Националното външно оценяване (НВО) в 4., 7. и 10. клас не е в интерес на децата и се нуждае от сериозно преразглеждане. В същото време ежегодното му провеждането изисква огромен финансов и организационен ресурс, без да са налице ясни и видими положителни резултати. Това твърди Асоциация "Родители" в своя позиция, изпратена до медиите.

Според организацията външното оценяване не отговаря на първоначално обявения замисъл да служи за "диагностика" на образователната система като инструмент за установяване на това в каква степен учениците са усвоили ключови компетентности и учебно съдържание.

Още по темата

Експерт: Резултатите от външното оценяване не са по-важни от децата

5 юни 2025 14:29

"Всяка година хиляди български ученици влизат в изпитната зала с тежест в гърдите и страх в очите. Те не просто се явяват на изпит – те прекрачват прага на преждевременно състезание, чийто залог често е свързан не със знание и личностно развитие, а с напрежение и усещане, че бъдещето зависи от няколко листа с тестови задачи", се казва в позицията на Асоциация "Родители", в която се посочва, че външното оценяване се е превърнало в източник на неравенство, тревожност и подмяна на образователната цел.

Родителите смятат, че подготовката за изпита, които е под формата на тест, оставя  на заден план реалното учене, креативността и личното израстване: "Децата ни не се учат как да мислят, а как да отговарят "правилно". Често губят вяра в себе си, защото не са "достатъчно добри" според една изкуствена скала".

Аргументите на родителите

Родителите подчертават, че подготовката за изпитите в 7. и 10. клас често минава през скъпо струващи частни уроци, но много семейства не могат да си позволят да плащат за такива.

"Така се създава система, в която не всички деца тръгват от една стартова линия. Ученици от различните социално-икономически среди имат различен достъп до подготовка, което изкривява реалната оценка за училищната система. Успехът започва да зависи повече от финансовите възможности, отколкото от труда, таланта или интересите на ученика. Това не е справедливо. Това не е приемливо", твърдят от Асоциация "Родители".

Според представително проучване, реализирано от екипа на Асоциация "Родители" и проведено от компания за маркетингови изследвания "Ноема", общо две трети от родителите или имат намерение да запишат децата си на частни уроци за кандидатстването след 7. клас (48%), или вече са го направили (9%), за да може детето им да има шанс да влезе в желаното училище. 24% от родителите пък твърдят, че децата им посещават или са посещавали частни уроци извън кандидатстванията, за да могат да напреднат в дадена област.

Още по темата

За насилието над и от деца се мълчи. Само 1 от 10 родители подава сигнал

17 юни 2025 13:14

"В определен смисъл може да се каже, че родителите се чувстват изнудвани от системата да заплащат за частни уроци на децата си, защото училището не е способно да предостави достатъчно добра подготовка", смятат от организацията.

Според Асоциация "Родители" данните от проучването се потвърждават и от одита на Сметната палата "Осигуряване на качеството на училищното образование" (2019 – 2023 г.). В него също се посочва, че за да се компенсират дефицитите в качеството на образователния процес, значителен дял от родителите допълнително плащат уроци извън училище за подготовка на учениците от всички възрасти. Според данните на Сметната палата близо 60 на сто от родителите плащат за частни уроци.

7. клас и кандидатстването

От организацията припомнят, че външно оценяване в 7. клас има пряка връзка с кандидатстването и приема в гимназии и "този изпит се възприема като "решаващ" за бъдещето на децата":"Стресът започва месеци, дори години по-рано. Голям процент от учениците посещават частни уроци, които се превръщат в стандарт, без който много семейства се чувстват неконкурентни".

Според Асоциация "Родители"  учебната година в 7. клас е съсредоточена върху подготовка за външното оценяване и всички усилия – в училище и извън него – се концентрират върху българския език и литература и математиката за сметка на останалите.

"Изкуства, чужди езици, наука, технологии, социални и граждански умения остават извън полезрението на децата. Така образованието се ограничава до два предмета и две дати в календара, което изкривява представата за цялостно личностно развитие", пишат родителите.

Според организацията емоционалното и финансово натоварване и усещането за "битка" за добро училище понякога изправят ученици и родители на ръба на изтощението:

"Децата са принудени да правят избор за бъдещото си образование на 13–14 години, често без реална представа за своите интереси и възможности. А родителите най-често се притесняват за резултатите от изпитите и дали детето им ще успее да влезе в желаното училище".

Още по темата

Децата в България: Здравословен напредък, но повече проблеми

1 юни 2025 07:25

От организацията смятат, че изпитите се превръщат в основен инструмент за "сортиране" на деца, без да се вземат предвид индивидуалните различия, личните интереси или потенциала за развитие.

"Такава система не оставя място за избор, а само за състезание – при това на прекалено ранна възраст. Дори в т.нар. "елитни училища" проблемите на системата не изчезват. Претоварване, напрежение, формализъм – всичко това присъства и там. Това е ясен знак, че проблемът не е в отделните училища, а в самия модел, на който всички те са подчинени", се казва в позицията.

Смисълът от външните оценявания в 4. и 10. клас

Според организацията превръщането на образованието в изпитна надпревара води до психологически натиск върху родители, учители и деца. Тревожност, емоционално изтощение и усещане за провал при децата има, дори и когато резултатите не се използват за прием или преместване в друго училище, както най-често е в 4. и 10. клас.

"Особено болезнено е, когато това се случва при децата в 4. клас. Вместо мотивация и радост от ученето, те носят в себе си страх, че няма да се справят, че ще разочароват, че ще изостанат".

Според родителите в 4. клас децата са поставени в ситуация, в която изпитният формат често поражда тревожност и несигурност.

"За мнозина това е първият сериозен досег с формализирано оценяване. Очаква се резултатите да предоставят ясна представа за нивото на усвоените знания, както и за необходимостта от надграждане или промяна в обучението, но на практика това не се случва", пишат те в позицията си.

Националното външно оценяване в 10. клас, което се провежда на национално ниво, няма роля при кандидатстване, избор на профил или професия.

Това според организацията създава объркване и усещане за формализъм: "Учениците са в ключова възраст, в която започват да се ориентират професионално, а вместо това отново попадат в рутината на тестове без практическа стойност".

Според тях, без реална награда или последици от резултата, част от децата губят мотивация, което обезсмисля процеса. В същото време обаче други се напрягат излишно, в опит да се докажат.

"Често родителите не разбират защо се полага този изпит, какво се прави с резултатите и каква полза носи за учениците. Липсата на прозрачна обратна връзка поражда недоверие", пишат от Асоциация "Родители".

Големите въпроси

• Каква всъщност е ролята на НВО? Какво точно оценяваме – знанията и уменията на ученика, работата на учителите, нивото на училището или ефективността на образователната система?
• Какво се случва с данните от изпитите – правят ли се задълбочени анализи, които водят до реални политики за подобрение, или просто се отчита дейност? Кога ще видим сериозен анализ и истински реформи, така че НВО има реален смисъл за развитие на образователната система?
• Не е ли време да се постави по-голям акцент върху измерването на умения и компетентности, вместо да се разчита основно на възпроизвеждане на заучени знания?
• Какви конкретни грижи полагаме за психичното здраве на децата, особено в напрегнатите периоди като 7. клас? Взимат ли се съзнателни мерки за намаляване на стреса?

"Липсата на прозрачност поражда усещане за формализъм – провеждаме изпити, без да е ясно какво следва от тях и какво в системата реално се променя в резултат на тяхното провеждане", се казва в позицията.

Организацията, автор на позицията, обръща внимание, че Министерството на образованието и науката (МОН) прави анализи след всяко НВО доклади за резултатите — например как се е представила страната като цяло, кои задачи са били трудни за учениците и т.н.

Проблемът обаче според тях идва оттам, че анализите често са формални и недостатъчно задълбочени, рядко водят до промени в учебните програми, методите на преподаване или подкрепа за ученици в риск, а общественият дебат върху тези резултати е слаб – медиите съобщават няколко цифри и след това темата заглъхва.

Исканията

1. Ясен отговор на въпроса какво всъщност искаме да измерваме с НВО.
2. Спешно преразглеждане на ролята, функцията и формата на сегашния модел на НВО.
3. Задълбочен анализ на резултатите от НВО във всички етапи с цел да се използват реално за подобрение на учебното съдържание и методиката, а не само за статистика. Събраните данни да се използват за реални стратегически действия за подобрение на образованието.
4. Открит и отговорен обществен разговор с участието на родители, ученици, учители и специалисти. Докато проблемите в системата не бъдат признати и адресирани с внимание, всяко усилие ще бъде безсмислено.
5. Фокусът в образованието да се насочи към развитие на знания и умения у децата, а не към "натискане на правилните отговори".

Според Асоциация "Родители" успехът на децата не може да се измерва единствено с резултатите от стандартизирани тестове:

"Докато основните проблеми в образователната система остават нерешени, всяка оценка ще бъде непълна, а всяко усилие – недостатъчно ефективно", пишат от организацията в позицията си и призовават за цялостен преглед на настоящия модел на НВО и за създаване на пространство за разумен, открит и конструктивен диалог с участието на родители, учители, ученици и експерти.

Според родителите в основата на този диалог трябва да стоят въпросите "Какво всъщност искаме да бъде българското образование?" и "Какви деца искаме да отглеждаме?".

"Асоциация родители" е организация, която повече от 20 години фокусира работата и експертизата си върху образованието и доброто взаимодействие между училището, учителите и родителите, върху изграждането на активна училищна общност и осигуряването на сигурна и подкрепяща среда за българските деца.