Новият закон за спецсредствата щял да готов до средата на 2004 г.

Законопроектът за специалните разузнавателни средства (СРС) ще бъде готов до средата на следващата година. Това заяви днес вътрешния министър Георги Петканов. Той уточни, че изработването му е възложено на министерствата на правосъдието, на вътрешните работи и на отбраната.

Използването на СРС е материя, която има пряко отношение към работата на специалните служби, за които също е необходим нов закон, но на този етап също има само работна група. С изготвянето на тези закони България трябваше да е готова още миналата година, преди поканата ни за членство в НАТО на срещата в Прага. Сега срокът се отлага за средата на 2004 г., т.е. след реалното ни влизане в НАТО през пролетта.

МВР имало шестима свои представители в работната група, която ще готви законопроекта за СРС, каза днес Петканов. Той припомни, че е предложил да участват съдии, тъй като те издават разрешителните за прилаганeто на СРС, а също и депутати и представители на гражданското общество.

За промени в закона за СРС се заговори още в края на миналата година, след като избухна скандалът с незаконното подслушване на правосъдния министър Антон Станков, засечен в разговор със следения от МВР бивш полицаи Живко Георгиев.

Главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов предложи тогава МВР да може да представя в съда като легални доказателства и данни от СРС, събрани срещу лица, за които не е имало разрешение за подслушване, като условие за това е данните да са събрани в рамките на санкционирано подслушване срещу друго лице.

През август тази година и президентът Георги Първанов призова да се изготви нов закон за СРС, който да улесни работата в борбата с престъпността, но да гарантира и правата на гражданите срещу незаконно подслушване.

След президента, и министър Петканов обяви, че според него трябва да се засили гражданския контрол върху използването на СРС. Той обаче не уточни какво има предвид. Част от мненията, които се чуха тогава, бе че гражданският контрол, осъществяван от вътрешната комисия на парламента, е достатъчен.

Идея на Петканов беше и използването на СРС да се контролира от специален административен орган. Той даде за пример Франция, където при използване на СРС за опазване на националната сигурност, разрешителните се давали не от съд, а от независим административен орган. В него влизали бивш председател на Върховен съд и двама действащи депутати, назначавани или от президента, или от парламента.

По думите му при прилагането на спецсредствата е необходимо да има двояк режим. Когато се подслушва и следи при разкриване на престъпление, разрешението да се дава от съдия, смята Петканов. В случаите, когато става дума за националната сигурност режимът трябвало да е друг. От изявлението му стана ясно обаче, че идеята за въвеждането на този нов орган е в доста суров вид още.

Възможността НСС да подслушва без разрешение от съдия поиска и главният секретар ген. Бойко Борисов. Според него контраразузнаването е специална служба, която отговаря пряко за националната сигурност и за разлика от полицейските служби много малко от нейните дела стигат до съда, където СРС се прилагат като доказателства за разкрито престъпление.

Промяната трябвало да се извърши и защото е основно изискване на НАТО, а и западните служби не ползвали разрешения на съдия, аргументира се Борисов.

Зам.-главният прокурор Христо Манчев също разви своя теза за специалните разузнавателни средства. Той предложи в неотложни и изрично определени от законодателя случаи прокуратурата да дава краткотрайно разрешение за използване на специални разузнавателни средства, което включва подслушване, следене, наблюдение и филмиране.

Според идеята на Манчев обвинителите трябва да разрешават използване на специални разузнавателни средства за срок от 3 денонощия и след изтичането му, резултатите да се предоставят на съответния съдия.

По думите на Манчев тогава този подход може да се прилага на първо място, когато се отнася до разкриването на организирана престъпна група, която действа на територията на цялата страна, а на второ - когато се работи със службите на други страни.