Омбудсманът възмутена, че хора с увреждания трябва да плащат за достъпна среда

Недопустимо е да има изискване хора с увреждания да бъдат принуждавани да плащат за изработката на инвестиционни планове за кандидатстване за финансиране на проекти за превръщането на жилищната среда в достъпна за тях, възмути се омбудсманът Диана Ковачева. Тя е писала на социалния министър в оставка Георги Гьоков, че хора с увреждания се оплакват от тежките условия и сериозен финансов ресурс за кандидатстване с проекти по Национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност.

Изработването на идеен проект струва около 1500 лева, които са много за хора в тежко социално положение и с ограничени финансови възможности, каквито са гражданите с увреждания, посочва общественият защитник. Според нея липсата на подкрепа за покриване на разхода за разработване на инвестиционен проект се оказва непреодолима пречка за кандидатстване по програмата и получаване на достъпна жилищна среда.

Ковачева призовава за максимално облекчаване на кандидатстването, използване на всяка допустима възможност за служебно набиране на необходимите документи и освобождаване на нуждаещите се от заплащане на излишни такси.

Държавата е длъжна да предоставя на хората с увреждания достъпна жилищна среда и не би трябвало гражданите сами да понасят финансовата тежест, за да се ползват от своите права, посочва омбудсманът.

"В това отношение смятам, че е важно да се намери подходящ институционален подход в подкрепа на хората с увреждания при изработване на инвестиционен проект, каквито добри практики вече се наблюдават (чрез ангажирането на студенти от строителни специалности, чрез публично-частни партньорства на ниво централна или местна власт и др.) или да се осигури възможност за покриване на разходите, свързани с набирането на необходимите документи и изготвянето на инвестиционните проекти от хората с увреждания", пише омбудсманът.

Тя отбелязва, че за кандидатстването по програмата се изискват документи с нотариална заверка, което е допълнителни разходи и време.

Друг сериозен проблем, на който омбудсманът за пореден път обръща внимание, е изискването за живеещите в многофамилни жилищни сгради, в режим на етажна собственост да подават документи чрез сдружение, учредено и вписано по Закона за управление на етажната собственост.

"Неоспорим факт е, че в много от жилищните сгради, които са в режим на етажна собственост, собствениците не желаят да учредяват сдружения. Съгласно уредбата в Закона за управление на етажната собственост създаването на сдружение не е задължително и е оставено на волята на собствениците чрез гласуване в Общото събрание. Необходимо е значително мнозинство, за да се вземе решение за подобна структура, което включва собственици, представляващи не по-малко от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост", посочва Ковачева.

Според нея това е непреодолима пречка за голям брой хора с увреждания, които се нуждаят от подкрепата на държавата за изграждане на достъпна среда. Създават се и предпоставки за неравно третиране, като гражданите с увреждания, които живеят в режим на етажна собственост, са поставени в по-неблагоприятно положение спрямо тези хора с увреждания, които живеят в собствени къщи.

Омбудсманът настоява програмата да предвиди възможност за предоставяне на техническа помощ в подкрепа на хората с увреждания при подготовка на тяхната документация или да се осигури възможност за покриване на разходите, свързани с набирането на необходимите документи и изготвянето на инвестиционните проекти от хората с увреждания.

Ковачева призовава и за опростяване документацията за участие в програмата, като се вземат предвид ангажиментите на администрацията за служебно удостоверяване.