Очаквайте новите епизоди от сагата "";800 дни"",N

Откакто царят дойде в България, всеки опит за осмислянето на политическото битие неизбежно опира до съдържателните и стилистичните похвати на популярни сапунени сериали. След като половин година царското движение говори, че ще се учредява като партия, която да го съхрани като движение, в деня на учредяването Лидерът идва и казва, че не иска да е председател на партия и въобще за каква партия става дума, като има редица други по-важни неща.

Горе - долу по подобен начин би изглеждал 186-ти епизод от сериен филм, в който двамата влюбени са успели да преодолеят препятствията около сватбата и най-после идва заветният ден, когато всички - и съмишленици, и врагове на тяхната любов, са се събрали примирени в катедралата и очакват церемонията. След като се бави един час и изнервя обстановката, накрая булката идва и обявява внезапно, че всъщност през цялото това време не е искала да се жени и си тръгва. От 187-ми епизод нататък действието на сагата "800 дни" поема нов обрат, като следващата кулминация е изчислена за 6 април, след още 70 серии. Драматизмът също е добре изчислен, защото в оставащите 70 дни публиката ще продължи да следи с неотслабващ интерес как ще се развие интригата и рейтингът на сериала и на главните герои ще остане висок.

Подобна интрига трудно би могъл да забърка който и да е от домораслите политически стратези. Толкова надарен може да бъде само сценарист и продуцент от ранга на Стоян Ганев, който не си е губил времето в Америка и е успял да се шлифова в посветените среди на Преподобния Муун и други вещи в занаята.

Друг забележителен детайл, който прави случващото изключително близко и някак родно за българския зрител, е начинът, по който реагираха второстепенните герои. Всички 700 делегати, снабдени с покани лично от Симеон Втори, които вече бяха дали интервюта и заявили убедено готовността си да учредят партията, внезапно започнаха да дават тъкмо обратните интервюта. Казват, че са дошли на учредителното събрание за да чуят, че няма да има учредително събрание. Много мъдър бил техният лидер, че постъпил точно по този начин, много мъдри неща казал - за ситуацията изобщо и за депутатите и министрите в частност. Въобще - в тази си част всичко е като следконгресна дискусия в БКП. Каквато и глупост или баналност да каже "Първия", той е все прав и най-прав. Независимо дали става дума за полупроводници, за цели проводници, за развития социализъм или за някои допуснати слабости.

В такива моменти човек си дава сметка, че днес подобни сцени не могат да се разиграят в която и да е от другите що годе нормални български политически сили. И това прави чест на новата българската демократична практика, която, очевидно, е постигнала завидни върхове на фона на нововъденията, демонстрирани от бившия монарх.

Две дни след 26 януари, обаче, драматизмът рязко спадна, тъй като стана ясно, че съдбоносни размествания няма да има. Сякаш стреснат от заглавията във вестниците, които вещаят кадрови промени и разправа с министри, Симеон заявява: "Това ( речта му от 26 януари - бел. ред.) не означава никакви оставки. Не може ли да се говори по един нормален начин, без да се предизвиква изостряне на ситуацията?"

В подобни ситуации човек си мисли, че най-спешното нещо е да се намери човек, чиято длъжностна характеристика е да "декодира" премиерските послания. Ясно е, че няма как да разберем какво точно е имал предвид Симеон, докато подготвяше учредяването на партията, докато одобряваше проектоустава, докато преговаряше с Весела Драганова и Тошо Пейков и с ръководството на НДСВ. И дали има нещо пред вид, като критикува министрите и депутатите, или просто става дума за изтъркан пропаганден ход - да ги скастри публично, та от неговите уста народът да чуе онова, което самият той мисли и говори.

В момента депутатите и министрите на Негово Величество се опитват да ни убедят, че не е важно кога ще има партия и дали ще има партия, а важни са политическите послания на премиера. Какво той им е казал и как те са го разбрали. В действителност смисълът на събитието от 26 януари не е в съдържанието на премиерската реч. Смисълът е във формата - да се постигне силен политически ефект чрез внезапна смяна на сюжета и посоката на действие.

И въобще не е странно, че първосигналната реакция на обществото е положителна. Българският народ обича да наблюдава сеира на властта. На второ четене, обаче, ефектът е отчайващ. Може ли да има сериозно доверие в лидер, който сменя мнението си от днес за утре (определена е дата за форума, наета е зала, подготвени са проектодокументи, които изцяло са съобразени с неговата персона), който се подиграва с гостите, които лично е поканил на партиен форум на управляващата политическа сила и въобще, представя ли си някой, че подобно събитие би могло да се състои в Германия, Великобритания или която и да е друга уважаваща себе си държава?

Такова политическо шоу може да се произведе само в България. Където липсата на филмово производство за масова консумация е заместено от политическо шоу за всеки ден. И ще се забавляваме докато можем.