Оливър Стоун обобщи епохата на Путин: Русия е страна, обкръжена от врагове и живееща в миналото

Оливър Стоун обобщи епохата на Путин: Русия е страна, обкръжена от врагове и живееща в миналото

Наивният въпрос "Как успяхте да го склоните да говори с вас повече от двадесет часа?", който беше задаван на режисьора Оливър Стоун от всички американски телевизии във връзка с излъчения документален сериал "Интервюта с Путин", има много прост отговор. Стоун си е Стоун - човек, който също като президента на Русия обвинява САЩ за всички световни проблеми.

Този почитател на Фидел Кастро и Уго Чавес се ползва с широка известност в средите на ляволибералните западни интелектуалци и в този смисъл е идеалният медиум за Кремъл. Той почти не задава трудни въпроси, не се опитва да "хване" събеседника в лъжа, не закача неудобни за Путин теми, а обратно – по всякакъв начин демонстрира своето възхищение от руския лидер.

Нищо ново, само дето Сноудън е предател

Но именно затова неговият документален сериал стана скучен – най-малкото за руския зрител. Нима не знаехме, че президентът ненавижда НАТО, обаче обича грубите шеги; не вярва в свободата на волята и идеализма, обаче харесва теориите на заговора; не цени демокрацията и нейните институции, но притежава своеобразен кодекс на честта?

За мен най-интересен беше моментът, шокирал левия по убеждения Стоун, когато Путин призна, че той не одобрява постъпката на Едуард Сноудън (бившият сътрудник на Националната агенция за сигурност на САЩ, получил политическо убежище в Русия -бел.прев.). Беглецът е трябвало да подаде оставка, ако не е бил съгласен с нещо, казва президентът на Русия на режисьора. Стоун обаче изобщо не разбира психологията на офицера от КГБ. Докато за всеки с жизнен опит в Русия, още повече в СССР, е кристално ясно: "органите" са готови да използват предателя, но никога няма да го уважават. Путин фактически нарича Сноудън предател и с това е трудно да не си съгласен.

Всъщност, когато Путин казва, че цени Джон Маккейн заради патриотизма и предаността му към интересите на Америка, това също звучи напълно искрено. Нима ние не знаехме, че Путин дели опонентите на "врагове" (достойни за уважение) и "предатели" (достойни за презрение и, вероятно, смърт)?

Наравно със Сталин

Светът за тези почти осемнадесет години, през които Владимир Путин е на власт, преживя значителни промени – икономически, политически, социални, технологични. Президентът на Русия, обратно, почти не се промени. Той продължава да отмъщава за обидите, нанесени според него, на Съветския Съюз и Русия. Путин се вижда като глобален защитник на понятията "суверенитет" и "държавност", не вярва в никакви алианси и не се нуждае от съюзници.

Той отказва еднозначно да осъди Сталин. И не заради това, че иска да възстанови ГУЛАГ и даже не защото знае, че съветският диктатор е популярен сред значителна част от съгражданите му. Просто Сталин за него е образец на успешния политически лидер, наред с Кромуел и Наполеон. Путин не казва, че в политиката няма място за морал, но това логично следва от интервюто му. Както следва и това, че е склонен да се сравнява само с Наполеон, Сталин, Кромуел, Рейгън и други исторически фигури от този мащаб.

Америка, която обичаме да мразим

Героят от филма на Стоун почти не говори за бъдещето на страната, която управлява вече две десетилетия. Неговият свят е свят на дестилираната геополитика. В него има място за държавност, вражда с Америка или (ако във Вашингтон изведнъж "прогледнат") партньорство с нея, бъдещ разкол на НАТО и проблемите на Близкия Изток. В този свят аз не видях руските граждани с техните радости и скърби, надежди и тревоги.

В него няма "икономика на знанията", проблеми на биоетиката, глобални пазари с техните възможности и същевременно кризи от нов тип, миграцията с нейните плюсове и минуси, социалните мрежи и роботи. Путин бегло споменава заплахата за околната среда, но прави това очевидно формално. Той, разбира се, знае, че тази тема вълнува западните леви – главната аудитория на Стоун.

Очите на президента истински пламват само когато клейми американците за намеса в украинските дела или нахлуването в Ирак. Президентът на Русия е погълнат от американската политика. Америка е неговото обкръжение – тя е обект на ненавист и същевременно възхищение, отблъскване и привличане. По това той много прилича на обикновения руснак.

Изненадващо заключение

През 2000 година, първата от президентския мандат на Путин, за която Оливър Стоун подробно разпитва, стилът на общуване и идеите на държавния глава бяха новост. Путин предложи на страната да замени политическите права за материално благополучие, да излекува травмата, нанесена от разпадането на СССР и да създаде нещо като "Съветски Съюз lite" – без свободи, но и без партийни събрания, с пълни супермаркети и почивки в Турция. С такава перспектива можеше и да не се съгласиш, но тя поне беше, всъщност повече – тя се харесваше на повечето руснаци.

Седемнадесет години по-късно и това го няма. Сега Русия е обречена вечно да се противопоставя на Запада, да живее с това противопоставяне и своето минало. Путин остана в Кремъл и ще даде още много интервюта. Но е трудно да се отърсиш от впечатлението, че неговата епоха е минала. Едва ли създателят на "JFK", "Взвод" и "Роден на 4-ти юли" е разчитал на подобен резултат, когато преди почти две години за първи път е казал: "Здравейте, господин президент!".

*Авторът Константин Егерт е руски журналист и водещ на програми по телевизия "Дождь" и автор на седмична колонка в руската секция на Дойче веле. Преводът е на Mediapool

Още от Анализи и Коментари

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?