Общественици настояват за официална позиция от БАН и НИМХ за климатичните промени и човешката роля в тях

Общественици настояват за официална позиция от БАН и НИМХ за климатичните промени и човешката роля в тях

Над 25 личности и организации от сферата на бизнеса, политиката, науката, здравеопазването, образованието, природозащитната дейност и други дейности се обърнаха към Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), и към Българската академия на науките (БАН) с настояване да оповестят актуалните си становища за климатичните промени и ролята на човека в тях. Това съобщиха представители на инициативата, които са подготвили и писмо за нея.

Сред подписалите писмото са: д-р Александър Симидчиев, пулмолог, депутат и съучредител на Сдружение "Въздух за здраве"; Магдалена Малеева, тенисист, дългогодишен климатичен активист и съучредител на инициативата за разговори и обучения за устойчиво бъдеще "Горичка"; Мартин Заимов, финансист и учредител на мястото за дизайн, вдъхновение и сътрудничество "Генератор София"; Саша Безуханова, бизнесдама и основател на платформата за устойчиво развитие Move.bg; Меглена Антонова, директор на "Грийнпийс - България", и други.

От БТА припомняме, че Националният институт по метеорология и хидрология е в структурата на Българската академия на науките до 1 януари 2019 г. След това премина към Министерството на образованието и науката, а сега е към Министерството на околната среда и водите.

Повод за писмото са зачестилите медийни изказвания на представители на научната общност, които поставят под въпрос климатичните промени или степента на човешката роля в тях. Такива изказвания изпращат противоречиви сигнали към обществеността и не допринасят за осъществяването на ефективна национална политика за адаптация към климатичните промени, посочват авторите на писмото. Според тях последният официален документ на НИМХ със становище по темата за климатичните промени е от 2010 г.

В света съществува научен консенсус по отношение на климатичните промени още от 90-те години на миналия век сред институциите с компетенции, сходни с тези на БАН и НИМХ. Според последния доклад на Междуправителствената експертна група за климатичните промени (IPCC), научните изследвания недвусмислено показват, че човешката дейност през последните 150-200 години е основен фактор за климатичните промени, които в много голяма степен вече са заплаха за човешкото благополучие. Според IPCC следващите няколко години са критични за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий и предотвратяването на най-тежките последствия от изменението на климата.

Последният конгрес на Световната метеорологична организация, в която НИМХ представлява България, прие план за периода 2024-2027 г., насочен именно към адаптация на държавите към климатичните промени, екстремното време и недостига на вода.

В глобален мащаб научните институции и техните представители играят важна роля не само при изготвянето на климатични политики, а и при информирането на гражданите и изграждането на диалог по темата.

"В България обаче научната общност рядко участва в изготвянето на национални политики и стратегически документи за адресиране на климатичните промени. Отговорност за това ограничено участие носят и политиците, и учените. А последствията са за всички нас. Например основните анализи за България на тема климатични промени през последните години са изготвени от външни консултанти от Световната банка. А те не са напълно запознати със специфичните за страната ни проблеми и уязвимости", се казва в писмото.

В него се отбелязва, че друг проблем е липсата на актуална оценка на риска за различните сектори от икономиката в контекста на климатичните промени. Последният анализ на риска е от 2014 г. Това пречи на бизнеса да оцени реалистично уязвимостта си към климатичните промени, а това е изискване на европейското законодателство. В допълнение, Националната стратегия за адаптация към изменението на климата и план за действие не са актуализирани от 2019 г.

"Политиките за климата следва да обединяват представителите на всички ключови институции, научни и академични звена, граждански организации, медии и други. Това ще помогне на България да превърне предизвикателствата от климатичните промени във възможност за българското общество и икономика", казва Георги Стефанов, независим експерт по климат и енергетика, цитиран в писмото от представителите на инициативата.

"Научната общност може да измести тази важна тема от сферата на политическата полемика към прагматични действия, базирани на научни изследвания", казват авторите на писмото.