Новото разширяване на НАТО през 2002

Ако на срещата на високо равнище в Мадрид, през лятото на 1997 г., шансовете на Румъния бяха доста големи, то след срещата във Вашингтон, през 1999 г., /среща, на която не бе предложено ново разширяване на пакта/ позициите на Румъния отслабнаха толкова, че постът на лидер сред непоканените бе присъден на България, при положение че София имаше същите козове, каквито и Румъния в началото на 1997 г. - дясно управление, което се бе ангажирало да осъществи реформите, които бившите леви правителства отлагаха.

След като на срещата на високо равнище в Мадрид страните-членки на НАТО се ангажираха процесът на разширяване на пакта да бъде преразгледан през 1999 г., на срещата във Вашингтон бе съобщено, че на следващата среща на високо равнище, т.е. тазгодишната в Прага, ще бъдат отправени нови покани за членство. Оттогава официалните представители на НАТО и лидерите на най-важните страни-членки на пакта постоянно заявяват, че няма да се номинират страните-кандидатки до срещата в Прага, когато официално ще бъдат отправени поканите. В същото време уточняват, че "една или повече държави ще бъдат поканени да се присъединят".
Основните варианти за разширяване на алианса са:
- пауза в процеса на разширяване,
- "големия взрив",
- ограничено разширяване,
- "регата".

Паузата в процеса на разширяване на НАТО има предвид факта, че разширяването на алианса ненужно дразни Русия и отдалечава НАТО от основните му задължения. Но след редица изказвания на лидери от страните-членки на НАТО или на високопоставени представители на алианса, че вратите на НАТО остават отворени, евентуално решение за спиране на процеса на разширяване ще навреди съществено на доверието към пакта и ще предизвика негативен ефект върху региони, в които битува мнението, че Западът предаде Източна Европа няколко пъти през 20-ти век.

Идеята да се направи пауза в процеса на разширяване може да означава още, че НАТО реагира на желанието на Русия пактът да не се разширява, както и на сътрудничеството на Москва със Запада в борбата с тероризма. И още нещо - привържениците на идеята, че новата връзка НАТО-Русия означава de facto Ялта, ще намерят аргументи в подкрепа на теорията, че САЩ ще постъпят съгласно желанието на Русия що се отнася до разширяването на пакта.

Според последния развой на събитията, изглежда че на срещата в Прага тази година НАТО ще покани за членство една или няколко страни, вероятно - няколко. Американският президент Джордж Буш заяви преди атентатите в САЩ на 11 септември, а след това потвърди, че САЩ подкрепят разширяване "от Балтийско до Черно море".

Вариантът "голям взрив" е най-малко вероятен. Независимо от всичко, от десетте държави, стремящи се към членство в НАТО - Литва, Латвия, Естония, България, Румъния, Словения, Словакия, Македония, Албания и Хърватия, само първите седем наистина имат шансове.

Ограниченото разширяване изглежда реалистичен вариант, поне в този момент. Въпреки че преди една година кандидатурата на балтийските републики имаше достатъчно малки шансове, сега тези три държави са страните фаворитки за членство, изпреварвайки Словения. Редица официални представители на страни-кандидатки твърдят дори, че ако на срещата в Прага бъдат поканени само Литва, Латвия и Естония, Словения ще изпусне последния шанс за присъединяване към НАТО. За съжаление за страни-кандидатки като Румъния и България не се казва дори това.

Словения остава валиден кандидат, който постигна напредък в икономическите реформи, от политическа гледна точка няма никакви проблеми, няма никакви спорове с Русия и от географска гледна точка е страната, сочена най-често като онази, която ще влезе в НАТО.

Словакия, която следва Словения сред страните-фаворити за членство /което очерта "варианта Сло-Сло"/, също би могла да стане членка на НАТО тази година, ако перспективите за връщането на власт на Владимир Мечиар не засенчваха шансовете ѝ.

Що се отнася до балтийските държави, техните шансове нараснаха чувствително в края на 2000 г. и укрепнаха с подкрепата, получена от скандинавските съседи и от северния фланг на пакта. Силен аргумент за каузата на балтийците е начинът, по който те разрешиха проблемите си, свързани с руското малцинство. Литва, Латвия и Естония получават важна подкрепа в САЩ от сенаторите републиканци Джеси Хелмс и Джон МакКейн.

За да се избегне потенциална криза с Русия чрез покана към балтийските държави, някои анализатори посочват като вариант покана за присъединяване към НАТО само за една държава, например Литва, където живее относително малко руско малцинство в сравнение с останалите балтийски държави. Но подобна логика трудно би се наложила сега. Покана само към една балтийска държава би внесла недоверие сред останалите две и би довела до продължаване на напрежението с Русия по този въпрос. Решение, което би фаворизирало една балтийска република, би трябвало да се разпростре към трите.

От друга страна разширение, което да включи Румъния и България, не би предизвикало недоволство в Русия в такава степен, както спрямо балтийските държави. Покана към Румъния и България би означавала също силен сигнал за начина, по който НАТО се ангажира да засили южния си фланг, който не бе взет предвид при последното разширяване.

Друг вариант на разширяване на пакта може да е принципът "регата", при който всички страни-кандидати да бъдат обявени за допустими, но ефективното присъединяване да стане в зависимост от постиженията на всяка от тях.

Каквато и да е стратегията, която ще се приложи в разширяването на НАТО, в началото на 2002 г. решението за приемане на нови членки остава политическо, като 90 процента е в ръцете на американската администрация. За разлика от миналите години обаче, ако Румъния не бъде поканена - това няма да е толкова трагично, колкото предишните пъти.

От речта на президента Буш във Варшава стана ясно, че в определен момент НАТО ще се простира от Балтийско до Черно море. На срещата на правителствените ръководители от страните, кандидатстващи за членство в НАТО, която ще бъде тази пролет в Букурещ, се очаква чрез видеоконференция американският президент Джордж Буш да държи реч в същия дух.

НАТО ще се разшири при всички положения и рано или късно страхът от нестабилност в Румъния и в други страни вече няма да има оправдание. Разширяването през тази година ще бъде по-трудно и няма да е приоритет за американската външна политика. За американската администрация залавянето на Осама бин Ладен е въпрос, от който зависи оставането в Белия дом и след 2004 г. В уравнението НАТО се намесиха няколко променливи: новите отношения с Русия и борбата с тероризма.

Докато влизането в НАТО зависи от думата на САЩ, които може да имат по-важни проблеми за своите интереси, приемането в алианса няма да бъде просто нещо.

Със съкращения, по БТА