Обмисля се вкарване на “Топлофикация София“ в енергийния холдинг

Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) обмисля евентуалното вкарване на “Топлофикация София“ в структурата на “Българския енергиен холдинг“ (БЕХ), научи Mediapool от източници от ведомството. Идеята била дискутирана и с консултанта по сформирането на мегахолдинга “Делойт България“, но дали ще бъде реализирана, зависи и от развръзката на сагата с прехвърлянето на общинския дял от 58 на сто от столичното парно на държавата, която е другият собственик.

Запитани официално дали се планира присъединяването на "Топлофикация София” към БЕХ, от пресцентъра на МИЕ отговориха, че “в момента се анализират различни варианти, целящи намирането на подход за незабавно оздравяване на дружеството, и гарантирането на сигурността на доставките на топлинна енергия до потребителите“.

Според запознати подобна стъпка би могла да оздрави дружеството, което има около 200 млн. лв. текущи и стари дългове към “Булгаргаз“, който е част от БЕХ. В същото време обаче топлофикацията има активи - по стари оценки за около 700 млн. лв., които са добре дошли за БЕХ и чрез финансирания през холдинга дружеството може да се стабилизира.

Индикации за такава мярка дава и съобщението на Министерския съвет отпреди седмица, в което се посочва, че държавата ще увеличи капитала на енергийния холдинг, за да се осигурят свежи финансови ресурси за “Булгаргаз“, което от своя страна да гарантира работата на “Топлофикация-София“.

В същото време зам.-министърът на икономиката и енергетиката и временен шеф на БЕХ Галина Тошева обясни, че топлофикационната услуга е "от изключителна важност за стабилността на енергийната система на страната". “От това дали “Топлофикация София“ работи или не, зависи дали цялата енергийна система работи както трябва", каза тя.

Тошева добави, че поне с 80 млн. лв., колкото е газовият дълг на “Топлофикация София“, трябва да се увеличи капиталът на БЕХ.

Според експерти обаче, се обмисля по-сериозна финансова инжекция, тъй като само с 80 млн. лв. ще се тушира временно проблемът с плащането на доставките към “Булгаргаз“. Търси се по-дългосрочно решение и вкарването на повече средства в БЕХ заедно с включване на “Топлофикация София“ в структурата му, ще позволи вътре в системата на холдинга да се търсят варианти за оздравяване на дружеството.

Друг аргумент на МИЕ е, че в момента би било трудно да се приватизира топлофикацията и при силната държавна регулация, в която тя работи, много трудно частник би осигурявал социалната услуга.

От холдинга пък посочиха преди дни, че “приватизация на “Топлофикация София“ или на основните ѝ дейности в кратък срок не е технически осъществима, а и в настоящото състояние на дружеството не би довела до значителен финансов ефект за собственика“.

“Изключително е важно осигуряване на необходимите средства за извършване на неотложни ремонти и инвестиции в “Топлофикация София“ с цел гарантиране на техническата изправност на инсталациите през отоплителния сезон и осигуряване на инвестиционен ресурс за реализиране на проекти за ко-генерация“, съобщи дружеството ден след като стана ясно, че общината отстъпва безвъзмездно дела си на държавата, която веднага осигури необходимите за работата му газови доставки.

Съществуват обаче и опасения, че натоварването на БЕХ с мисия да спасява столичното парно е опасно, тъй като холдингът е в твърде крехка фаза на структуриране, а проблемите на топлофикацията са прекалено сложни.

От МИЕ потвърдиха пред Mediapool, че се обсъждат различни варианти за увеличаване на капитала на холдинга, а относно “Топлофикация София” следва да бъдат предприети незабавни мерки по преструктурирането ѝ и повишаване на събираемостта, изразяващи се в подобряване на финансовите и оперативните резултати.

Попитани правена ли е оценка дали предвиденото повишение на капитала на БЕХ не е неправомерна държавна помощ, от МИЕ отвърнаха, че “принципно придобиването на акционерни вложения от страна на държавните органи се разглежда от Европейската комисия в отделни случаи в контекста на политиката за държавните помощи“.

Министерството обаче смята, че в контекста на европейските разпоредби се приема, че няма държавна помощ, когато осигуряването на капитал се осъществява при обстоятелства, приемливи за частен инвеститор, функциониращ при нормални пазарни условия. В това число влизали и случаите, при които се инжектира свеж капитал в държавно предприятие, при условие, че това кореспондира на инвестиционни нужди и директно свързани с тях разходи.

Друг случай бил, когато индустрията, в която предприятието функционира, не е в състояние на свръх капацитет на общия пазар и финансовото състояние на предприятието е стабилно.