бюрото за контрол на СРС бе създадено отново през 2013 година с идеята да се създаде независим и публичен контрол върху тази важна сфера. Преди това в този ресор функционираше единствено парламентарната подкомисия за контрол върху СРС. Разликата в публичността на двете институции е повече от видима и тя не е в полза на бюрото. Парламентарната подкомисия се стараеше поне да информира обществото за откритите нарушения.

За това, че Бюрото за контрол на СРС изобщо функционира, се чу за първи път в началото на 2015 година при избухването на аферата "Червей". Тогава Бюрото за контрол на СРС излезе с подробен доклад за откритите нарушения, което доведе до отстраняването на шефката на Софийския градски съд Владимира Янева и шефа на подслушването в ДАНС Тодор Костадинов. В самия доклад, който не стигна до медиите благодарение на бюрото, се споменава мъгляво за още поне двама съдии, които са нарушавали закона при издаване на разрешения за СРС.

На критики сме щедри

В сряда Бойко Рашков говори обилно пред камерите за дейността на Бюрото и остро критикува "отношението на съдиите, които разрешават СРС". След Националното съвещание за проблемите на СРС той разкри, че в София били "най-фрапантните нарушения". Рашков не даде примери какви са тези "фрапантни нарушения". В официалния отговор на бюрото до Mediapool се говори само за петте нарушения от цялата страна, които са били достойни да стигнат до прокуратурата. Отделно вече се разбра, че аферата "Червей" не е била разкрита от бюрото, а от редовна проверка на държавното обвинение.

Трудно е да се повярва, че при над 10 000 разрешавани от съдилищата СРС-та всяка година, по тях са допуснати само пет нарушения. Още по-трудно е да се повярва предвид изводите от аферата "Червей". Скандалът показа, че контролната система върху подслушването е в състояние на пълен разпад. Службите искат да подслушват обекти, които не подлежат на подслушване, а високопоставени съдии като шефката на Софийския градски съд им го позволяват.

В сряда Бойко Рашков обяви още, че има четири случая, в които бюрото е взело решение да уведоми хора, които са били следени от службите неправомерно.

"Как е било неправомерно (следенето)? Има искания (за СРС), които не почиват на лични фактически данни. В тях се изписва едно деяние, на което се дава произволна правна квалификация, съдията не осъществява дължимия контрол, подписва и дава разрешение и така се задвижва (СРС-то) и процедурата е опорочена още в нейното стартиране. Така правата на човек могат да бъдат нарушавани месеци наред", обясни Рашков пред журналисти.

Бюрото за контрол за СРС очевидно прикри тази информация в отговора си до Mediapool. Ето и друга констатация на Бойко Рашков: "Самият факт, че се дават разрешения (за използването на СРС) за деяния, за които законът не допуска прилагането на СРС, означава, че на нашето общество съдът е длъжник. Той трябва да бъде една надеждна преграда срещу закононарушенията, свързани с използването на СРС, които са тайни способи, човек не знае, че се прилагат в даден момент", обясни той.

Прикриването на информация от Бюрото за контрол на СРС показва, че засега и то е тежък длъжник на обществото.

Споделяне

Още от Анализи и Коментари

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?