Нужни са санкции за забавянето на съдебните дела

Как ще коментирате изказването на Никола Филчев, че съдебната власт е под натиск от страна на мощни групировки, изпълнителната власт и някои медии?

Думите на г-н Филчев нямат нужда от коментар. Това е неговото лично мнение. Аз не разполагам с такива наблюдения.

Как оценявате факта, че прокуратурата няма пресслужба?

Това, което мога е, да препоръчам на съдилищата, на следствието, на прокуратурата да обучат хора, които да могат да представят правните проблеми чрез езика на медиите, това е само от полза на институциите. В противен случай постоянно ще се обвиняваме, че медиите не разбират самата съдебна система и начина ѝ на действие. Така проблемът няма да се разреши, а ще се върти в затворен кръг. Крачката трябва да се направи от прокуратура и следствието, за да може да има комуникация, защото те работят за защита на обществения интерес, а медиите са институцията, която комуникира между обществото и тях. Трябва да се намери начина за взаимодействието и единственият начин е да има отдели "Връзки с обществеността" към всеки съд, прокуратура или следствие.

Какви са изследванията на "Прозрачност без граници" за нивото на корупция в съдебната система?

Общественото възприятие е, че съдебната система не действа ефективно. Проблемите са няколко. Единият от тях е, че съдебната система адекватно не отразява в медиите това, което върши и не се получава добро взаимодействие между медиите и съдебната система. Така не можа и да се обясни на обществеността защо съдебната система забавя делата. Обикновено единственият мотив е, че това е с оглед установяване на обективната истина, но на хората би трябвало да се обясни. Има и други обяснения и ако те са обективни- липса на достатъчно магистрати, липса на обучение и квалифициране на магистрати при разглеждането на определен тип дела, би трябвало да се обясни на обществеността защо е тази липса и какво се предприема за премахването на проблема.

Другият проблем е, че съдебната администрация също има нужда от тип обучение, от оборудване, от компютъризация. Не на последно място е въпросът, че няма единен софтуер във всички съдилища и това се признава от правителството. Изпълнителната власт явно работи по този проблем, но той е значителен и изисква доста големи средства.

Значи ли това, че няма корупция в съдебната система?

Трябва да се прави разлика между неефективно функциониране на съдебната система, което за съжаление се възприема като корупция, и практическата злоупотреба със служебно положение от магистратите и от съдебната администрация. Не мисля, че възприятието за корумпирана съдебна система идва от действията на съдиите.

Не твърдя, че няма корупция, а че трябва да се открият механизмите и проявите на злоупотреба със служебното положение или неефективност на съдебната власт в различните ѝ звена, за да се намери механизъм за противодействие. Щом като съдебната система се възприема от обществото като корумпирана, явно има проблеми, които се възприемат като корупция. Това не може да се отрече от нито от фондация "Прозрачност без граници", нито от самата съдебна система. Въпросът е коя част от самата съдебната система поражда корупция и усилията да се насочат за намаляването ѝ, за да се подобри имиджа на съдебната система. Защото когато говорим общо за отчетност и прозрачност на съдебната система, това не означава нищо. Фактът на деклариране на определено имущество или въвеждането на критерии за конфликт на интереси няма да реши проблема.

Наскоро Министерският съвет прие промените в закона за съдебната власт, които за първи предвиждат антикорупционни мерки. Това достатъчна мярка ли е за повишаване на доверието в съдебната система?

Това е едно добро начало. В новите промени има много добри моменти, които, ако се реализират, наистина биха довели до по-голяма ефективност и прозрачност в съдебната система. Трябва да се въведат механизми за ускоряване на процедурата за придвижване на делата. Не може да няма санкции, ако се забавя придвижването на делата между отделните съдилища. Не може това да са само инструктивни срокове, трябва да има и административно наказание, и налагане на определени финансови санкции срещу служители, които умишлено или по небрежност за забавяли дела. Би трябвало да има срокове и за придвижването на делата от една инстанция на друга - от следствие в прокуратура, оттам в съд, а също така и при разглеждането на делото в съда, и ако те не се спазват също да има санкция. Липсата на отговорност води до това, че делата продължават изключително дълго време. От друга страна въвеждането в сила на съдебните решения много се забавя. При подобна мудност от страна на съда и на администрацията може да се накърнят човешки права на даден гражданин.

© Copyright Mediapool