Новото мнозинство в парламента наду приходите със спорните 760 млн. лв.

След два дни дебати, парламентът прие окончателно на второ четене актуализирания бюджет на държавата за тази година.

Новото мнозинство в парламента ГЕРБ-ИТН-ДПС и "Възраждане" очаквано наду със 760 млн. лв. приходите в актуализацията на Бюджет 2022. Така тези средства се добавят към заложените от кабинета "Петков" 2 млрд. лв. повече приходи. Новото мнозинство направи тази крачка независимо че финансовит министър Асен Василев още преди дни предупреди в бюджетна комисия, че има реален риск допълнителните 760 млн. лв. да не бъдат събрани, а това от своя страна би довело до замразяване на плащания за бизнеса и администрацията.

Опозицията увеличи нивото на очаквани приходи с очаквания за по-високи постъпления от ДДС заради растящите цени вследствие на инфлацията.

"760 млн. лв. повече ДДС са напълно постижими. Миналата година при акутализацията на бюджета завишихме приходите с 300 млн. лв., а в края на годината се оказаха с 800 млн. лв. повече, без да е имало такъв темп на инфлацията", каза преди дни председателят на бюджетната комисия Любомир Каримански от ИТН.

След окончателното гласуване на актуализацията Асен Василев благодари на Министерството на финансите и на народните представители, че в една трудна обстановка са успели да свършат това, което е най-важно за българските граждани.

Би следвало увеличените пенсии да бъдат изплатени в началото на юли

Би следвало увеличените пенсии да бъдат изплатени в началото на юли, посочи пред журналисти Василев. Увеличените пенсии бяха изчислени от НОИ по проекта на правителството, който беше приет от парламента, така че би следвало да бъдат изплатени нормално в началото на юли, поясни той.

Според него бюджетът е трудно изпълним, но изпълним. Той се прие в тази сложна политическа обстановка, което показа, че парламентът прояви необходимата доза отговорност, коментира Асен Василев. И изброи, че са били заложени антикризисни мерки за домакинствата, пенсионерите и бизнеса във връзка с цената на електроенергията. Силно се надявам този бюджет да помогне на всички българи да посрещнем кризата в тези турбулентни времена малко по-спокойно, пожела финансовият министър в оставка.

Той не смята, че ще има необходимост от нова актуализация на бюджета до края на годината.

Компенсации за бизнеса заради високите цени на електроенергията

В края на днешното заседание парламентът прие компенсации за бизнеса заради високите цени на електроенергията.

Депутатите приеха единодушно с 223 гласа "за" на второ четене в пленарната зала предложение на Делян Добрев (ГЕРБ-СДС) с редакции от вносителя и от "Продължаваме Промяната". По-рано тази седмица бюджетната комисия отхвърли всички предложения за компенсиране на бизнеса.

Приетите днес текстове предвиждат "Фонд "Сигурност на електроенергийната система" да компенсира небитовите крайни клиенти на електрическа енергия в размер 100 на сто от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента "ден напред" на "БНЕБ" ЕАД за съответния месец и базовата цена в размер 250 лв./MWh за периода от 1 юли до 31 декември 2022 г. Не се изплаща компенсация за клиенти с цени под базовата цена от 250 лв/MWh. На клиенти с цена, надвишаваща базовата с по-малка сума от размера на компенсацията, се изплаща компенсация в намален размер, така че резултативната цена за клиента след компенсиране да не е по-ниска от 250 лв./MWh.

Първоначалното предложение на ГЕРБ-СДС предвиждаше да се покрива само 80 на сто от разликата между реалната средномесечна борсова цена и базовата цена в размер 150 лв./MWh. От ДПС предлагаха базовата цена да е 200 лв./MWh. От "БСП за България" заявиха, че 250 лева е реалната себестойност на микса от държавните предприятия и няма да подкрепят друга цена.

С аргумента да постигнат някакъв компромис и да се обединят около някаква компенсация, Делян Добрев предложи да се покрива 100 вместо 80 процента от разликата и базисната цена от 150 да стане 250 лв./MWh. Той посочи, че в противен случай след няколко часа компенсации за бизнеса вече няма да има и стоките ще станат двойно и тройно по-скъпи. По предложение на "Продължаваме Промяната" беше уточнен периодът на компенсациите за бизнеса.

Рамадан Аталай (ДПС) коментира, че това, което е прието, е само в полза на бизнеса. По думите му, с 250 лв./MWh и 100 процента покриване на разликата, вече бизнесът ще плаща 250 лв./MWh ток.

Депутатите решиха още публичните предприятия от сектор енергетика със 100 на сто държавно участие в капитала да внасят целеви вноски във "Фонд "Сигурност на електроенергийната система", които да се използват за покриване на разходите по съответния член от Закона за енергетика. Предвижда се размерът на целевите вноски да се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката, при отчитане на пълната себестойност на произведената електрическа енергия и необходимите средства за изпълнение на инвестиции и ремонти. Целевите вноски се внасят в срок, определен в решението на Министерския съвет, с което се определят и се признават за текущи разходи за дейността за целите на данъчното облагане.

Парламентът увеличи и размера на данъчните облекчения за деца. При ползване на данъчното облекчение за деца по Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2022 г. сумата, която се приспада от годишните данъчни основи, се увеличава от 4500 на 6000 лева за едно ненавършило пълнолетие дете; за две деца - от 9000 лв. на 12 000 лв.; за три и повече - от 13 500 на 18 000 лв. Увеличава се и данъчното облекчение на деца с увреждания от 9000 лв. на 12 000 лв. годишно. Въвежда се и възможност за авансово ползване за 2022 г. на двете данъчни облекчения. Мярката ще струва на бюджета 230 млн. лева за тази година.

За какво ще се харчи повече

Очаквано, заложените повече приходи отварят възможност и за повече разходи. Окончателно бяха одобрени допълнителни 300 млн. лв. за фермерите, за да могат да посрещнат по-високите цени на торовете и фуражите, на енергоносители, препарати за растителна защита и др. Помощта за земеделските производители единодушно бе подкрепена от всички партии.

Гласувани бяха допълнителни 175 млн. лв. за увеличение на заплатите в системата на МВР. За повишаване на заплатите и издръжка на детски градини и училища бяха гласувани допълнителни 150 млн. лв.

След дълги преговори с правителството в предходните месеци най-накрая Столична община получава помощ за градския транспорт, но наполовина от исканите 144 млн. лв. Депутатите приеха помощ за транспорта от 74 млн. лв.

Общините в страната ще получат допълнителни 100 млн. лв. за капиталови разходи. Заплатите на местната администрация ще се увеличи с 30 млн. лв.

С допълнителните средства ще се увеличават заплатите и в Селскостопанска академия, дават се допълнителни 20 млн. лв. и за издръжката на висши учебни заведения. Гласуваха се и над 56 млн. лв. за запати в държавни болници, детски заведения и училища.

Плюс З млрд. лв. нов дълг

Финално, с актуализацията на бюджета държавният дълг бе увеличен с 3 млрд. лв. от 7.3 млрд. лв. на 10.3 млрд. лв.

С новия дълг ще бъдат рефинансирани предстоящите през първото тримесечие на 2023 г. плащания по падежиращи държавни облигации на международните финансови пазари. Финансовият министър Асен Василев многократно посочва, че в момента условията за теглене на нов дълг са по-благоприятни и това е причината за вземането на трите милиарда сега, а не догодина, когато потенциално се очакват по-високи лихви.

С промяната максималният размер на държавния дълг към края на годината ще достигне 38.5 млрд. лв. или 25.6% от БВП.