Седмокласниците преразказваха текст на писателя и сценарист Христо Раянов – "Задача №18" на националното външно оценяване за 7. клас, съобщиха от Министерството на образованието и науката. Десетокласниците, които също имаха изпит по български език и литература, разсъждаваха върху стихотворението "Арменци" на Пейо Яворов.
В сряда сутринта над 110 000 ученици от 7. и 10. клас се явиха на външно оценяване по български език и литература. Изпитът на десетокласниците започна в 08:00 часа, а учениците трябваше да са в училището поне 30 минути преди това. Външното оценяване продължи час и половина и включваше общо 21 задачи.
13 от тях бяха с избираем отговор, а 5 с кратък свободен отговор. Имаше по една задача за редактиране, разширен свободен отговор за формулиране на антитеза и създаване на текст.
Десетокласниците трябваше да разсъждават върху едно от прочутите стихотворения на Пейо Яворов – "Арменци". От учениците се изискваше да създадат собствена теза на тема "Родина и чужбина", както и да направя резюме на текст – "Ученето днес – дигитално или аналогово".
"Задача №18" и "Косачи" на Елин Пелин
Вариант №1 се падна на националното външно оценяване по български език и литература за седмокласниците. Изпитът за около 55 000 ученици започна в 09:00 часа и се проведе в 1637 училища. Седмокласниците трябваше да бъдат в класните стаи поне 30 минути по-рано с документ за самоличност, служебна бележка и черен химикал.
Тестът съдържаше общо 26 задачи. 18 задачи бяха с избираем отговор, 6 – с кратък свободен отговор, а една е с разширен свободен отговор. В последната задача от седмокласниците се изискваше да напишат преразказ по неизучавана художествена творба.
Общото времетраене на изпита беше 2 часа и 45 минути, като 75 минути бяха предвидени за тестовата част, а 90 минути – за преразказа.
Седмокласниците писаха преразказ върху разказа на младия писател Христо Раянов – "Задача №18".
"Асен нетърпеливо пое листа от квестора. Най-сетне! Двайсет и пет въпроса за Римската империя, за които той се беше готвил цяло лято", гласи началото на произведението. Седмокласниците трябваше да напишат подробен преразказ от името на героя на неизучаваната досега творба.
По традиция учениците изслушаха и запис на текста, прочетен от актрисата Гергана Стоянова.
Задачата, която изискваше формулиране на теза или антитеза, беше от разказа "Косачи" на Елин Пелин.
Седмокласниците трябваше с няколко изречения да обяснят какво внушават думите на Лазо към Благолажа: "Ами чия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са?"
По-късно в сряда Министерството на образованието и науката се очаква публикува верните отговори от изпита.
Предстои математиката
В петък, 19 юни, ще се проведе и външното оценяване по математика за 7. И 10. клас. Изпитът за десетокласниците ще започне в 08:00, а за седмокласниците час по-късно. Всички учениците трябва да са в училищата час по-рано.
Тази годината изпитът по математика за 7. клас ще продължи 3 часа, което е с 15 минути повече от миналогодишната. Изпитът е разпределен в две части по 90 минути. Тестът съдържа общо 24 задачи – 14 с избираем отговор, 7 с кратък свободен отговор без да се изисква решение и 3 задачи със свободен отговор, при които учениците ще трябва да описват и аргументират решението си.
Някои от задачите може да съдържат подусловия, което дава възможност да бъдат присъдени точки на учениците и при частично постигнат резултат.
Изпитът по математика в 10. клас. е с продължителност 120 минути, което е с 30 минути повече от миналата година. Тестът съдържа общо 18 задачи.
От тях 12 са по математика, а останалите са свързани с прилагането на математически знания и умения при решаване на практически задачи от областта на биологията и здравното образование, химията и опазването на околната среда, физиката и астрономията, както и географията и икономиката.
Максималният брой точки от всеки изпит е 100. Резултатите от националните външни оценявания за 7. и 10. клас клас ще бъдат обявени до 1 юли включително.
Седмокласниците преразказваха текст на писателя и сценарист Христо Раянов - "Задача №18" на националното външно оценяване за 7. клас, съобщиха от Министерството на образованието и науката. Десетокласниците, които също имаха изпит по български език и литература, разсъждаваха върху стихотворението "Арменци" на Пейо Яворов. В сряда сутринта над 110 000 ученици от 7.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #3888140
А понеже и аз съм бил учител, макар и преди повече от едно поколение време, мога уверено да кажа, че повечето 16-17-годишни момчета и момичета с …а със силно търсещ ум. Може да липсва зрялост и опит, но интересът към света и случващето се около тях вероятно е най-силно застъпен именно в тази възраст. Ако учителят си е свършил работата и ги е провокирал към разсъждение, а не към наизустяване на чужди разсъждения, то аз съм сигурен, че тези младежи ще се справят по-добре от повечето хора на зряла възраст.
За едно съвременно дете концепцията … за „чужбина“ е свързана с екскурзии, кариерни възможности, образование, учене на езици или в най-лошия случай – с икономическа емиграция на родителите.
За Яворовите арменци чужбината не е избор. Тя е оцеляване след клане, загуба на идентичност и абсолютна нищета. Ученикът няма как да извади от личния си опит емпатия за „изгнаници клети“ и „дечица на майка робиня тревожна“. За него това е далечна, почти абстрактна история.
16 г. младеж в 10 клас прави анализ, който е непосилен като преживяване, и вместо да мисли, ученикът просто компилира готови клишета от помагалата.
Десетки страници с изрази като „пространството на чужбината е враждебно“, „механата е единственият топос на споделената мъка“ и „бурята е космически съпричастна към трагедията“.
Ученикът пише тези думи, за да получи оценка, без реално да разбира или да усеща тежестта зад тях. Тезата става чисто формално упражнение по подреждане на кухи литературни термини.
Литераторите и оценителите в МОН често забравят, че за да анализираш зряла поезия, се изисква емоционална интелигентност, която се трупа с години и лични кризи. Да хвърлиш 16-годишни младежи в дълбокия екзистенциален трагизъм на Яворов и да чакаш от тях „самостоятелна и оригинална теза“ е чиста проба академичен наивитет.