Опасностите пред разширяването на ЕС

Днес изглежда вероятно Европейският съюз да се разшири на принципа на "Големия взрив": всички страни, които в момента водят преговори за присъединяване, освен България и Румъния, ще станат членки на интеграционната общност през 2004 или 2005 година.

Нарастването на броя на страните-членки на ЕС от 15 на 25 ще бъде огромен шок за Съюза. Въпреки това много малко от европейските правителства се замислят за последиците от приемането на толкова много политически незрели и икономически неразвити страни. Често се обсъжда нуждата от реформи в селскостопанската и регионалната политика на ЕС. Пет други предизвикателства, които поставя пред Европа разширяването на ЕС често обаче биват подминавани.

Взимане на решения
На първо място, разширяването най-вероятно ще затрудни взимането на решения дори когато гласуването е с квалифицирано мнозинство. А в области, където гласуването се очаква да остане с единодушие, като например данъчното облагане, полицейското сътрудничество и общата политика в сферата на външните отношения и сигурността /ОПОВОС/, ще бъде много трудно да се постигат значими споразумения. Новите страни не са свикнали с типичните за ЕС компромиси и пакети от споразумения и адаптирането им може да им отнеме години.

В областта на външната политика например някои страни съвсем оправдано имат специфични интереси и приоритети. През 1999 година чешкото правителство с нежелание подкрепи военната операция на НАТО срещу Сърбия. Може да се предположи също така, че след като балтийските държави влязат в ЕС, те ще настояват за много по-твърда линия спрямо Русия отколкото досега.

При ревизията на договорите за Европейския съюз, предвидена за 2004, европейските правителства трябва да се обвържат с радикално преосмисляне на начина, по който се провеждат срещите и се взимат решенията. Що се отнася до ОПОВОС, ефективната политика в тази сфера ще изисква Великобритания, Франция и Германия да заемат водещата роля.

Легитимност на ЕС
Второто предизвикателство се състои в това, че разширяването ще влоши вече тежкия проблем за липсата на легитимност на ЕС. Неотдавнашните референдуми в Дания и Ирландия показаха, че не само британците са обезпокоени от посоката на развитие на ЕС и разкриха сериозната липса на доверие в европейските лидери и институции. В сравнение със Западна Европа страните, кандидатстващи за членство имат различни, и в повечето случаи по-ниски, стандарти на обществен живот, включително и проблеми с корупцията. Помощта, която ЕС отпуска за тези страни може да не стигне до предназначението си.

Към момента на присъединяването не всички нови членки ще успеят да пуснат в ход законодателни и административни системи, чрез които ефективно да се прилага законодателството на ЕС. Още повече, че страните, които не се справят с това ще станат проводници, ако не и източници, на нелегални имигранти, престъпни групировки и трафик на наркотици.

Чувство за солидарност
Трети проблем е, че по-голямото разнообразие ще отслаби чувство за солидарност, което днес свързва страните в съюза. Днес мнозинството от германците не се тревожи за това, че чрез селскостопанската и регионалната политика те субсидират по-бедните хора в Европейския юг. Но дали богатите западноевропейци ще бъдат така готови да плащат за строежа на пътища в Латвия, например?

След първата вълна на разширяване, тези страни, които останат извън ЕС, ще се окажат в неблагоприятно положение, а новите страни-членки ще трябва да наложат изисквания за визи на източните си съседи. Този четвърти проблем на "изключването" е особено тревожен за държави, които нямат изгледи за скорошно присъединяване към съюза като Турция и повечето балкански държави. Тези страни ще привличат много по-малко инвестиции и по-трудно ще променят административните си системи, тъй като ЕС ще има по-малко средства да им оказва влияние. За страните, които най-вероятно никога няма да влезнат в ЕС като Молдова, Украйна, Русия и северноафриканските държави тези проблеми ще бъдат още по-тежки. ЕС обаче не може да пренебрегне развитието на тези региони: ако те станат хронично нестабилни, това директно ще засегне Съюза, например с миграционна вълна.

Промени в договорите на ЕС
Последен по място, но не и по значение е въпросът за ратификацията на промените в договорите. Ирландският вот вече показа, че е трудно да се преразгледат интеграционните договори с 15 страни-членки, а когато те станат 25 или 30 подобно преразглеждане може да се окаже невъзможно.

Един от пътищата напред е да се разделят договорите за ЕС на две части. Първата част, залагаща фундаменталните конституционни принципи, ще бъде променяна единствено след ратификация на всички страни-членки. Втората част, която ще регламентира действието на европейските институции и общата политика ще бъде променяна чрез обикновено междуправителствено споразумение. Друг вариант е правителствата да се споразумеят новият договор да влезе в сила веднага щом 80 на сто от населението на ЕС го ратифицира. Страните-членки, които не са ратифицирали договора ще трябва да го приемат или да преговарят за излизане от него.

Изтъкването на потенциалните опасности пред разширяването на ЕС не е призив за отлагане на разширяването. Европейските лидери обаче трябва да помислят по-сериозно за последствията.
Споделяне

Още от Европа

Защо се стигна до хаоса с ваксинирането срещу Covid?