НЦИОМ: Все повече българи харесват главния прокурор

На фона на всеобщия спад в одобрението към политици и институции, само за месец одобрението за новия главен прокурор Борис Велчев е нараснало с 12%, показва проучване на НЦИОМ, проведено между 30 април и 8 май след 1000 български граждани.

Според представените в петък от НЦИОМ данни, през март Велчев е бил одобряван от 20.7% от българите, докато в първите дни на май то вече е 33.1%. Същевременно и неодобрението към него е нараснало от 17% на 23.4%.

Така Велчев става третият по одобрение ръководител на държавна институция след президента Георги Първанов с 62.5% и председателя на парламента Георги Пирински с 35.7%. Последен остава премиерът Сергей Станишев, чието одобрение е спаднало с 1.7 пункта до 32.6%.

Според изследването на НЦИОМ лидерът на СДС Петър Стоянов е най-харесваният председател на партия с 23.5% одобрение, следван от лидера на ССД Стефан Софиянски с 22.6%. Същевременно и двамата са еднакво нехаресвани и събират неодобрението на 58.4% от отговорилите.

Данните показват, че лидерът на ДСБ е най-нехаресван с 78.3%, следван от лидера на ДПС Ахмед Доган с 76.4% и лидера на “Атака” Волен Сидеров с 74.2%.

В същото време, според изследването на държавния институт, по отношение на партиите, 18-20% от българите подкрепят БСП, 12-13% - ГЕРБ, 8-9% подкрепят “Атака”, 5-6% предпочитат ДПС, 4-5% - ДСБ и по 3-4% - НДСВ и СДС.

Лидерът на СДС Петър Стоянов не попада в началото на класацията на предпочитанията и при въпроса кого биха подкрепили за президент. Въпреки спадът от 2 пункта, най-висока подкрепа има сегашният държавен глава Георги Първанов – 33.6%. Следва го столичният кмет Бойко Борисов с 20.2%, лидерът на “Атака” Волен Сидеров с 3.6%, Петър Стоянов с 2.5% и лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски с 2.3%.

Социолозите отчитат свиване почти наполовина на подкрепата за Сидеров от 7.1% през март, което се дължи на инцидента на автомагирстрала “Тракия”.

Обществената преценка за работата на кабинета по преодоляване на щетите от наводнението е негативна като цяло, сочат данните в изследването.

Според 57% правителството не е направило необходимото, за да се справи със ситуацията. Най-много негативи понасят министрите, чиято дейност хората свързват с преодоляване на щетите от наводненията по поречието на р. Дунав.

Сравнително устойчиви въпреки това остават стойностите на одобрение към работата на кабинета като цяло в началото на месец май. Сериозен ръст обаче бележи неодобрението към работата на повечето министри и то нараства с между 4% и 13%.

Най-одобрявани са Стефан Данаилов, Меглена Кунева и Ивайло Калфин.

Тримата намират място и в челните места на класацията на 10-те най-одобрявани политици, следвани от председателя на парламента Георги Пирински, премиера Сергей Станишев и министрите Румен Петков, Емилия Масларова и Даниел Вълчев.

72% от българите твърдят, че през последния месец няма събитие, което да им е направило положително впечатление.

Неформалната среща на външните министри на страните членки на НАТО, посещението на Кондолиза Райс и подписването на договора за американските бази у нас се посочват като събития с положителен знак от 8% от населението на страната и най-вече от привържениците на НДСВ и на десните партии.

Най-много негативи за изминалия месец събира инцидентът на магистрала "Тракия" с Волен Сидеров, посочен от 17%. Шумният скандал успява да отвлече общественото внимание дори от сериозен проблем като наводненията в крайдунавските градове, посочени като негативно събитие от 8%. На трето място сред събитията с отрицателен знак се нарежда пак изява на “Атака” - митингът срещу американските бази. Същевременно 62% от българите не подкрепят тези протести.

Внесеният и гласуван през април вот на недоверие към кабинета Станишев не намира място сред значимите събития от месеца - нито сред положителните, нито сред отрицателните.

Въпреки че неодобрението към кабинета вече се изразява от две трети от българите, 51% от запитаните смятат, че правителството ще изкара мандата си.

Оценките за работата на силовите институции - армията и полицията са значително по-добри от тези за работата на правителството, съда и парламента. Най-одобряваните медийни институции продължават да бъдат БНТ, БНР и БТА.