Общинските проекти - пари има, но строителите не достигат

Недостиг на строителни фирми се очертава при реализацията на общинските проекти по инвестиционната програма на правителството с бюджет от 1.2 милиарда лева за 2024 г. Повечето от тях са за ремонт на улици и общински пътища. Останалите са свързани с ВиК инфраструктура, спортни зали, реконструкция на сгради и енергийна ефективност.

По част от проектите не е имало конкуренция при проведените обществени поръчки и е участвал само по един кандидат за реализацията им.

Все още нито един кмет не е поискал и авансово плащане за изпълнението им, въпреки че вече има подписани над 440 споразумения между местната власт и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Това е станало ясно по време на среща на министъра на регионалното развитие Андрей Цеков с кметовете на общините Свищов, Банско, Луковит, Медковец, Сандански, Лом, Хасково, Сливница, Костинброд, Георги Дамяново и Сливница във вторник. Днес пордължи подписването на още споразумения с кметове, съобщи МРРБ.

Без забележки - 583 общински проекта за над 1 млрд. лв.

Към момента регионалният министър Андрей Цеков е разписал 442 споразумения със 115 общини за проектиране, строителство, основен ремонт и реконструкция на общински обекти. Те са на обща стойност 971 млн. лв. и ще се реализират и разплащат на траншове до края на 2026 г.

От своя страна кметовете на общини са подписали над 200 от споразуменията. Останалите ще се сключат в следващите дни. Плановете са през следващата седмица да бъдат подписани още 141 споразумения, които са напълно окомплектовани, посочват от МРРБ.

С днешна дата местните администрации са подали общо 1159 заявления за финансиране на проекти, определени като приоритетни в Приложение № 3 към Закона за държавния бюджет за 2024 г. Екипът на МРРБ е обработил около 900 проекта.

От тях допустими за финансиране и без забележки са 583 общински проекта на обща стойност над 1.13 млрд. лв.

По проектите, в които са установени пропуски, се води комуникация с местните власти за отстраняване на неточностите, посочват от МРРБ.

Нито един кмет все още не е поискал пари

Пред кметовете Андрей Цеков обърна внимание, че "все още в министерството няма постъпили искания за плащания по сключените споразумения".

След сключване на споразуменията общините могат да кандидатстват за до 20% авансово плащане. След това финансирането ще е според физическото изпълнение на обекта.

"Реално ще изплатим 90% от предвидените суми при отчитане на 50% физическо изпълнение, а последното плащане от 10% ще е при приемане на обекта. Така общините ще могат да работят спокойно, без да се притесняват за финансиране", разясни министър Цеков.

От Министерството на финансите увериха, че в бюджета за 2024 г. са предвидени достатъчно средства за разплащане на общинските проекти.

Преведените досега средства по сметка на МРРБ ще са достатъчни за разплащане на авансовите плащания от 20% за одобрените досега проекти.

След това средства от бюджета ще се превеждат на траншове на месечна база, както е предвидено в програмата за общинските проекти.

По-голяма част от кметовете информираха регионалният министър, че вече имат избрани изпълнители на строително-монтажните работи и могат да започнат реализацията на обектите скоро.

Недостиг на фирми

Регионалният министър посочи, че целта е дейностите по общинските проекти да се изпълняват по-бързо. "Тези общини, които изпълнят предвидените за тази година дейности, ще могат да кандидатстват по програмата и през следващата година. Много е важно проектите да бъдат изпълнени до края на 2026 г.", отбеляза Андрей Цеков.

При очаквани вероятно около 1300 строителни обекта по Инвестиционната програма за общински проекти, продължаващо жилищно строителство и саниране, програми за пътна и ВиК инфраструктура може да се окаже, че няма да има свободни строителни фирми, прогнозира регионалният министър.

Кметовете потвърдиха, че за някои от поръчките се явява само по един кандидат за изпълнение на строително-монтажни дейности и е много вероятно да има недостиг на строители.

Кметовете определиха инвестиционната програма на правителството като една от най-добрите в последните години, защото държавата увеличава значително инвестициите в ключова инфраструктура.

Освен това за първи път започва с началото на строителния сезон, а не както в предишни години - през есента и зимата, когато се работи много по-трудно.

София още няма одобрен проект

Държавата ще финансира проекти, чакани с години от гражданите - основно улици, водопроводи, благоустрояване на населените места, посочи регионалният министър.

С финансирането за община Лом се решава дългогодишният проблем с осигуряването на питейната вода на хората.

Кметът на Банско Стойчо Баненски информира, че ще бъде обновена централната улица "Пирин", която е дългогодишна мечта на местните хора. С ремонта на останалите улици курортният планински град ще придобие по-добър облик.

В община Сандански също предстои ремонт на ключови улици, с което ще се подобрят средата на живот и туристическият облик на града.

"25 години съм кмет, но за първи път имаме подобна програма, по която държавата отпуска значителни средства към общините по ясни регламенти", каза кметът на Летница д-р Красимир Джонев. Той подписа 4 споразумения за близо 7 млн. лв. С тях ще се ремонтират улици, част от вътрешна водопроводна мрежа и ще се изгради канализация. Там започва етапно строителство на стадион с обслужваща част и ще се подобри функционалността на Центъра за настаняване от семеен тип.

Като справедлива определи програмата и кметът на община Две Могили Божидар Борисов, който подписа споразумения за над 2 млн. лв.

Кметът на община Иваново Георги Миланов подписа споразумения за близо 10 млн. лв. Той съобщи, че за обектите има сключен договор с изпълнител и след получаване на аванса от страна на МРРБ дейностите ще започнат.

Кметът на Чирпан Ивайло Крачолов каза, че още следващата седмица започва ремонта на улиците в града с отпуснатите средства.

Публикуваният списък от МРРБ показва, че проектите на редица големи общини все още не са одобрени. Сред тях са Столична община, която кандидатства с проекти за около 100 милиона лева, Варна, Русе, Кюстендил, Разград, Шумен и други областни градове, сочи проверка на Mediapool.

В края на февруари пред общото събрание на Националното сдружение на общините заместник-регионалният министър Веселина Терзийска каза, че е даден приоритет на общините от северна България.  Аргументът е, че досега северът беше пренебрегван от държавата за сметка на градовете на юг от Стара планина и те изостанаха в икономическото си развитие, което доведе до обезлюдяване.

Спортни зали за милиони

Прави впечатление, че сред първите подписани споразумения са предимно на малки населени места. В част от тях ще се правят поредните големи спортни зали за милиони.

Една от най-големите е "Арена Ихтиман" за близо 8 милиона лева. Половината от средствата ще бъдат оползотворени тази година, а през 2025 г. спортната зала би трябвало да е готова, според публикувания списък.

Спортна зала за 8 млн. лв. ще строи и морската община Царево. Докато "Арена Козлодуй" е само за 4.7 млн. лв. В дунавския град, който е с един от най-високите заплати у нас заради АЕЦ "Козлодуй", живеят 18 000 души, докато в морската близо два пъти по-малко, според данните от последното преброяване през 2021 г.

Старата спортната зала "Христо Ботев" на Луковит най-после ще бъде модернизирана за 3 млн. лв. По думите на кмета на Луковит Иван Грънчаров залата за волейбол е сред важните обекти за съгражданите му, които сега пътуват до съседни градове, за да тренират.

Най-голямата спортна инвестиция от 13.5 млн. лв. е в Казанлък. Средствата ще отидат за превръщането на открития колодрум в многофункционална спортна зала.

От областните центрове единствено спортната зала "Иван Ангелов" в Търговище ще бъде модернизирана срещу 3.5 милиона лева.

На Видин пък са одобрени 51 000 лв. за изготвяне на проект за ремонт на спортната зала в града - "Фестивална".

Село Крумово в община Родопи, област Пловдив, също ще строи игрище за футбол, волейбол, баскетбол и тенис корт със съблекални и трибуна. Инвестицията е 1.8 млн. лв., а в селото живеят около 2600 души, по данни на НСИ.

От областните центрове с най-много одобрени проекти са общините Видин и Добрич - по 14, Пазарджик - 10 и Благоевград - 7 проекта.