Българските четвъртокласници са сред най-добрите в света по математика. При последното международно изследване TIMSS (през 2023 г.) дори изпревариха връстниците си от Финландия, Австрия и Германия. Две години по-късно, когато същите тези деца са в 6. клас, изкараха средно 3.42 на националното входно равнище по предмета. И е много вероятно в гимназията да повторят резултатите на 15-годишните от PISA 2022, когато се оказа, че 54% от българските 9-класници са функционално неграмотни.

Вече е ясно за експерти, учители, родители и дори за държавата, че този контраст между силните резултати на най-малките ученици и сериозните дефицити в знанията по математика на по-големите е тревожен. Той е лоша диагноза както за българското образование, така и за бъдещето на икономиката на страната.

Причините са комплексни – натоварени програми, структурата на образованието, подготовката на учителите, мотивацията на децата. Ясно е че нишката се къса в прогимназията, но дали проблемите не започват по-рано? Разпознава ли системата срива навреме? Реагира ли? Може ли този път да бъде променен, преди резултатите от PISA да се превърнат в самосбъдваща се прогноза?

"Четвъртокласниците ни са силни, мотивирани и уверени. Системата успява да ги подкрепи дотам. Но в началото на прогимназиалния етап започват сериозните промени. Съществуващите проблеми от началното училище – празноти в знанията, механично учене без дълбоко разбиране, процедурен подход вместо концептуален – се срещат със значително по-висока сложност и абстрактност на материала. И в този сблъсък, моделът който е работил донякъде в началното училище, просто престава да работи", обяснява директорът на Института за изследвания в образованието Асенка Христова пред Mediapool.

Кога децата стават математически неграмотни?

Видимите проблеми започват в 5. клас. Тогава идват нова учебна среда, различни учители по отделните предмети, различни очаквания, друг темп на работа, а често и смяна на училище.

"Там може би нещо се къса, там има някакъв проблем", коментира пред Mediapool директорът на Националната природо-математическа гимназия "Акад. Любомир Чакалов" в София Ивайло Ушагелов.

"Това е моментът, когато скритите слабости на системата стават явни. Те не са неизбежни – те са резултат от конкретни проблеми в начина, по който структурираме програмата, преподаваме, оценяваме и подкрепяме учениците в този критичен преходен период, когато математиката става качествено по-сложна и абстрактна", обяснява Христова.

Но не всички смятат, че проблемът е основно в прогимназията. "Не мисля, че и в начален етап всичко е розово", каза пред Mediapool Стефан Рашков. От 13 години той работи като учител по математика, информатика и информационни технологии. Освен това е координатор на международната IB Middle Years Programme.

Още по темата

60% от шестокласниците смятат математиката за непотребна

22 декември 2025 08:01

Данните на Института за изследвания в образованието показват, че от 5. до 7. клас двама от трима ученици развиват убеждението, че или си роден за математик, или просто не ставаш. Още повече – 60% от 12-годишните не виждат никаква ценност в математиката за настоящето и бъдещето си. Същият е делът и на учениците, които губят удоволствието от предмета (повече за проучванията ТУК).

За сравнение дори децата, които не харесват математиката в 4. клас, постигат добри резултати. Разликата в резултатите при международното изследване TIMSS на тези 10-годишни, които много обичат математиката, и тези, които не я обичат, е само 10 точки (534 точки срещу 524 точки).

"За много деца в пети клас първите оценки по един или друг предмет са двойки от "входни нива". Ако за един седмокласник или десетокласник това може да е неприятно, но преодолимо, за един петокласник това може да е травмиращо или най-малкото крайно демотивиращо. И дори учителите да не взимат тази оценка предвид в оформянето за срока или за годината, ако тя е въведена в дневника, за един 11-годишен ученик това може да е като присъда", коментира учителят Стефан Рашков.

Проблемът с програмата

Общото разбиране е, че една от причините за срива в резултатите по математика от прогимназията нататък е учебната програма. Според народната представителка Елисавета Белобрадова, която е и член на парламентарната комисия по образованието, тя е абсолютно непосилна за децата. Учителите са принудени да препускат през материала, за да го покрият, време за упражнения няма, а това води до срив в постиженията на учениците.

"Действително скоростта, с която в пети клас започва да се преподава учебното съдържание, без достатъчно време за упражнение и усвояване, е много голямо предизвикателство за децата. В някои седмици петокласници преминават през 4-5 нови урока, след което ги упражняват накуп и се разчита това упражнение да става основно вкъщи – нещо, което повечето 11-годишни не владеят", обясни и учителят Стефан Рашков.

Подобно е мнението и на директора на НПМГ Ивайло Ушагелов. Според него при повече часове за упражнения, децата ще бъдат по-мотивирани да постигат по-добри резултати. "Не говорим за състезатели, това е съвсем друго нещо. Говорим за базисното ниво, за общообразователната подготовка", уточни той.

По думите на Елисавета Белобрадова Министерството на образованието и науката вече работи по промени в програмите.

"Въпросът не е дали има активност около математиката, а дали тази активност адресира действителните проблеми на правилното ниво и по правилния начин", отбелязва Христова.

Проблемът с учителите

Подготовката на учителите също допринася за проблема.

"Подготовката и постоянното професионално развитие на учителите, макар и споменавани, почти никога не са реалният фокус на образователните реформи. А те са най-важният ресурс в системата, от който в най-голяма степен зависят не само резултатите на национални изпити или международни изследвания, а цялостното развитие на обществото, културата, икономиката", обръща внимание Стефан Рашков.

Към това се добавя и фактът, че учители по математика се намират трудно, а добри учители още по-трудно. Дори и предпочитаните математически и природоматематически гимназии в големите градове страдат от недостиг на кадри.

"Много, много трудно се намират отдадени учители по математика, учители, които искат да работят, които искат да врят и кипят в учителската професия, защото учителстването е призвание", коментира директорът на НПМГ Ивайло Ушагелов. И разказа как на последния конкурс за подбор на учители за позицията по математика не се явил никой, а за учител по физическо документи подали 140 души.

"Дори учебниците и средата да са отлични, ако учениците нямат мотивирани, подготвени и наистина добри учители, те са ощетени", категоричен е Стефан Рашков.

Освен да предадат и упражнят материала, учителите трябва да могат да покажат на учениците каква е практическата полза от знанието. Да обвържат материала с нещата от живота, отговаряйки на големия въпрос "Защо го уча това, къде ще ми потрябва", а за това им трябва подготовка и подкрепа.

Още по темата

Елисавета Белобрадова: Програмите по математика са непосилни

22 декември 2025 08:03

Според Елисавета Белобрадова подготовката на учителите куца още от висшето образование: "Университетите нямат адекватна на сегашната реалност, на сегашните изисквания програма. От там излизат хора, които може да имат желание, може да обичат децата, но не са подготвени както трябва да бъдат учители" (целият разговор с Елисавета Белобрадова ТУК).

Пропуските пък трудно се наваксват и след това, тъй като има недостиг на учители методисти, смята Белобрадова. Това са преподаватели с опит, които би трябвало да работят към регионалните управления на образованието (РУО), и да обучават младите си колеги. Елисавета Белобрадова е на мнение, че липсата на такива хора се дължи на това, че ако останат в училище, те взимат 60% повече, отколкото биха получавали в регионалното управление на образованието.

"Да работиш в РУО е два пъти по-финансово неизгодно, отколкото да работиш като учител… Това е безумно", твърди народната представителка.

Защо държавата се загрижи за математиката?

В последните години поне на думи математиката и природните науки са фокус на държавните политики в образованието. Матурата по математика е вход за икономическите и техническите специалности в университета. Все по-често изплува и темата за връщане към задължителния държавен зрелостен изпит по математика. Продължава увеличаването на държавния прием след 7. клас в паралелките с профил "Математически" и "Природни науки". Просветното ведомство промени изпита по математика след 7. клас и включи в него задачи с понятия от природните науки.

Образователното министерство готви и законова промяна, с която математическите гимназии да станат специализирани училища. А това ще позволи на децата, приети в тях след 4. клас, да завършат средното си образование в същото училище, без да се явяват на изпит в 7. клас.

Според директорката на Института за изследвания в образованието Асенка Христова държавата е започнала да търси решения на проблема с математиката, защото резултатите са станали прекалено лоши, за да може да се игнорират. Втората причина е, че пазарът на труда търси кадри с математически компетентности, които образователната система не може да предложи.

"В момента се вижда, че се изпитва остра нужда от специалисти точно в областта на математиката и природните науки. А когато се планира държавният план прием, той трябва да бъде съобразен с потребностите на пазара на труда", каза Ушагелов.

"Третият фактор е свързан с европейския контекст. Членството в Европейския съюз означава, че постоянно сме в позиция на сравнение с други страни. Когато резултатите в PISA ни поставят последни в ЕС, това не е абстрактна статистика – това е видимо изоставане от общността, към която принадлежим", смята Асенка Христова.

Експерти и учители смятат, че в миналото математиката е била пренебрегната в полза на чуждоезиковото обучение. "Подобно противопоставяне е контрапродуктивно – не можем да избираме между езици и математика. Съвременното общество и икономика изискват и двете", смята Асенка Христова. И припомня, че математическата грамотност е инструмент за разбиране на света, основа за критично мислене и информирано гражданство. По думите ѝ общество, което пренебрегва математическото образование, произвежда граждани, уязвими към манипулация, неспособни да оценяват риск и вероятност, неподготвени да навигират в сложен технологичен свят.

"Математиката и природните науки винаги са били важни, защото учат на логика, на нещата от живота", добавя Ивайло Ушагелов. И обръща внимание, че липсата на елементарни познания по математика или природни науки води до елементарни грешки в рекламата, в медиите, в политическите изказвания.

Решенията

Решенията на проблема минават към адресиране на причините. А работата трябва да започне не от 6. клас , а от по-рано – в прехода от 4-ти към 5-ти клас.

Според експерта Асенка Христова няма "магически" механизъм или програма, която да спре срива. Нужен е пакет от мерки – промени в учебните програми и темпото на преподаване, промени в учителските практики и средата за учене, реформа в оценяването плюс целенасочена подкрепа за затваряне на празнотите в знанията и работа с учениците за промяна на нагласите.

"Първата спешна мярка е структурно преразглеждане на учебните програми. Обемът съдържание в момента, особено в прогимназиален етап, е несъизмерим с реалното време за учене, с което разполагат учениците", отбелязва Христова.

Тя смята, че е необходим ясен завой към по-малко на брой, но дълбоко усвоени ключови теми, спирално връщане към основните понятия и по-гъвкаво темпо, което позволява затвърждаване, вместо постоянно "препускане" напред върху неусвоена основа.

"За всеки клас в момента има прекалено обширен обхват от теми, които присъстват и във всеки следващ клас с надграждане, т.е. учим "по малко от всичко" всяка година, вместо да има по-малък брой теми, които да се разглеждат по-задълбочено и продължително, но в рамките на една-две години", коментира и Стефан Рашков.

А според директора на НПМГ Ивайло Ушагелов промяната на програмите трябва да се остави на експертите, тъй като много често "обществеността подхожда негативно към всяка реформа".

Втората мярка, около която експерти, директори и преподаватели се обединяват, е подкрепата за учителите.

"Учителят трябва да бъде подкрепен, да бъде овластен и да бъде еманципиран през експертност, признание и обучение", отбеляза Белобрадова.

"Ако целта е да образоваме мислещи хора, трябва да учим за разбиране, а не за изпити. Затова е изключително важно да се инвестира постоянно в мотивацията и развитието на учителите – в уменията да планират, да диференцират, да прилагат различни подходи, да работят съвместно, да измислят автентични задачи за оценяване, които дават възможност за задълбочена и творческа работа и различни форми на изява на учениците, да правят интердисциплинарни раздели, да развиват езика и уменията на учениците", смята Стефан Рашков.

И според директора на НПМГ Ивайло Ушагелов учителите трябва да имат повече свобода, за да могат да преподават според нивото на учениците.

Още по темата

Българчетата са тройкаджии по математика още от 12-годишни

14 октомври 2025 17:03

"Вместо да се чудим колко повече да "изпипваме" програмите и изпитите, да водим неистови обществени дебати какво трябва да влезе или да отпадне, трябва да се стремим към повече гъвкавост и свобода. Живеем във време, в което е все по-възможно адаптирането на учебния процес и съдържание според потребностите и заложбите на всяко дете и местен контекст, а това сякаш почти не се прави", отбелязва той и предлага държавните изисквания да не са строга директива, а да се превърнат в по-обща рамка, позволяваща повече гъвкавост и свобода в системата.

Асенка Христова смята, че е нужна и промяна на оценяването. Оценките трябва да отчитат напредъка на учениците.

Какви биха били резултатите

"Ако екстраполираме текущите тенденции, след десет години без структурна промяна, бих очаквала да видим 60-65% от учениците под критичния минимум за функционална математическа грамотност в PISA вместо сегашните 54%. Бих очаквала TIMSS резултатите в 4. клас да започнат да спадат, защото проблемите започват да се проявяват все по-рано. Бих очаквала нагласите към математиката да се влошат още повече", обяснява експертът Асенка Христова.

Възможен е и противоположен сценарий, ако започнем да действаме веднага.

За да се случи това обаче са нужни не "козметични корекции" и проекти, които приключват след две години, а дълбоки, системни, координирани и устойчиви реформи.

"С други думи, след десет години можем да бъдем страна, в която повечето деца губят връзката с математиката необратимо, в която математическата грамотност е национален проблем, който се задълбочава, в която икономическите възможности са ограничени. Или можем да бъдем страна в траектория на възстановяване, където математиката става предмет, който децата виждат като достъпен и ценен, където нагласите се трансформират, където следващото поколение има шанс, който настоящото поколение не е имало", обяснява Асенка Христова.