"В 6 клас може би нещо се къса, там има някакъв проблем". Думите са на директора на Националната природо-математическа гимназия в София Ивайло Ушагелов. С него говорим за проблемите на обучението по математика и резкият спад в резултатите по предмета в прогимназията и след това.

Че проблем има показа и националното входно ниво от тази учебна година. На него шестоклацните изкараха средна оценка от 3.42.

Ушагелов смята, че е добре да се правят подобни оценявания, за да се изпита системата и да ѝ се направи диагностика.

Според него причини за ниските резултати на шестокласниците са тежките програми, с които се сблъскват учениците още между 5. и 7. клас, както и преходът между началното и прогимназиалното образование.

"Появяват се вече много нови учители, които преподават по различни предмети. От там има натоварване върху децата, което води до отлив не само от математиката, но и от много други предмети. Но за мен основното е програмата", коментира той. И допълва, че предвиденият материал е много, а времето за упражнения не стига.

Въпреки че според него за да бъдеш добър математик се изисква "доза заложба", ако има повече часове за упражнения, децата ще бъдат по-мотивирани и ще постигат по-добри резултати. "Не говорим за състезатели, това е съвсем друго нещо. Говорим за базисното ниво, за общообразователната подготовка", уточни той.

Националната природо-математическа гимназия, която Ушагелов ръководи, също обучава деца в прогимназиален етап. "Децата, които подбираме в пети клас са минали няколко състезания, включени в календара на МОН. Тоест тези деца са тренирани да издържат на повече натоварване. От друга страна, при нас има повече часове по математика.

Колегите ги използват освен за състезателни задачи и за упражнения и оттам най-вероятно идват по-добрите резултати не само на НПМГ, а и на всички математически и природо-математически гимназии", обяснява той.

Но дори и в НПМГ, за да има достатъчно време за упражнения, се използва целият ресурс на рамковия учебен план – освен общообразователните часове децата имат и избираеми часове по математика, и факултативни. "Винаги апелираме родителите да избягват записването на децата в допълнителни школи. Часовете в училище са достатъчни", казва Ушагелов.

Колкото до стреса при прехода между начален и прогимназиален етап, според директора определяща е ролята на класния ръководител, и на екипа от училищен психолог и педагогически съветници. "При нас класните ръководители първо водят разговори в часа на класа. Второ, училищният психолог и педагогическите съветници работят много с децата. Те си имат начини, по които да направят класа общност", обяснява той.

Добрите учители по математика не се намират никак лесно дори от най-предпочитаните математически и природо-математически гимназии в големите градове страдат от недостиг на кадри.

"Много, много трудно се намират учители по математика, отдадени учители, по математика, учители, които искат да работят, които искат да врят и кипят в учителската професия, защото учителстването е призвание. Плюсът е, че работим много в много тясно сътрудничество с Факултета по математика и информатика. Ние сме и базово училище – при нас идват студенти да се обучават. Когато колегите видят добър студент, дават знак и ние гледаме да си го привлечем този добър студент", казва Ушагелов.

Още по темата

60% от шестокласниците смятат математиката за непотребна

22 декември 2025 07:00

Според него именно от учителя зависи мотивацията на учениците да постигат успехи: "Учителят е мотиватор. Учителят е вдъхновител. Ако обаче учителят дава и няма кой да приеме отсреща, то постиженията са кауза пердута".

"Математиката и природните науки винаги са били важни, защото учат на логика, учат на нещата от живота. Много често, та дори и в медиите и в рекламие се допускат груби грешки. Природо-научната и математическата грамотност просто ги няма в обществото. Не може да се говори, че ще се намалим въглеродния диоксид до нула. Ами това означава, че ние няма да дишаме, значи няма да ни има и нас", каза директорът.

"Природните науки бяха изтикани до 1 час седмично. Кога да предадем, кога да упражним? Кога да развием компетентности, да направим екипна работа, да работим по проекти? А интегрираните уроци", добави той.

Ушагелов се надява, когато във всяко училище бъдат създадени STEM центрове най-накрая да може да се обърне внимание на интердисциплинарността.

"Да погледнем връзките между предметите, науката от всички гледни точки. Висшисти няма да произвеждаме в училище, но хора с базови и ключови компетентности, необходими на съвременния човек можем", каза той.

Такава ключова компетентност, която според данните от последното издание на международното изследване PISA липсва на българските ученици (на 54% от тях), е функционалната грамотност.

Още по темата

Елисавета Белобрадова: Програмите по математика са непосилни

22 декември 2025 07:43

"Функционална грамотност означава като отидеш в банката да теглиш кредит и ти говорят за лихва да можеш горе-долу да си прецениш колко ще платиш. Като ти говорят за намаляване на въглеродния диоксид в природата, да се знае неговият произход. Като говорят за киселинни дъждове, да се знае какво е това киселинен дъжд. Като отидеш в магазина и видиш имитиращ млечен продукт, да знаеш, че там има заместители на определени вещества и че те влияят върху човешкия организъм", обясни Ушагелов.

По думите му това разбиране за приложимостта на знанията в живия живот е донякъде заложено в учебната програма, но има още какво да се желае. "Тук е майсторлъкът на учителя да може да практическата страна на знанието. Не просто да мине по учебната програма, а да обвърже материала с нещата от живота", смята той.

Решенията, които може да доближат учениците до математиката и природните науки според директора на НПМГ са "по-гъвкави учебни програми", "повече свобода за учителите" (да избират методите, средствата и посоката на работа в зависимост от нивото на учениците, с които работи) и повече контрол през "проверки за изпълнението на заложеното в учебната програма".