Ограничена прозрачност съпътства изготвянето на бюджета

Процесът на изготвянето на държавния бюджет в България е съпроводен от ограничена прозрачност и обществото има частична представа защо точно тези приходни и разходни разчети за следващата година се представят за одобрение в Народното събрание. Това са изводи, направени в изследване за бюджетната процедура и бюджетната прозрачност в България, изготвено в рамките на програма “Управление и публични политики” на Институт “Отворено общество”.

Резултатите от изследването бяха представени в сряда от авторите му - икономистите Георги Ангелов от “Отворено общество” и Лъчезар Богданов от “Индъстри Уоч”. Това става в навечерието на одобрението на проектобюджета за 2007 г., който правителствого ще гледа в четвъртък. Веднага след това се очаква проектът да бъде внесен в Народното събрание до предвидения в закона срок – 31 октомври.

Прозрачността при изготвянето и изпълнението на бюджета у нас е тествано чрез методология, приложена в близо 60 държави, обявиха двамата икономисти. Според методологията България се подрежда сред страните с ограничена прозрачност (47%), което означава, че информация за процедурата има, но тя не е достатъчно публична. Има връзка между бюджетната прозрачност и икономическите ефекти от нея. По-прозрачните от гледна точка на фиска страни имат по-висок кредитен рейтинг, по-добра бюджетна дисциплина и по-ниско ниво на корупция, смятат анализаторите.

У нас разходите, които се извършват от държавата, не са обвързани с конкретни цели, не се представя отчет дали харчовете са свързани с ефективност. В изследването се дава пример с т.нар. “историческо” бюджетиране. Когато се прави бюджетът на дадено ведомство, се наследява неговата структура, сграден фонд, числен състав. Никой не анализира дали тези показатели са обвързвани с ефективността в работата на ведомството и едва ли някой иска такъв анализ.   

Проектобюджетът става публичен едва в крайния си вариант, а обществото не знае как е текла подготовката му, посочиха като друга непрозрачна практика двамата икономисти. Няма публична информация за бюджетите на отделните министерства и централните ведомства.

Не се публикуват полугодишни доклади за изпълнението на бюджета, а публикуването на одитните доклади на Сметната палата се забавя и обикновено не е пълно. Няма информация как се изпълняват препоръките на палатата, смятат още авторите на изследването.

Има и добри практики на бюджетна прозрачност у нас, развили се в последните години. Така, например, публикува се текущ изчерпателен отчет на изпълнението на бюджета, самите годишни отчети са също добре направени. Предоставя се и пълна информация за състоянието на фискалния резерв и на държавния дълг.

Друга положителна практика е, че предложенията за промени в данъчните закони се правят рано – през май-юни и има време за обсъждането им.

Според двамата изследователи контролът на обществото над средствата, които са събирани от всички данъкоплатци, трябва да се извършва както текущо, така и в последната фаза на приемането на бюджета от Народното събрание. Практиката показва, че парламентът няма експертен ресурс, който да му позволи да вниква детайлно в проектобюджета при обсъждането и да взема правилните решения при одобряването му. Затова е разпространена практиката като аргумент за дадено бюджетно решение да се посочват разчетите на Министерството на финансите като единствен компетентен бюджетен автор.

Споделяне

Още от Бизнес

За коя политическа сила ще гласувате на изборите?