Процедурите за избор на училищен директор бяха прекратени в 82 учебни заведения, където нямаше нито един желаещ да заеме длъжността. В други 80 училища конкурсите за директори завършиха без избор на кандидат. Така в 162 училища на територията на страната учебната година ще започне без редовно ръководство, а директорските постове ще се заемат от временно изпълняващи длъжността до следващ конкурс. Това става ясно от съобщение на Министерството на образованието и науката (МОН).

Проблемът с липсата на директори е системен за българската образователна система. Това бе и причината просветното ведомство да изостави предлаганата от години идея за въвеждане на мандатност при училищните директори. Мащабните промени в основния училищен закон, които Министерството на образованието и науката предложи през май (в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) предвиждат длъжността да се заема безсрочно, както е и в момента. Вместо обаче 4-годишния период на атестиране от МОН предлагат ежегодна оценка на труда на директорите.

През учебната 2024/ 2025 г. 227 български училища продължиха да се управляват от директори, навършили пенсионна възраст, или от временни дикертори. Така на практика почти половината от местата за директори (481), за които МОН бе обявило конкурси, останаха вакантни.

Тази година през юли бяха стартирани общо 442 изборни процедури за държавни и общински училища,  центрове за специална образователна подкрепа (ЦСОП), центрове за подкрепа на личностното развитие (ЦПЛР), регионални центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование (РЦПППО) и Държавен логопедичен център. Общо подадените заявления за обявените конкурси бяха 765, като някои кандидатстваха за повече от една позиция.

В хода на конкурсите бяха избрани ръководители за 280 образователни институции. 251 училища започват учебната година с нови директори. Избрани са и титуляри на 17 центъра за специална образователна подкрепа, 8 центъра за подкрепа на личностно развитие, три регионални центъра за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, както и на Държавния логопедичен център.

Съгласно правилата в първия етап кандидатите решаваха тест, генериран в деня на изпита и който е единен за цялата страна. На следващия етап всеки един от кандидатите трябваше да представи концепция за развитие на съответната образователна институция. Заедно с нея на самия изпит се решаваха и два конкретни казуса пред комисията за избор.