Новият НПК отне на митничарите правото да разследват

Митническите служители вече няма да могат да разследват в досъдебния етап от процеса. Това тяхно правомощие, въведено през 2002 година, отпадна от новия Наказателно-процесуален кодекс (НПК) на второ четене в пленарна зала след сериозен спор между представители на коалиционните партньори в управлението НДСВ и БСП.

Според новият кодекс разследваща дейност ще извършват само следователите и дознателите. Съгласно приетия текст, дознателите са служители на МВР, а разследващите органи ще действат под ръководството и надзора на прокурор.

В защита на необходимостта митничарите да разследват Минчо Спасов от НДСВ припомни за писмо от ЕС от 2002 г., в което се настоява за засилване правомощията на митническото дознание. Според Спасов тази служба е доказала до сега своята ефективност и е спомогнала за намаляване на контрабандата в страната.

Председателят на ПГ на Коалиция за България Михаил Миков обаче контрира с тезата, че е недопустимо да се дава право на разследване точно на хора, които биха могли да участват в контрабандата. За три години митническото разследване доказа, че не дава продукт, категоричен беше социалистът. Явно запознат с някои от заключенията, които ще бъдат представени в средата на октомври,  Миков посъветва Спасов да изчака оценките от доклада след 15-тина дни и тогава да твърди колко е намалена контрабандата.

“Не може да допуснем подобна дисперсия в администрацията. Тя не е полезна за най-добре функциониращо разследване”, смята Минков, според когото по тази логика ще се наложи кражбите на електричество, например, да се разглеждат от енергийни дознатели, а ограбването на културното наследство – от културни дознатели.

Опасението за корупция и съмнението, че в дадена контрабанда би могъл да бъде замесен и минтичар, също надделя сред аргументите на депутатите да гласуват за отпадането на митническите дознатели. По думите на Миков, финансовият министър Пламен Орешарски не е изразил становище да бъде запазен статутът на митническите дознатели.

Обратното е обаче становище на Агенция “Митници”, чийто заместник-директор Александър Раков пристигна със сериозно закъснение в парламента, за да защити тезата си. Той заложи на статистика, която обаче не прозвуча особено убедително на депутатите. За периода 2003-2005 г., в който реално е действала митническата служба по разследването, е имало общо 279 дознания, от които в съда са предадени 60, едва 26 са приключили с осъдителна присъда, 45 са прекратени, 25 са преобразувани в следствие, 91 са висящи.

Раков изтъкна още, че в 11 от 15-те стари страни - членки на ЕС има митническо разследване и че препоръката на европартньорите е тя да се въведе в България в пълен обем.

“В глава 24 е записано черно на бяло, че сами трябва да решим как да осъществим на българска почва съдебната реформа”, отряза го Миков.

Ограничение на защитата в досъдебната фаза

С други приети текстове от НПК депутатите ограничиха действията на защитата в досъдебната фаза, като приеха адвокатът да може да присъства само на разследващи действия, когато те засягат конкретно неговият клиент.

Обвиняемият вече ще може да обжалва пред съда наложената му гаранция, гласи новият НПК. До сега той можеше да се жалва само пред прокурора. Съдът има и право да наложи забрана на обвиняемия да доближава непосредствено пострадали. Това ще става по предложение на прокурора със съгласието или искането на пострадалия. Забраната отпада след приключване на делото.

Депутатите първо приеха, а после отхвърлиха на второ гласуване предложението на Яни Янев от НДСВ при нарушаване на тази забрана да бъде налагана определена санкция.