"Четвъртокласниците ни по TIMSS 2023 постигат 530 точки по математика, което ни поставя на приблизително 15-то място в света, наравно със Швеция, Финландия и Чехия. Но още по-важно от самите точки е емоционалното състояние на тези деца", казва директорът на Института за изследвания в образованието Асенка Христова пред Mediapool.

Данни на института показват, че половината от четвъртокласниците (50%) много обичат математиката, 39% са изключително уверени в математическите си способности и тези уверени деца постигат 573 точки – изключителен резултат. 93% от децата се чувстват свързани с училището и приети там.

"Има и нещо особено в българските данни – дори децата, които не харесват математиката в 4. клас, все още постигат добри резултати. Разликата между тези, които много обичат математиката (534 точки), и тези, които не я обичат (524 точки), е само 10 точки. За сравнение, международно тази разлика е 32 точки. Това означава, че в 4. клас българската образователна система все още успява да поддържа добри постижения дори при деца с по-ниска мотивация", обяснява Христова.

От "Обичам математиката" до "Не ми трябва математика"

След това обаче нещо значително се променя. Това показва и изследване на института, което проследява шестокласници от началото до края на учебната 2024/2025 година и измерва 8 ключови аспекта на отношението им към математиката.

"Резултатите разкриват тревожна картина. В началото на 6. клас емоционалните промени вече са започнали. Близо половината от учениците идват с ниска емоционална ангажираност към математиката. Всеки трети ученик вече има ниска увереност и ниска нагласа за растеж. Това означава, че проблемът не започва в 6. клас – той започва по-рано, най-вероятно именно в 5. клас", отбелязва Христова.

Именно на този фон идва измерването на входното ниво през настоящата учебна година.

Още по темата

Сътрудничество в образованието въпреки изоставане в математиката и уменията

17 юни 2025 15:10

"Средната оценка 3.42 не е просто показател за недостатъчни знания, тя е "спусък" за по-нататъшни мотивационни проблеми", смята директорката на Института за изследвания в образованието.

140 емпирични изследвания по-късно става ясно – успехът изгражда мотивация приблизително 2 пъти по-силно, отколкото мотивацията изгражда успех.

"Когато учениците систематично изпитват затруднения с материала по математика, когато не успяват да решават задачите, когато натрупват пропуски в знанията, вярата им в собствените способности, удоволствието от предмета и възприятието за неговата ценност неизбежно се влошават", казва Христова. А в 6. клас се наблюдава масова трансформация на нагласите.

"До края на учебната година 75% от учениците имат ниска увереност по математика. Делът на учениците с висока увереност почти изчезва", посочва тя.

Двама от трима ученици развиват убеждението, че или си роден с математически способности, или не си. И дори по-лошо – 60% от 12-годишните не виждат никаква ценност в математиката за настоящето и бъдещето си. Същият е делът и на онези ученици, които губят удоволствието от предмета.

"Тези промени не са просто статистически значими, а практически видими и драматични", коментира Асенка Христова.

Защо се получава така?

"Децата, които са имали един учител в начален етап, получават нов учител по математика в прогимназията. Новият учител не знае историята на всяко дете, не знае точно къде са празнотите, не е изградил емоционалната връзка. И в същото време трябва да покрие много по-труден материал за по-малко време. През този период децата преминават и през интензивен пубертет, което допълнително усложнява адаптацията", подчертава Христова.

На второ място, в 5. и 6. клас учебната програма по математика претърпява качествен скок в сложност и абстрактност.

"В 4. клас децата работят предимно с конкретни числа и визуални представи. В 5. клас започва постепенният преход към абстракция. Наред с това учебното съдържание значително се усложнява, броят на математическите умения, които трябва да се усвоят, рязко се увеличава. В 6. клас следва нов значителен скок в сложността, фокусът е върху абстрактно символично мислене", обяснява директорката на Института за изследвания в образованието.

Още по темата

Българчетата са тройкаджии по математика още от 12-годишни

14 октомври 2025 17:03

По думите ѝ в прогимназия всяко ново знание се надгражда върху предходното. Така пропуските само се умножават и дефицитите стават все по-големи.

"За деца, които имат солидна база от предходните класове и разбират дълбоко понятията, този преход е предизвикателен, но управляем. Те виждат връзките, разбират защо нещата работят така, имат стратегии за справяне с новото. Но за деца с празноти в знанията, а измерването на входното ниво показва, че такива са мнозинството, този преход се превръща в непреодолима бариера", твърди Христова.

Тя отбелязва, че това не е изолиран проблем на България, но при нас този спад е особено драматичен, защото системата не разполага с адекватни механизми да разпознае проблема бързо и да реагира навреме.

"Нашето изследване показва, че емоционалната ангажираност остава стабилна през 6. клас. Децата продължават да полагат усилия, да завършват задачите, да се включват в часа, дори когато вътрешната им увереност и мотивация са силно подкопани. Те се опитват, но неуспехът постепенно подкопава основите", изтъква тя.

После какво?

Данните от PISA 2022 показаха, че финалният резултат при 15-годишните ученици у нас – 417 точки, е най-ниският в ЕС. Според изследването повече от половината деветокласници са под критичния минимум за функционална математическа грамотност.
Според Христова още по-показателни са данните от контекстуалния въпросник на PISA, които разкриват пълната картина на мотивационния спад.

"Докато данните от TIMSS показват, че 50% от 10-годишните ученици обичат математиката, 5 години по-късно този дял се свива драстично – само 12% от 15-годишните ученици смятат математиката за любим предмет. 62% не я харесват", обръща внимание тя.

Още по темата

Четвъртокласниците ни са на 14 място от 59 държави по математика и природни науки

4 декември 2024 16:51

Това върви и със срив в увереността. От 39% много уверени по математика четвъртокласници стигаме до 57% деветокласници, които смятат, че математиката не е лесна за тях (само 12% я смятат за лесна).

"Това са значителни дялове, показващи че за мнозинството от учениците математиката вече не е предизвикателство, а източник на дискомфорт и безпомощност", коментира Христова.

Данните от PISA 2022 разкриват и друга критична находка за качеството на преподаването. "34% от учениците дават оценки от 1 до 5 на качеството на преподаването по математика (по скала от 1 до 10).Само 26% дават най-високата оценка 10", обяснява директорката на института.

Проблемът не е предопределен

Според Христова едно от най-важните заключения е, че проблемът не е предопределен.

"Четвъртокласниците ни са силни, мотивирани и уверени. Системата успява да ги подкрепи дотам. Но в началото на прогимназиалния етап започват сериозните промени. Съществуващите проблеми от началното училище – празноти в знанията, механично учене без дълбоко разбиране, процедурен подход вместо концептуален – се срещат със значително по-висока сложност и абстрактност на материала. И в този сблъсък, моделът който е работил донякъде в началното училище просто престава да работи", обяснява тя.

По думите ѝ 6. клас е критичната точка не защото там възниква проблемът, а защото там той става най-видим.

"Това е моментът, когато скритите слабости на системата стават явни. Но те не са неизбежни. Те са резултат от конкретни проблеми в начина, по който структурираме програмата, преподаваме, оценяваме и подкрепяме учениците в този критичен преходен период, когато математиката става качествено по-сложна и абстрактна", твърди Христова.

Защо държавата заговори за математика сега?

"Въпросът не е дали има активност около математиката, а дали тази активност адресира действителните проблеми на правилното ниво и по правилния начин", коментира Асенка Христова заявките на правителството за промени в обучението по математика.
По думите ѝ в последните години има положителни стъпки в посока дигитализация, въвеждане на компетентностни цели и стремеж към по-структуриран подход в оценяването, но остават нерешени структурни проблеми.

"Става дума за свръхобемното съдържание, недостатъчния брой часове, липсата на реална спиралност в учебните програми (учениците се връщат към една и съща основна идея многократно, всеки път на по-дълбоко ниво на разбиране – б. ред.) и възможност за задълбочаване на разбирането, ограничената подготовка на учителите за работа с хетерогенни класове и недостатъчният акцент върху нагласите и мотивацията на учениците", обяснява тя.

Още по темата

Бизнесът търси инженери и медици, кандидат-студентите избират право и психология

23 май 2025 14:31

На въпрос защо държавата се загрижи толкова за математиката напоследък Христова отговори, че от една страна това , защото "резултатите станаха прекалено лоши, за да продължават да бъдат игнорирани".

"Вторият фактор е икономическият императив, който видимо става все по-неотложен. България, със своите амбиции за технологично развитие и производства с висока добавена стойност, не може да си позволи да произвежда поколения с ниска математическа грамотност. Бизнесът вече ясно сигнализира това", изтъква тя.

Според Христова обаче съществува реален риск от "козметичен активизъм" – видими действия, които създават впечатление за реформа, но на практика не адресират дълбоките системни проблеми.

"Измерването на входното ниво в 6. клас е добър пример. Самото измерване е безспорно полезно – добре е да знаем къде са децата. Но измерването на проблема не е решение на проблема. Въпросът е какво следва", посочи тя.

Какви са решенията?

По думите на директорката на Института за изследвания в образование, ако искаме да се справим с проблемите, трябва да започнем не от 6. клас , а от по-рано – в прехода от 4. към 5. клас.

Според нея няма един "магически" механизъм или програма, която да обърне подобен срив.

Нужни са:

• промени в учебните програми и темпото на преподаване;
• промени в учителските практики и средата за учене;
• реформа в оценяването плюс целенасочена подкрепа за затваряне на празнотите в знанията;
• целенасочена работа с учениците за промяна на нагласите.

Според нея е необходим ясен завой към по-малко на брой, но дълбоко усвоени ключови теми, спирално връщане към основните понятия и по-гъвкаво темпо, което позволява затвърждаване, вместо постоянно "препускане" напред върху неусвоена основа.

"Нужни са програми, които правят видими връзките между понятията, дават време учениците да разберат защо нещата работят така, както работят, и каква е връзката им с реалния живот, вместо да се акцентира основно върху механичното прилагане на формули", добави тя.

По думите ѝ трябва промяна във философията и инструментите на оценяването.

"Вместо система, при която оценката е под формата на една цифра, е необходима система, която диагностицира, подпомага и прави видим напредъка. В центъра трябва да застане формиращото оценяване, което показва какво ученикът вече може, къде среща затруднения и какви са следващите стъпки", посочва тя.

"Учителите имат нужда не просто от още обучения, а от последователна, практическа подкрепа, която да им помогне да променят реалните си практики в класната стая – достъп до качествени материали и задачи, моделиране на уроци, съвместно планиране, наблюдение и последваща рефлексия, участие в професионални учещи общности", казва още Христова.

Трябва да се осигурят и устойчиви, структурирани форми на допълнителна работа за учениците с пропуски, насочени към преодоляване на конкретни дефицити, а не просто към "повече от същото".

Къде ще бъдем след 10 години?

Директорката на института за изследвания в образованието предупреждава, че ако продължим по текущата траектория без дълбоки системни промени, имаме основания да очакваме не просто стагнация, а продължаващо влошаване.

"Ако екстраполираме текущите тенденции, след десет години без структурна промяна, бих очаквала да видим 60-65% от учениците под критичния минимум за функционална математическа грамотност в PISA вместо сегашните 54%. Бих очаквала TIMSS резултатите в 4. клас да започнат да спадат, защото проблемите започват да се проявяват все по-рано. Бих очаквала нагласите към математиката да се влошат още повече", обяснява тя.

Възможен е и друг много различен сценарий, ако започнем да действаме веднага.

"Тогава след 10 години можем реалистично да очакваме значително по-малък дял ученици под базово ниво, по-силно "средно ядро" от ученици с стабилна математическа грамотност и по-широк кръг младежи, които спокойно избират STEM или икономически специалности, без страх, че "математиката ще ги спре", твърди Христова.

За да се случи това обаче са нужни не "козметични корекции" и проекти, които приключват след две години, а дълбоки, системни, координирани и устойчиви реформи.