НЦИОМ: Големите фирми са най-зависими от политическата конюнктура

Около 60 на сто от представителите на бизнеса смятат, че за бизнеса им няма значение кой е на власт в България, а 13 на сто посочват, че за тях има голямо значение кой управлява. Това показват данни от представително проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), извършено в началото на август сред 411 фирми.

Най-зависими от политическата конюнктура се определят представителите на големите фирми с персонал над 250 души, както и от секторите хотелиерство, образование, финансово посредничество, преработваща промишленост и строителство.

Само 17 на сто от мениджърите твърдят, че интересите на техния бранш са представени в парламента и най-често това смятат големите фирми.

Директорът на НЦИОМ Лидия Йорданова съобщи в понеделник, че представителите на българския бизнес в най-голяма степен искат от парламента закон за защита на средния и дребен бизнес.

“Това е доказателство, че българският бизнес се чувства застрашен от влизането в ЕС и новите условия и иска защита”, обясни социологът.

Около 40 на сто анкетираните не очакват промени в състоянието на своя бизнес след януари 2007 г. или се затрудняват да преценят какви могат да бъдат те. Малко по-малко (38 процента) очакват промени в положителна посока, а 23 на сто - в отрицателна.

В отговор на отворен въпрос какви закони трябва да бъдат приети, бизнесът е дал над 60 предложения, включително специален антикорупционен закон.

Близо 12% искат промяна в Закона за ДДС, 4% в Закона за здравното осигуряване, Закона за корпоративното облагане (3%), Закона за защита на конкуренцията (3%), Закона за здравеопазването (2%) и Наказателния кодекс (2%).

Законът за ДДС е първият, който мениджърите биха отменили, ако имаха право на глас. Като заплаха се възприемат още пенсионният закон, за здравеопазването, образованието и закона за данъка върху необработваемите земи.

До приемането ни в ЕС 38% от бизнеса очаква промени в положителна насока, а 23% очакват точно обратното – законодателството да се влоши.

Едва 19 на сто от българите одобряват работата на парламента

Проучването на НЦИОМ показва, че рейтингът на 40-то Народно събрание (НС) продължава да бъде нисък. Едва 19 на сто одобряват работата му година след неговото създаване.

НС е започнало своята работа с близо 23,3 % одобрение и 60 % неодобрение (данни НЦИОМ октомври 2005 г.). По-малко от година след това одобрението на хората към парламента е спаднало с 4,3 пункта, а отрицателните нагласи са се повишили с близо 8 на сто.

Предишните два парламента са стартирали с положителен рейтинг от близо 40% и са завършили със съответно 17,8 и 17,3 процента.

“Двата предишни парламента започнаха с голямо одобрение заради големите очаквания на обществото за промяна. При този парламент хората станаха свидетели на мудно сработване”, обясни директорът на парламентарната социологическа агенция Лидия Йорданова.

По думите ѝ отрицателните нагласи се формират основно от трайната апатия към политиката, която се забелязва в обществото. Според нея на институцията започва да се гледа като на скучна и консервативна.

Конкретните критики към работата на депутатите обаче са свързани с липса на дисциплина.

“Изключително негативно се гледа на отсъствието от заседания и гласуването с чужди карти, особено в контекста на работата, която предстои преди присъединяването на страната към ЕС”, обясни Йорданова.

60 на сто от българите не се информират за работата на НС

Според НЦИОМ между 11 и 18 % от пълнолетните българи следят редовно работата на институцията. Те са строго критични именно към дисциплината на депутатите, но в същото време признават положителните страни на работата, която се върши.

За неинформирани са се признали 60% от хората.

Най-заинтересувани от работата на НС са столичани, висшистите и социално слабите прослойки в обществото. По партийни пристрастия най-голям интерес се проявява от електората на левицата, а най-слаб от избирателите на ДПС. В същото време избирателите на Доган дават висока оценка на работата на своята парламентарна група.

Според повечето анкетирани НС по-скоро ще успее да свърши своята работа по приемането на законите, свързани с членството ни в ЕС.

За обществото патосът на изказванията от парламентарната трибуна започва да отстъпва мястото си на конкретната работа по законодателството, извършвана от парламентарните групи, каза Лидия Йорданова.

Левицата и “Атака” са най-одобряваните групи

След една година парламентарно време парламентарните групи на Коалиция за България и на “Атака” са най-одобрявани. Според анкетираните БСП има най-бърза реакция по актуални въпроси (40,3% ), след тях е “Атака” (21,5%), ДПС (13,0%), ДСБ (9,4%), ОДС (8,5%) и НДСВ (7,1%).

По отношение на достъпния политически език БСП отново е първа с 41,7%, след тях са “Атака” (18,5%), ДПС (13,0%), НДСВ (9,3%), ОДС (9%) и ДСБ (7,4%). За група, която е “най-близка до избирателите” се смята БСП (43,4%), втора отново е “Атака” с 19,5%, следват ДПС (15,3%), ОДС (8,4%), НДСВ (7,0%) и ДСБ (6,2%).

Най-често се срещат с избирателите си депутатите от левицата. Така смятат 44,2% от анкетираните. Следва “Атака” с 19,3%, ДПС (17,3%), ОДС (7,3%), НДСВ (7,1) и ДСБ (4,3). Най-активните в законодателните инициативи според обществото са от БСП (45,7%), “Атака” (15,3%), ДПС (11,1), ОДС (10,4), ДСБ (10,1) и НДСВ (6,9).

При всички зададени въпроси одобрението зад БНС варира от 0,2 до 1%.

Според Лидия Йорданов тези проценти показват, че партията “Атака” – “нито е умряла, нито агонизира”.

“В момента “Атака” събира при изследвания 6% подкрепа, но при една интересна кампания за президентските избори при всички положения ще надхвърли този процент”, обясни още социологът.

Татяна Дончева е най-уважаваният депутат

Според изследването на НЦИОМ Татяна Дончева от БСП е най-одобряваният депутат от 40-тото Народно събрание. Тя събира близо 4,3% от гласовете на анкетираните. Зад нея са Волен Сидеров с 3,6%, Петър Стоянов (2,6%), председателят на НС Георги Пирински (2,5%), Иван Костов (2,3%), Михаил Миков (2,3%), Екатерина Михайлова (1,4%), Янаки Стоилов (1,2%), Петър Берон (1,1%) и др.

30 на сто хората са заявили, че няма депутат, който уважават, 44% не са могли да посочат име. Само 24% от хората са посочили своите парламентарни любимци като общият посочен брой депутати е 67.

Според Йорданова това говори за незаинтересуваност към самите народни представители. Тя припомни, че в края на 39-то Народно събрание едноличен лидер с 10% одобрение е бил Сергей Станишев.