Ограничените международни сили няма да донесат стабилност в Афганистан

Дълго време президентът Джордж Буш се противеше да се ангажира в Близкия изток, опасявайки се, че един неуспех при дипломатическа намеса на високо равнище ще навреди на неговия авторитет. След това осъзна, че ако една световна сила няма политика, то това само по себе си е вид политика. Понякога отдръпването може да навреди на авторитета ти даже повече от това да се намесиш и да не успееш. Сега администрацията трябва да възприеме същата гледна точка за Афганистан.

Президентът отказа да подкрепи международен мироопазващ контингент, чието действие да се простира извън столицата Кабул, опасявайки се, че мироопазващите сили могат да не успеят. В резултат на това съществува риск от настъпването на хаос в Афганистан. Това може да навреди много повече на неговия авторитет, отколкото Буш като че ли осъзнава. Джордж Буш заяви, че Съединените щати няма да изостявят афганистанската страна, както направиха след изтеглянето на съветските войски оттам. Той заложи своята авторитет в успеха на временната администрация, оглавена от Хамид Карзай, и в дългосрочните планове, които Съединените щати помогнаха да се изработят. В две изявления през миналия месец Буш обясни защо стабилизирането на държави като Афганистан е от голям национален интерес за САЩ, като посочи "неуспелите правителства, твърде често създаващи условия, от които терористите могат да се възползват".

Ако обобщим той заложи своя и на САЩ престиж на замяната на деспотичния талибански режим с нещо по-добро. Ако не успее да изпълни обещанието си, Буш едва ли може да очаква някой да повярва, че ще успее да замени Саддам Хюсеин с по-приемливо иракско правителство. Досега не е ясно дали Афганистан в постталибанския период се е устремил към по-добро бъдеще. Процесът за избирането на национално събрание започна тази седмица, а афганистанският крал в изгнание се завърна от Италия в родината си. Но през последните две седмици бе направен опит за атентат срещу министъра на отбраната; извършено бе нападение срещу сградата, където се помещава губернаторът на Кандахар; разкрит бе явен заговор срещу мироопазващите сили в столицата Кабул; американски войници попаднаха в засада и нападение с гранати бе извършено срещу военновъздушна база, използвана от американските части.

Администрацията на Буш призна, че нестабилната обстановка в Афганистан буди тревога. Министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд заяви, че ако няма сигурност "няма да има стабилно правителство, хуманитарна помощ и нещата няма да проработят". И въпреки това Ръмсфелд се противопоставя да бъдат разширени усилията на международните мироапазващи сили, с което може да се създаде сигурността, която той смята за необходима.

Вместо това Доналд Ръмсфелд твърди, че нови афганистански сили за сигурност могат да свършат работата. Но опитът с изграждането на нови сили за сигурност в други разединени държави учи, че това е дългогодишен проект. Междувременно не съществува алтернатива на мироопазващите сили. Тази истина се признава от висши служители на Държавния департамент, като един от тях предложи съставът на сега действащия мироопазващ контингент да бъде увеличен пет пъти. Това се признава от Хамид Карзай и от генералния секретар на ООН Кофи Анан. И двамата призоваха за увеличаване на състава на мироопазващите сили. Но на Буш все още му предстои да приеме тази истина. Американските въоръжени сили и техните съюзници, изправени пред големи рискове, продължават смело да се борят с терористите в Афганистан. Но когато стана въпрос за налагането на стабилност след приключването на конфликта, Буш се отдръпва настрана, като по този начин заплашва репутацията на войната, която води срещу тероризма.

След споразуменията от Дейтън през 1995 г. Съединените щати участваха с 20 000 войници в международния контингент в Босна, който наброяваше 60 000 души. Това бе едно внушително участие, което бе решително послание за тези, които в бъдеще възнамеряваха да създават неприятности. В резултат на това неприятностите бяха ограничени и в Босна бе постигнат бавен, но реален напредък. Нямаше жертви сред участниците в мироопазващите сили и техният брой постепенно бе намален. Това е по-добър модел за Афагнистан отколкото половинчатите усилия за възстановяване, които Буш е избрал досега.

По БТА