Обещанието на премиера за увеличение на необлагаемия доход е показен ход

Намерението на правителството да увеличи необлагаемия доход от догодина с двайсетина лева над минималната работна заплата е по-скоро показен ход, който не вреди, но и не помага особено за нископлатените категории работещи. Така икономисти коментираха пред Mediapool  заявката на премиера Сергей Станишев, направена в първото му по-обстойно интервю след встъпване в длъжност пред в. “Сега” в понеделник.

Станишев обяви намаляване на осигурителната тежест, но без да посочи конкретни параметри. В областта на политиката на доходите премиерът обеща увеличаване на необлагаемия минимум с около двайсет лева над минималната работа заплата, която от догодина трябва да стане 160 лв. В момента минималната заплата е 150 лв., а необлагаемият доход е 130 лв.

Станишев се изказа предпазливо за 13-та заплата, като прехвърли отговорността за даването ѝ на възможностите на отделните ведомства и същевременно призна, че липсата на такава заплата ще има сериозен негативен политически ефект.

Вместо необлагаемия минимум, да се увеличи минималната заплата

“В интервюто си Станишев дава заявка за поддръжка на онази част от двете предизборни програми – на НДСВ и на БСП - които засягат заетостта и доходите на по-ниско и средно платените хора”, коментира пред Mediapool икономистът от аналитичното звено Индъстри уоч Лъчезар Богданов, който припомни програмите за заетост на НДСВ и грижата на БСП за нископлатените категории работещи в предизборните ѝ послания.  

Според него обещанието на премиера за увеличаване на необлагаемия минимум е насочено към хората с ниска производителност и ниска квалификация, които получават съответно и ниски доходи. Те обаче са най-многобройната част от трудовото население като социална група. 

“Новият необлагаем минимум вероятно ще остави по 3-4 лева повече на месец за всеки данъкоплатец в тази група, смята Богданов. “Ефектът е по-скоро показен, отколкото съществен, защото няма да доведе до особено нарастване на доходите, нито ще промени стимулите за поведение на тази група данъкоплатци. Няма да настъпи рязка промяна в работоспособност или съществена предприемчивост заради данъчния стимул”, допълни икономистът. Според него това ще е показен ефект с минимално значение – не вреди и не помага.

“По-добрият баланс би бил да се вдигне минималната заплата и необлагаемият минимум да се изравни с нея, а не да е с 20 лв. над нея”, каза зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Дикран Тебеян. Той припомни, че преди две години необлагаемият минимум беше равен на минималната заплата, след това при рязкото вдигане на заплатата на 150 лв. от тази година необлагаемият минимум остана под нея.

“Вместо да се говори за 20 лв. над минималната заплата, по-добре да се отиде на необлагаем минимум, равен на минималната заплата, а тези 20 лв. да отидат за по-голямо намаление на осигурителната тежест”, предложи Тебеян.

Бившият финансов министър Милен Велчев подкрепи предложеното от премиера увеличаване на необлагаемия минимум с обяснението, че политиката по доходите е съгласувана между НДСВ, БСП и ДПС при изготвянето на коалиционното споразумение за правителството. Пред Mediapool той обясни още, че принципът на управленската политика на коалицията е да няма увеличение на нито една ставка на преките данъци. Велчев също се съгласи, че вдигането на необлагаемия минимум няма да се усети особено от данъкоплатците в тази категория на доходите.

Станишев трудно ще се откаже от 13-та заплата

Станишев трудно ще се откаже от 13-та заплата, най-малкото защото две правителства преди него – на Иван Костов и на Симеон Сакскобургготски - я даваха всяка година и я направиха традиция, обясниха икономистите.

Лъчезар Богданов и Дикран Тебеян обаче застъпиха тезата, че е по-добре допълнителното годишно възнаграждение да влезе като добавка към месечната заплата на държавните служители, вместо да се дава като разпределение на излишъка.

Неизненадващо, 13-тата заплата бе защитена от предишния финансов министър.

“В момента средната бюджетна заплата е 394 лева. Ако правителството се откаже от 13-та заплата, а в замяна на това увеличи бюджетните заплати с нейния размер през следващата година, това означава, че средно на месец бюджетните служители ще получават с 33 лв. повече. Това би имало по-добър ефект, отколкото еднократното разпределение на бюджетният излишък в края на годината”, обясни Тебеян. Лъчезар Богданов обаче поиска допълнителното възнаграждение да бъде обвързано с ефективността на работата на чиновниците.

Милен Велчев обясни, че при предишното правителство изплащането на 13-та заплата е ставало на базата на преизпълнението на данъчните приходи.

“Виждането ни беше, че част от това преизпълнение трябва да бъде усетено от работещите в бюджетния сектор. Но тогава нямаше екстрени проблеми като наводненията тази година. Няма да се учудя, ако правителството прецени, че е по-важно в по-голяма степен да бъдат компенсирани щетите от наводненията, отколкото да се харчат парите за 13-та заплата”, каза бившият финансов министър.

Икономистите скептични за съкращаването на чиновническия апарат

За неприятни сигнали за увеличаване на чиновническия апарат вместо за намаляването му, алармираха икономистите по повод сдържаната оценка на премиера за проблема с раздуването на административния щат.   

Според Лъчезар Богданов засега не се вижда сериозна заявка за съкращаване на администрацията. Дори обратното – продължават да възникват нови структури и да се населват с чиновници заради евроинтеграцията, предупреди той.

“Големият проблем не е в броя на зам.-министрите, много по-важно е, че повишаването на административния капацитет се разбира с увеличаване на числеността и на новите структури”, отбеляза зам.-председателят на БСК Тебеян.

Дори бившият финансов министър Велчев призна, че проблемът с администрацията се влошава.

“Не виждам освен с прословутия призив на министър Василев как ще се намали числеността на чиновничеството. Не виждам сериозни усилия за ограничаване на апарата. Процесът на увеличаване е естествен, особено с евроинтеграцията, но това трябва да се компенсира със свиване на щатовете за дейности, които са пред приключване или са на доизживяване”, обясни Велчев.

БСП обича МВФ

В интервюто си премиерът обеща правителството да спазва всички договорености с МВФ. От яростен критик на фонда, БСП като част от управляващата коалиция се превърна в негов партньор за по-малко от година. Милен Велчев обясни това със сключеното коалиционно споразумение между управляващите партии. Лъчезар Богданов обаче му даде друго обяснение.

“Всяко ново правителство се опитва да покаже в началото стабилност и благонадеждност пред външните институции”, каза той. Според него от политическа гледна точка обяснението за позицията на Станишев и на БСП към фонда е, че е по-безопасно и по-лесно да се приемат съвети отвън, отколкото от коалиционния партньор НДСВ. Пък и фондът може да служи за успешно оправдание за вземането на непопулярни решения.