Ограниченията при гласуването залагат икономически последици

Ограниченията, въвеждани с такъв ентусиазъм по повод гласуването на местните избори, имат икономическа основа и далечни икономически последици. Те не могат да се измерят, но могат да се опишат и предвидят. Злободневните политически задачи ще доведат до прецеденти в избирателното право, които ще изискват серия от глупави и вредни решения в бъдеще.

Две политически задачи

Въвеждането на адресна регистрация като основание за гласуване и на пряк избор на районни кметове служат на ясни още на пръв поглед цели. Очевидно основните политически партии не могат по друг начин да се справят с влиянието на ДПС върху стопанския живот и с популярността на кмета на София. Мнозина вярват, че ДПС корумпира управлението на икономиката и участието в изборите, и че кметът е неспособен на каквото и да е, но има обществена подкрепа. Следователно, смятат те:

- трябва да бъдат блокирани свободата на волеизявление на електората на ДПС и влиянието на ръководството върху него,

- а изпод кмета на София и на други големи градове трябва да се измъкне един от инструментите на осъществяване на тяхната политика – назначаването на наместници.

Общи политико-икономически основания

Всичко това е обаче само на пръв поглед. Разгледани поотделно, тези задачи се оказват актуални по различни причини. Но сред тях има и много общи основания за влиянието на политическите партии и на властта изобщо върху икономиката и преразпределението.

За разлика от нормалните икономики, основани на търсене на печалба, в България благосъстоянието зависи до голяма степен от ренти. Тъй като почти всички рентни права – собствеността върху полезни изкопаеми, минерални ресурсни, вода, гори, земя и пр. – са или изключителни права на държавата (правителството, управляващо в момента) по чл. 18 от конституцията, или са съществено ограничени и опосредени от някаква правителствена структура, доходът от ренти съществено зависи от общественото положение. Това положение е донякъде исторически формирано, донякъде е следствие на политическа позиция. Например исторически са разполагането със собственост и правата върху нея, в България това се отнася най-вече до собствеността на земеделска земя и жилища.

Администраторът, който опосредява сделките с тези и други рентни права, е плод на политическа случайност и политически избори. Партиите се съревновават в тази област. И, както знаем, имат съществено влияние върху номинирането на бюрокрацията и чрез нея върху осъществяването на самите права на собственост.

За да има и да се поддържа такова влияние, е необходимо да се създават правила. при което държавата е преди, по време и след сделките между частни лица. Поради същата причина законите ограничават или създават пречки пред публичността и отчетността на държавните институции и отговорността на държавни служители и правителството при управление на публични средства (на пари и собственост на самата България, а отскоро и на тези от другите членки на ЕС).

И поради същата причина всички партии в България проповядват етатизъм. При едни той е облечен в комунистическа реторика, при други – в консервативна, но често и в по-подвеждаща избирателите форма на грижа за поколенията, националните интереси и неизвестно още какво.

Не е нужно човек да е учил икономика, за да разбере, че общият знаменател на всички значителни преразпределения на икономически позиции през последните шест-седем години са свързани с вземането на решения по повод права и ренти.

Ето един непълен списък: „заменки” на публични земи и гори, реституиране при неясни права и забавяне на реституция при ясни такива, магистрала „Тракия”, АЕЦ „Белене”, такси за експлоатация на минерални ресурси, забрана на чужденци да купуват земя до 2014 г., разпределение на средства на ЕС, „Натура 2000”, протести на „зелени” организации в цивилни дрехи срещу нормалното разпореждане със собственост и т.н., и т.н.

Произход на проблемите с ДПС и кметовете

Тези проблеми са много различни по генеалогия.

1. Очевидно е, че ДПС прави много по-добре онова, което искат да правят всички партии – да продават политическо влияние срещу пари в наличност. Част от произхода на тази способност е умението на водача да изплува и да надиграва водачите на останалите партии. Друго основание на положението на ДПС е въздействието на водача върху избирателите. В основата му са не порядките в партията, а обстоятелството, че тази партия възникна като партия на малцинство, чл. 11 от конституцията (по-точно идиотизмът на мнозинството) и създаде парникови условия на съществуване, забранявайки партии на етническа, регионална и религиозна основа. Всички останали партии се съревновават за своите избиратели, а тази може да привлича избиратели на други партии.

Но най-вече в основата на проблема с ДПС е характерът на сегашното управление. Въпреки необичайността си то можеше със силата на публичността и намаляването на данъците и правителствените разходи да ограничи възможностите за колективна клептокрация. Правителството не направи това, въпреки че точно това го съветваха български и чуждестранни наблюдатели. Вината за това носят всички участници, най-вече президентът и премиерът, а не толкова ДПС.

ДПС се оказа и с власт да преразпределя права на собственост (гори, земи, води и подземни недра чрез „опазването” на околната среда), и с пари. Парите са стока, с която се купуват всички стоки. Властта е стока, която се продава многократно и не се изхабява с препродажба поне в рамките на мандата. БСП, за да се реваншират за това, че има демокрация, и НДСВ, за да запази придобитото през 2001-2005 г., отстъпиха на ДПС тъкмо тази позиция.

2. Кметовете на големите градове, но най-вече София, са в състояние относително безнаказано да разполагат с ресурси на данъкоплатците и общината.

Безнаказаността произтича от законодателството за местното управление, липсата на публичност, партийната система и предпочитанията на местните избраници да се ползват от тази безнаказаност, защото знаят, че кметът е гръмоотводът.

Ограниченията за гласуване и тяхната безплодност

1. Замисълът за пряко гласуване за районни кметове е да се изнамери блокаж за действията на кметовете на големите градове, най-вече на този на София. При това политическите членове на общинските съвети продължават да носят същата безотговорност.

Както е видно от опита с боклука на София, е ясно, че нито кметът, нито съветниците са готови да търсят пазарни решения на общинските проблеми и че от това, че на кмета правителството му пречи, имиджът му не страда, а по-скоро се подобрява. Изборът на районни кметове няма да промени нищо в това разположение на силите и е слабо вероятно да накърни чиято и да е популярност.

От това решенията на проблемите на градовете няма да станат по-пазарни, но ще нарасне задкулисното лобиране и влияние на партиите на власт.

2. Нещата с адресната регистрация са по-сложни за обяснение.

Ако има свидетелства, че изборите се манипулират от преместване на летящи избиратели, най-очевидните решения на проблема са наказания за партиите, които правят това, въвеждане на регистрация на избирателите за гласуване и използване на съвременна техника в този процес. А не регистрация по местоживеене.

Партиите в парламента не отиват към такива решения, а се връщат към вариант на адресната регистрация от комунистическо време. Защо?

Защото иначе те ще трябва да се съревновават за гласоподаватели и вероятно да върнат обратно мажоритарния елемент в избирателното право. Но това би означавало и по-голяма лична отговорност.

От друга страна, регистрацията предполага по-ниска мобилност на работна сила и бизнес, което обслужва търсенето на доход от рента, което е мечтата на партиите в България. На това отгоре партийните водачи в центъра и по-места, особено от партиите на власт, се изживяват като феодали. Затова за тях не е странно да мечтаят за известно закрепостяване на избирателите.

Най-важното обаче е, че адресната регистрация задържа статуквото за този, който в момента може да корумпира избирателите. Не е случайно, че тя бе запазена навсякъде в страните от бившия Съветски съюз. За мен не подлежи на съмнение, че „демокрацията” в онези земи се харесва на сегашните управляващи.

След като бъде въведена за местните избори, регистрацията ще започне да доминира и при общите избори. Замисълът е в крайна сметка блокиране на волеизявлението на всички избиратели. Що се отнася до ДПС, ограниченията едва ли ще повлияят на способността му да мобилизира подкрепа.