Новото правителство на Ирак

Трите месеца интриги между победилите в изборите партии на шиитите и кюрдите в Ирак най-после доведоха до създаването на правителство, което бързо бе одобрено от парламента, в който доминират същите партии.

Изборите през януари, които сложиха началото на този процес, бяха вдъхновяващи. Но не такива бяха месеците на дребнави пазарлъци. И докато възникването на избрано правителство на Ирак е исторически момент, то неговото създаване далеч не е идеално. Ключови решения бяха ненужно отложени и до голяма степен бе опропастена уникалната възможност за приобщаване на патриотичните сунитски араби.

Мнозина иракчани - в частност привържениците на секуларизма**, правата на жените и националното единство - ще посрещнат това правителство с безпокойство.

Най-важното е дали премиерът Ибрахим ал Джафари ще има визията и силата да овладее своята хаотична коалиция и ще започне да оправдава очакванията на избирателите. Първоначалните му послания към иракския народ бяха обещаващи, но пред него стоят още много препятствия.

Най-същественото от тях е да разшири сунитското представителство в управлението, включително и в силите за сигурност.

Представителството трябва да включва и сунити, служили в армията, полицията и разузнаването на Саддам Хюсеин, както и бивши членове на партията БААС. Това се приема болезнено от шиитските и кюрдските жертви на предишния режим. Но изключването на баасистите е рецепта за безкрайна гражданска война и безкрайно отлагане на възстановяването. Само баасистките лидери служители от сигурността, които лично са отговорни за най-тежките престъпления на бившата диктатура, трябва да бъдат автоматично изключени.

Ал Джафари възнамеряваше да направи важен символичен жест с назначаването на сунит за министър на отбраната. Но в последната минута шиитските партийни лидери наложиха вето на това решение и премиерът временно пое този пост. Това е сериозна загуба, за която Ал Джафари трябва бързо да намери лек.

Друго вредно отстъпление бе неуспехът в намирането на начин в новия кабинет да бъдат включени досегашният временен премиер Ияд Алуаи и представители на неговата партия.

Алауи направи много грешки по време на мандата си, но през миналата седмица се изяви като важен глас сред шиитите за светски права и за пристъпване към преговори със сунитите. Изолирането на Алуаи ще даде предимство на войнствено религиозните шиити, които искат в бъдещата конституция да залегнат елементи от Корана. А кюрдските партии повече се интересуват от това да осигурят автономия на своите региони, отколкото да защищават светските и малцинствените права в цял Ирак.

Докато Ияд Алуаи няма да фигурира в новото правителство на страната, то един от най-отявлените му съперници - Ахмад Чалаби, ще бъде вицепремиер и и. д. министър на петрола. Освен двойната му игра с Вашингтон, съмнителната му финансова репутация и тъмните му сделки с Иран, Чалаби открито твърди, че ще саботира каквото и да било интегриране на бивши баасисти в политическия и икономическия живот на Ирак.

Ибрахим ал Джафари трябва да приеме, че е министър-председател на всички иракчани, включително и на жените, сунитите и секуларистите, и да се наложи над интригантстващите политици и шиитски свещеници, които не се свенят да го инструктират какво да прави. Той трябва да настоява за назначаването на заслужаващи доверие сунити на ръководни постове, започвайки с министерството на отбраната. Той трябва да се погрижи за това нетолерантните религиозни фанатици да не доминират при написването на новата иракска конституция. И той трябва да установи контрол върху сключването на договорите за възстановителните работи, за да може да се пребори с корупцията и да направи така, че възможно най-много от тези работи да се извършват от иракчани.

Историята ще гледа на това като на момент, в който иракската демокрация е разполагала с най-добрата възможност за запазването на единството на страната и за осигуряването на човешки права и икономически просперитет. Надяваме се, че Ибрахим ал Джафари  е на нивото на това важно предизвикателство.

* По БТА, със съкращения

** Намаляване или премахване на влиянието на религията върху светската държавна власт