Преминаване към съдържанието
Вход / Регистрация

Знания и изкуствен интелект вместо наизустяване. Как се променят учебните програми

4 коментара
ученици, училище

От следващата седмица започват да се събират комисиите и се задълбочава работата по новите учебни програми. Това стана ясно от изказване на служебния министър на образованието Сергей Игнатов в сряда. Комисиите ще се занимават с усъвършенстването на новите програми по 16 учебни предмета, за да започне разработването на финалните проекти. Това трябва да се случи от втората половина на 2026 г. до края на 2027 г.

Учебните програми, от една страна, определят какво и колко учат учениците, а от друга – формират начина на учене и преподаване. Според МОН българската образователна система е фокусирана върху представянето на знания и в нея е вкоренена културата на заучаване и възпроизвеждане на тези знания.

"Ефективна в миналото и във формирането на базова грамотност, днес тя показва недостатъчна способност да изпълни другите, по-важни цели, които ѝ възлагаме – формиране на умения и нагласи, личностно развитие, развитие на функционална и социално емоционална интелигентност, изграждане на трайна мотивация за учене", смятат от ведомството.

От МОН намират учебните ни програми за прекалено амбициозни в предоставянето на знания – "твърде стръмни, с бързо натрупване на теми, факти, формули, понятия, но без достатъчна възможност за превръщането им в умения".

Според тях именно това е причината за натрупването на дефицити при голяма част от учениците, тяхната демотивация и последващото им самоизключване от обучителния процес.

Общата концепция за промяна в учебните програми се появи още в началото на 2025 г. Тя дефинира целите на реформата, а именно: да подготви учениците за "ерата на променящите се професии", да замести културата на заучаване с функционална грамотност, да засили възпитателната функция на образованието и да развива социално-емоционалната интелигентност на децата като междувременно освободи време на учителите и учениците. Иначе казано има за цел олекоти учебното съдържание откъм факти и теми.

От ноември 2025 г. до януари 2026 г. отделните концептуални рамки за всеки предмет, подготвени от екипа на предишния образователен министър Красимир Вълчев, постепенно бяха публикувани за обществени обсъждания – всички с краен срок 28 февруари 2026 г.

Промени се предвиждат основно в прогимназия и гимназия и засягат учебните програми по 16 предмета: "Математика", "Български език и литература", чужд език, "Биология и здравно образование", "География и икономика", "Физика и астрономия", "Химия и опазване на околната среда", "История и цивилизации", "Философия", "Информатика", "Информационни технологии", "Гражданско образование", "Технологии и предприемачество", "Физическо възпитание и спорт", "Музика" и "Изобразоителн изкуство".

Новите концептуални рамки за програмите по отделните предмети според информацията на просветното ведомство са съставени "основно от учители, преподаватели и изследователи от университети и научни институти" и са координирани от експерти от МОН.

"Всяка от концепциите представя необходимостта от промяна, отделни акценти в учебното съдържание по образователни етапи, специфични методи и форми на оценяване, обвързаност на обучението с възпитателните функции на училището, както и резултатите от промяната", обясняват оттам.

Mediapool разгледа какво предвиждат промените по всеки един от учебните предмети.

Математика: Изкуствен интелект вместо ирационални уравнения

Според авторите на концепцията за учебните програми по математика резултатите на нашите ученици се влошават, защото децата са претоварени с твърде много нови концепции наведнъж. Същевременно материалът се преподава ненужно сложно и без достатъчно време за упражнения.

В новата визия е предвидено вместо запаметяване на формули и механично решаване на задачи децата да развиват функционалната си грамотност като се поставя акцент върху решаването на практически задачи с житейски контекст.

Предвижда се отпадането на отделни специализирани или повтарящи се теми като за пример е посочена темата за решаване на ирационални неравенства, обединяване на теми, ограничаване на дълбочината, реорганизация на учебното съдържание между различните класове и преместване на теми и понятия от общообразователната в профилираната и разширена подготовка.

В сърцевината на новата визия трябва да стои възпитателната функция на математиката – логическо мислене, критичност – да се търсят аргументи и доказателства, развиване на дисциплина, постоянство и търпение, смятат създателите на концепцията.

Особен фокус се поставя и върху използването на дигиталните технологии и изкуствения интелект за визуализации, адаптивни упражнения и анализ на грешки.

Въпросителната идва оттам, че авторите смятат, че "в прогимназиалния етап не се налагат съществени промени в учебните програми". Количествените и съдържателни промени ще се правят в гимназията.

Данни на Института за изследвания в образованието обаче показаха друго. Ако в 4. клас българската образователна система успява да поддържа добри постижения по математика дори при деца с по-ниска мотивация, то след това нещо значително се променя. В началото на 6. клас близо половината от учениците имат ниска ангажираност към предмета.

"Това означава, че проблемът не започва в 6. клас – той започва по-рано, най-вероятно именно в 5. клас", каза в интервю за Mediapool през декември директорът на института Асенка Христова.

Според нея причината за това се крие именно в учебната програма по математика в прогимназията, която претърпява "качествен скок в сложност и абстрактност". Тогава пропуските се умножават, а дефицитите се задълбочават.

Български език и литература: По-малко комуникативни задачи, повече четене

Във фокуса на концептуалната рамка за новите програми по Български език и литература (БЕЛ) попада четенето. Става дума не само за умението да четеш, а да откриваш, извличаш, преобразуваш и интерпретираш информация. На кратко – четене с разбиране.

Според авторите базовата грамотност не е достатъчна с навлизането на изкуствения интелект. Акцент на програмата по БЕЛ остават овладяването на книжовния български език, опознаването на българската литература и "утвърждаването на национално самосъзнание и родолюбиво чувство на национална принадлежност". Пасивното запаметяване на информация и рутинните комуникативни задачи отстъпват пред критическото мислене и творческите задачи.

В рамката е поставена цел "по-добър баланс в учебното съдържание между задължителни и избираеми текстове, българска и световна литература, класическа и съвременна литература". На този етап не е ясно обаче как той ще бъде осигурен, кои произведения биха отпаднали от списъка със задължителните за изучавани и кои нови биха намерили място там.

Чуждоезиковото обучение: Повече говорене и междукултурна толерантност

Изглежда учебните програми по чужди езици няма да търпят драматични промени, защото са в съответствие с Общата европейска езикова рамка (ОЕЕР). Предвижданите промени по-скоро се отнасят до преподаването, отколкото до материала.

Според авторите на тази концепция у нас се наблюдава известен дисбаланс между основните умения като се подценява говоренето. Залага се на повече внимание при изграждането на практически комуникативни умения – слушане, говорене, четене и писане.

Използването на технологии, включително изкуствен интелект също е заложено в рамката. Идеята е те да се интегрират през видеа, игри, подкасти и езикови приложения.

Концепцията предвижда и използване на обучението по чужд език като средство за възпитание в междукултурна толерантност, гражданска отговорност, медиативни умения и творческа изява.

Биология: По-малко факти и повече практика

Излишната фактология ще отпадне от учебните програми по предмета "Биология и здравно образование", предвижда концепцията на МОН за програмата по дисциплината. Според авторите ѝ обучението в момента е абстрактно и фрагментирано и пречи на формирането на научна грамотност.

Според тях предметът става нежелан и неприложим заради количествена претовареност. В тази връзка се предвижда "намаляване на обема и дълбочината на билогичното познание". Това ще се постигне с обединяване на близки теми като "Психично здраве" и "Емоционална грамотност", премахване на дублиращи се факти с "понижаване на познавателното равнище".

Замисълът на МОН е да се засили практическата насоченост на обучението по "Биология и здравно образование" с повече лабораторни упражнения, експерименти, проекти, учене чрез наблюдение и прилагане на алгоритми за решаване на житейски казуси.

Според идеята на авторите на концепцията редуцирането на фактологичните знания ще е за сметка на развиване на изследователски умения.

География: Премахване на понятия и включване на региони

Намаляване на обема на учебното съдържание е предвидено и по "География и икономика". От МОН смятат, че основният проблем с географията е доминирането на фактологични знания и неприложими понятия.

В новата концепция за програмите по предмета се предвижда фокусът вместо върху "натрупване на знания" да се премести върху пронстранствена интелигентност и функционални умения. Качествената промяна на обучението по предмета ще стане с интегриране на глобална област "Регионална география".

Заложено е използването на геопространствени технологии и изкуствен интелект при теренни изследвания, анализ на пространствени зависимости, моделиране, работа с цифрови карти, спътникови изображения и бази данни.

Физика: Без сухи задачи и с повече практически дейности

Наизустяването ще отпадне и по "Физика и астрономия". Според МОН учебното съдържание по предмета в момента често остава абстрактно и откъснато от ежедневните явления. Според тях учениците трудно го осмислят и не успяват да свържат научените теоретични знания с реални житейски ситуациии.

В публикуваната концептуалната рамка за новите програми отново се говори за количествена претовареност и ниска мотивация. Предлага се да има по-малко понятия и по-малко дълбочина при изучаването на конкретни теми например при изучаването на термодинамиката ще се акцентира само върху основни природни закони и принципи.

За да свържат учениците теорията с реалния свят, в концепцията се предвиждат практически дейности. Намеренията са задачите по физика да се поднасят в контекст и да не бъдат сухи и изчислителни. Планира се развиване на умения за наблюдение, измерване и анализ на физически явления.

История: По-малко изчерпателност и по-малко политика

На "История и цивилизации" се възлага в най-голяма степен съхраняването и утвърждаването на националната и европейската идентичност, изграждането на устойчива ценностна система, възпитаването на граждански активни и отговорни млади хора, които зачитата културното и историческото наследство на България и света.

Според МОН тези цели се изпълняват, но стремежът на учителите към пълнота и изчерпателност в съдържателен план пречи да се осмислят историческите процеси в цялост. "Фокусирането предимно върху политическите аспекти на историята измества вниманието от значими стопански и духовни промени", посочва се в концепцията.

В новите учебни програми по предмета ще се запазят традиционните исторически периоди и теми, но ще се намали обемът на фактологичните знания. Целта е да се осигури баланс между знания, умения и нагласи "с превес на уменията и нагласите". Стремежът е към осмисляне и анализ на историческите процеси, за да да се пазбира настоящето.

Учениците ще бъдат насърчавани да задават въпроси и да изследват различни гледни точки. В същото време програмите ще насочват към "категорични" оценки на личности, събития и процеси, подкрепящи цивилизационния избор, направен от България, в това число и осъждането на негативни явления.

Философия: Актуални теми и съвременни проблеми

Към настоящите програми по философия критиките на МОН са към прекалената им амбициозност, която не давала възможност за задълбочено учене и осмисляне. Според ведомството в момента абстрактните теоретични познания ограничават възможностите на учениците да свързват философското познание със съвременните проблеми.

В новата концепция се предвижда програмата в 10. клас да бъде олекотена, да се постави акцент върху критичното мислене и формирането на култура на автономия, лична свобода и отговорност. Занапред програмите ще стимулират себепознанието и личностното развитие и ще изграждат умения за социално взаимодейтвие и сътрудничество.

Предвижда се в обучението по философия да бъдат включени и актуални теми, свързани с глобализацията, екологията, правата на човека и технологиите. За сметка на това ще се премахнат онези елементи, които се припокриват с учебното съдържание по "Гражданско образование".

В концептуалната рамка за новите програми по философия са заложени и повече практически дейности като учебни проекти и по-широко използване на електронни ресурси.

Информатика: Интегрално обучение и изкуствен интелект

МОН смята, че в обучението по информатика в момента липсват интеграция на STEM дисциплините (математика, природни науки и технологии), проектно-базирани дейности и фокус върху дигиталната култура и сигурността. Не са включени и възможностите на изкуствения интелект в областта на програмирането.

В новите учебни програми са заложени компетентности за програмиране на езика C#, визуално програмиране за създаване на несложни приложни софтуетни продукти, развитие на дигитална култура и етика и критично и отговорно използване на инструменти с изкуствен интелект за анализ на грешки.

Предвижда се практическо учене с визуални и игрови методи. Задачите ще бъдат базирани на реални ситуации, изискващи знания по математика, природни науки, чужд език и предприемачество.

Информационни технологии: Акцент върху киберсигурността

Учебните дисциплини, които подготвят учениците за живот и реализация в дигиталното общество, са три "Компютърно моделиране" в 3. и 4. клас, "Компютърно моделиране и информациони технологии" в прогимназивата и само "Информационни технологии" между 8. и 10. клас.

В момента учебното съдържание осигурява базови знания и умения за работа с устройства и програми, но съдържанието е остаряло. Затова занапред се залага осъвременяване и престукториране на програмите, така че обучението да бъде по-практично и да отговаря на бързото и непрестанно развитие на технологичната среда. В часовете по ИТ учениците вече ще създават собствени проекти, модели и приложения, които могат да им служат в ежедневието.

Заложени в обучението ще бъдат киберсигурността и отговорното поведение онлайн. Ще се засягат темите за дигиталната идентичност, защитата на личните данни, различаването на достоверна и фалшива информация, култура на онлайн общуване, както и еичните и правните аспекти при използването на технологиите.

Гражданско образование: Гражданска чувствителност преди икономическа тематика

Новите акценти в обучението по гражданско образование ще бъдат свързани със социалната среда на учениците – политически, технологични и икономически. Според авторите на концептуалната рамка за новите програми по предмета досега темите и очакваните резултати не са били достатъчно съобразени с възможностите на учениците.

Нов акцент ще бъде поставен и върху гражданските образци и добродетели, като фокусът няма да бъде върху историческите примери, а върху актуалното им възприемане и включване в живота на учениците. Те ще се аргументират логически за конкретни казуси и философски и светогледни позиции в конкретни житейски ситуации.

В тези часове ще се говори и за конституционните принципи и норми. Ще се засили и формирането на политическата грамотност като ще се развива способността на учениците да различават основните съвременни идеологии. Икономическата тематика ще се замести с гражданска чувствителност и познаването на принципите на управлението на публичните финанси и държавното обществено осигуряване.

Технологии и предприемачество: Подготовка за реални предизвикателства

В предмета "Технологии и предприемачество" съжителстват технологична и финансова грамотност, предприемачество, кариерно ориентиране, екологично и етично възпитание, устойчив и здравословен начин на живот. Според образователното министерство обаче настоящите образователни практики невинаги успяват да подготвят учениците за реалните предизвикателстеа.

В новите учебни програми се предвижда по-силна практическа насоченост, за да развиват учениците уменията си за мислене, анализ и действие. Детайлите в учебното съдържание ще отстъпят на фокус върху ученето през личния опит.

В обучението по предмета занапред ще се използват съвременни дигитални инструменти и технологии – 3D моделиране, изкуствен интелект, софтуер за проектиране и онлайн платформи за сътрудничество.

Физическо: Повече игри за по-малко агресия

През последните години се наблюдава тревожна тенденция на намалена физическа активност сред учениците. Заседналият начин на живот и прекомерното използване на дигитални устройства водят до увеличаване на случаите на затлъстяване, проблеми с опорно-двигателния апарат и психични разстройства. Всичко това с все по-честите прояви на агресия става причина от МОН да оптимизират и учебните програми по "Физическо възпитание и спорт" (ФВС).

Според авторите на новата концептуална рамка за програмите именно обучението по този предмет има потенциал да противодейства на тези тенденции. Новите програми си поставят за цел да мотивират учениците за по-здравословен начин на живот. За да се получи, ще се акцентира върху игровите подходи на преподаване.

Смята се, че ролите в игрите, изискванията за участие и взаимодействията на различни нива ще помогнат и за овладяването на социално-поведенчески и социално-емоционални умения.

Музика: Повече пеене и артистичност

С новите програми по музика се предвижда обучението да се осъвремени, така че младите хора да са активни участници. Ще се търсят няколко основни посоки: изграждане и развиване на основни музикални умения, като ще се постави по-силен акцент върху певческите умения на децата, развиване на артистичността и създаване и обогатяване на музикална култура.

Предвиждат се посещения на репетиции и концерти, както и изграждане на култура и навици относно певедението на публиката и изпълнителя или твореца.

Изобразително изкуство: Дигитални образи и социални мрежи

Според МОН обучението по изобразотелно изкуство нерядко акцентира върху фактологията вместо върху творческата интерпретация и въображението. Авторите на концепцията за новите програми по предмете обръщат внимание, че днес децата са обградени от дигитални образи, реклама и социални мрежи и е особено важно да са подготвени да разбират, анализират, създават и оценяват критично визуални послания, да използват етично и отговорно новите технологии и дигиталните изразни средства.

Затова в обучението по изобразително изкуство се залага повече на използването на технологии и дигитални средства. Предвижда се и осъвременяване на материала, като в програмите ще намерят място теми, свързани със съвременната визуална култура, дигиталните изкуства, дизайна, фотографията и мултимедийните форми. 

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.

4 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.



  1. т€еритория на Мики Маус
    #3840988
    1 ч
    ·
    Руски информационни агенции пишат,че конфискуваните вчера големи суми и килограми злато,намиращи се в служебни коли ,с придружаващи инкасатори на украинската Ощадбанк, по всяка вероятност за возели подкупите,които Зелендски е изпращал за своите приятели в ръководството на ЕС. Само ви припомням,че в този маршрут конфискуваните суми са 40 милона долара,35 милиона евра и 9 килограма злато.Конвоите били оглавявани от бивш генерал от ВСУ
    Унгарските служби отдавна са наблюдавали тези маршр …
  2. Калико Джо
    #3840853
    Явно при наличие на ИИ, даването на домашно става излишно, защото винаги ще го пише ИИ. А за демонстрация на разбиране, остават само устните изпитвания.
  3. анита хегерланд
    #3840573
    Ако се премахнат излишните предмети след 7 клас, програмата остава практически същата. Учебниците не се нуждаят от ревизия, а към тях се добавят УЧЕБНИ ТЕТРАДКИ, които дават практическа насоченост на изученото от Учебника и упражняват това, което е най-важно по вариативен начин, с много въпроси, проекти, викторини, състезания, опити и екскурзии. Това може да е новото, което да насочи образованието към постигане на умения и затвърждаване на знанията в училище.
  4. анита хегерланд
    #3840562
    Промяната всъщност е много проста. Трябва да се премахнат предмети, като: Музика, Технологии и предприемачество, Изобразително изкуство, Философия, Информатика, а децата да се пренасочат към специализираните училища, в които се преподават качествено, с повече часове след 7 клас. Това ще освободи часове за задълбочена подготовка по Математика, Български език и литература, Чужди езици, История, Биология, Химия и Физика. Физическото възпитание да включва само спорт. Малко предмети с много часове. Който иска да пее, да рисува, да майстори – да си намери специализирано училище и да го учи задълбочено, като занаят.

Препоръчано от редакцията