Четири политически сили – ГЕРБ, "Продължаваме промяната", "Демократична България" и "Възраждане" вече внесоха свои идеи за реформи, като голяма част от тях връщат стари и вече спорни теми в дневния ред. Сред предложенията са подготвителни езикови класове и възможност първокласници да повтарят първата си учебна година, забрана на мобилните телефони в училище, мандатност на директорите, промени в националните външни оценявания, използване на изкуствен интелект в обучението и въвеждането на предмет "Добродетели и религии".
Езикова подкрепа, подготвителен клас и възможно повтаряне за първокласниците
В законопроект за изменение на основния училищен закон, внесен от бившия образователен министър от ГЕРБ Красимир Вълчев и група народни представители, се предлага допълнителна езикова подкрепа за децата и учениците, които "не владеят български в достатъчна степен". Идеята е възможно най-рано децата, които не владеят езика дотам, че да се справят с учебния материал, да получават езикова подкрепа.
Колко добре владеят български според предложенията ще се определя чрез стандартизирани инструменти, утвърдени от министъра на образованието и науката. Проверки на нивото ще се правят при постъпване в предучилищната група и при започване на първи клас. Дали се справят с езика ще бъдат проверявани и децата, които влизат в българската образователна система по-късно, защото преди това са учили в чужбина. Степента на владеене на български език ще се определя и при децата бежанци.
Още по темата
Езиковата подкрепа според текстовете включва допълнително обучение по български, консултации, интеграционно обучение в индивидуална форма, подготвителна езикова група и дори подготвителен езиков клас.
В най-новите предложения на ГЕРБ е заложено конкретната форма, в която ще се предоставя езиковата подкрепа да се определя според индивидуалните потребности на детето и нивото му на владеене на езика.
Предвижда се и задължение за родителите да осигурят присъствието на детето си на занятията, които ще развиват компетенциите му по български. Ако те не изпълнят това си задължение, могат да бъдат наказани с "глоба в размер от 50 до 150 лв.".
Така, от една страна, родителите са заплашени от финансови санкции, ако подхождат недостатъчно отговорно към това децата им да научат езика, а от друга – от децата се изисква усърдие, за да не повтарят класа. "Учениците от I клас, които не са усвоили компетентностите, заложени в учебната програма по Български език и литература, повтарят класа, но не повече от веднъж", предвиждат текстовете.
Тези идеи бяха част от множеството образователни промени, залегнали в законопроекта за изменение на основния училищен закон от времето, в което Красимир Вълчев беше образователен министър. Предложенията обаче не видяха бял свят, от една страна, заради острите обществени реакции за въвеждането на новия предмет Добродетели и религии, а от друга – заради оставката на правителството.
Отново: Забрана на телефоните в училище
Още по темата
От същият пакет мащабни образователни реформи беше и разширяването на забраната за използването на мобилни устройства в училище. Същото предложение сега отново излиза на дневен ред през преходните и заключителни разпоредби към законопроекта за изменения и допълнения в Закона за закрила на детето, предложен от ГЕРБ.
За въпросната забрана се говореше много по време на 51-ото Народно събрание, като целта беше тя да влезе в сила още от ноември 2025 г.
Сегашната нормативна уредба заставя учениците единствено "да не използват мобилните си телефони по време на учебните часове". Идеята в предлаганите сега поправки е тя да бъде разширена като в Закона за предучилищното и училищното образование се запише учениците "да не използват мобилни средства за комуникация в училище, освен за строго образователни цели, по здравословни причини или при форсмажорни обстоятелства".
Ранно детско развитие, мандатност на директорите и AI в училище
От "Продължаваме промяната" също предлагат отново идеи, които вече са защитавали.
Става дума за грижите за ранното детско развитие. От партията предлагат да се въведе дефиницията: "Ранното детско развитие е физическото, познавателното, езиковото, духовното, нравственото, социалното, емоционалното и творческото от раждането им до задължителната възраст за училищно образование".
В законопроекта за изменение на Закона за предучилищното и училищното образование с вносители Николай Денков и група народни представители се предлага системата на образованието да поеме тези грижи за деца от яслените групи през детските градини до предучилищното обучение. Идеята е за целта да си взаимодействат системите на образованието, здравеопазването и социалните услуги и да се създадат интегрирани политики.
От ПП предлагат също да се въведе мандатност на училищните директори. Всъщност тази реформа се обсъжда от години и винаги предизвиква полемика. Към момента длъжността се заема безсрочно.
Привържениците на мандатността смятат, че това води до политизиране на образователната система и феодализация в по-малките населени места. Основният мотив против въвеждането на мандатност обаче е недостигът на кандидати за директорските постове, като се смята, че реформата би увеличила риска от загуба на подготвени кадри.
Сега от "Продължаваме промяната" предлагат длъжността "директор" да може да се заема от един човек за не повече от два последователни мандата от по 4 години.
Сред промените, предвидени в закнопроекта, е и текст, който поставя сред основните цели на предучилищното и училищното образование "етично, безопасно и образователно насочено използване на изкуствения интелект в училищното образование".
Външните оценявания в 4. клас вход за гимназиите
От "Демократична България" пък имат свои предложения за добавки в основните цели на българското предучилищното и училищното образование. Едно от предложените допълнения припокрива по смисъл това на "Продължаваме промяната" – "развиване на умения за работа със съвременни технологии и изкуствен интелект". Другото обаче предвижда "развиване на медийна грамотност и критическо мислене".
В законопроекта за изменение на основния училищен закон с вносители Елисавета Белобрадова и група народни представители също са заложени интегрирането на езикова подкрепа, грижи за ранно детско развитие и мандатност на директорите.
Предвиждат се обаче и промени при националното външно оценяване (НВО) в 4. 7. и 10. клас. Като се предлага то да бъде само "обобщаващо оценяване", което се прилага, за да установи в каква степен са постигнати компетентностите, заложени в учебния план за съответният период.
От "Демократична България" предлагат да отпадне определящата роля на оценките от НВО в 7. клас при кандидатстването в гимназиален етап. Според текстовете балът трябва да се формира на базата на резултатите от всички преминати до този момент национални външни оценявания. Така на практика постиженията на учениците от изпитите в края на 4. клас също ще тежат при класирането за желаното средно училище.
Законопроектът заменя и досегашната "автономия за провеждане на образователни политики" в системата на образованието с конкретна "автономия на преподаването и управлението". Тази педагогическа независимост обаче е обвързана с "ясни правила за отчетност пред обществото за качеството на образованието и доброто управление".
Друга промяна, която се предвижда, е свързана с процеса на атестиране на учителите и директорите. Докато действащият закон предвижда атестиране на всеки 4 години, от ДБ предлагат въвеждане на задължително ежегодно атестиране за учителите, директорите и останалите педагогически специалисти. Идеята е процедурата да се превърне в ежегоден механизъм за контрол и подобряване на качеството. Текстовете изрично забраняват атестирането да се извършва само на базата на предоставени документи и количествени показатели. Според тях оценяването трябва да се основава на качествени методи, включително наблюдение на учебни часове, оценка на ефективността на преподаването и анализ на напредъка на децата и учениците.
Новата стара тема за религията в училище
От "Възраждане" също предлагат промяна в българското училище, насочена към въвеждането на образование по морал и религия. Централната промяна е създаването на новия задължителен учебен предмет "Добродетели и религии", който по-рано предлагаха от ГЕРБ и предизвика полярни мнения.
Сега от партията на Костадин Костадинов отново поставят въпроса и предлагат предметът да стане част от общообразователната подготовка от 1. до 12. клас. Както и преди, се предвижда възможността родителите да избират между алтернативни учебни програми с елементи на вероизповедно обучение и без такива.
В текстовете на "Възраждане" се предвижда пряко участие на религиозните институции в образователния процес. Учебните програми, които съдържат конфесионални елементи, според тях ще се изготвят след консултация с експерти от съответното вероизповедание. В законопроекта е заложено изискване за учителите, които преподават конфесионалните програми да притежават удостоверение или препоръка от съответната религиозна институция.
В проекта се прецизира, че право на "вероизповедно обучение" се признава за Източното православие и за религии, които имат над 10% последователи у нас според данните от последното преброяване. Това ще рече, че освен Източно православие би следвало има възможност да се изучава само Ислям, тъй като 10.8% от участниците в преброяването през 2021 г. заявяват себе си като мюсюлмани.
От "Възраждане" предлагат въвеждането на предмета да започне поетапно от учебната 2027/2028 година за учениците в 1. клас и да обхване последователно всички класове до 12. клас.
Четири политически сили - ГЕРБ, "Продължаваме промяната", "Демократична България" и "Възраждане" вече внесоха свои идеи за реформи, като голяма част от тях връщат стари и вече спорни теми в дневния ред. Сред предложенията са подготвителни езикови класове и възможност първокласници да повтарят първата си учебна година, забрана на мобилните телефони в училище, мандатност на директорите, промени в националните външни оценявания, използване на изкуствен интелект в обучението и въвеждането на предмет "Добродетели и религии". Езикова подкрепа, подготвителен клас и възможно повтаряне за първокласниците В законопроект за изменение на основния училищен закон, внесен от бившия образователен министър от ГЕРБ Красимир Вълчев и група народни представители, се предлага допълнителна езикова подкрепа за децата и учениците, които "не владеят български в достатъчна степен". Идеята е възможно най-рано децата, които не владеят езика дотам, че да се справят с учебния материал, да получават езикова подкрепа.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
1 коментар
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.