Съветът на ректорите не е доволен от предложените от образователното министерство нови правила за определяне на изследователските университети, защото според тях те не съдържат достатъчно гаранции за справедлива конкуренция между висшите училища.

Ректорите искат новите правила да бъдат преразгледани и коригирани и са готови да "съдействат за разработване на честни и справедливи правила, които да бъдат приети от всички университети".

"В свое становище Съветът на ректорите предлага оттегляне на проекта за изменение на нормативния акт, съдържащ критериите за избор на научноизследователски университети, поставен за публично осъждане от екип на Министерството на образованието и науката", гласи позицията им.

През август МОН предложи за обществено обсъждане промени в начина, по който университетите придобиват изследователски статут.

Изследователските университети възникват след измененията в Закона за висшето образование след 2020 година, припомнят от Съвета на ректорите. Това са висши училища, които дават значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и имащи високи резултати от научноизследователска дейност.

"На участниците в тази своеобразна национална "Бръшлянова университетска лига" държавата вече разпредели 240 милиона лева по Плана за възстановяване и устойчивост", отбелязват ректорите.

В списъка с изследователските университети, който е актуализиран 3 пъти между 2021 и 2024 г., има 12 висши училища – медицинските университети в София, Варна, Плевен и Пловдив, Софийският университет, Техническият университет в София, Пловдивският университет, Тракийският университет в Стара Загора, Югозападният университет, Бургаският държавен университет, Русенският университет и Химикотехнологичният и металургичен университет.

Към момента 10 от въпросните изследователски университети изпълняват стратегически научноизследователски и иновационни програми за развитие по ПВУ, посочват от образователното ведомство.

Какви промени иска МОН?

Предложените от образователното министерство промени предвиждат далеч по-високи изисквания пред висшите училища от досегашните. За да влязат в списъка за следващите 4 години, университетите ще трябва да имат поне 10 000 точки от научноизследователска дейност вместо досегашните 1000. Ще се обръща по-голямо внимание на реалните резултати и качеството на научната дейност за сметка на броя защитили докторанти, който според мотивите на МОН расте.

В предлагания проект отпадат показателите, измерващи научния капацитет и възпроизводството и общественото и икономическото въздействие. Според образователното министерство те не отразяват директно научния капацитет на дадено висше училище и често прилагането им поставя по-малките или по-специализирани университети в неравностойна позиция спрямо по-големите институции.

Биха се повишили и коефициентите на списания, попадащи в категории Q1 и Q2 по показателя, измерващ научните публикации в реферирани издания в международните бази данни Web of Science и Scopus за четиригодишен период. Тези списания обхващат топ 50% от най-цитираните и престижни научни издания в съответната област и показва високо ниво на научен принос и иновация.

За изданията в категория Q1 коефициентът се увеличава от 6 на 10, за тези в Q2 – от 4 на 6, а за Q3 – от 2 на 3.

Показателят зa продуктите на интелектуалната собственост също е разширен. Променят се и формулите за оценка на изследователските университети.

Предлага се още Съветът на ректорите вече да не бъде част от междуведомствената комисия, която оценява резултатите на университетите, а на негово място да влезе Селскостопанската академия.

Към момент междуведомствена комисия включва представители на образователното и икономическото министерство, на Държавната агенция за научни изследвания и иновации, на Българската академия на науките и на Съвета на ректорите.

Недоволството на ректорите

Според Съвета на ректорите обаче предложенията не са достатъчно обвързани с изискванията за интеграция на научните резултати, с общественото влияние, което следва да произтича от тях и с икономическото развитие на страната.

Те смятат, че предложените промени не съответстват изцяло на изискванията на Закона за висшето образование и Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите.

"Освен това предложените формули не съдържат достатъчно гаранции за справедлива конкуренция между отделните университети и при приложението си потенциално силно биха фаворизирали мащаба за сметка на качеството", твърдят ректорите.

Според тях не се отчитат и заложените принципни положения в приетата от парламента през 2021 г. Стратегия за развитие на висшето образование в периода 2021 – 2030 г.

Ректорите определят като напълно неприемливо и предложеното отпадане на представителството на организацията им в междуведомствената комисия. Според тях присъствието им е гаранция за професионална компетентност на органа и прозрачност на работата на тази комисия впоследствие.

Ректорите виждат ролята си на безпристрастен арбитър в съревнованието между своите членове.