Операция за смяна на режима

Американският план за война в Ирак се подготвя с най-малки подробности от Доналд Ръмсфелд и цивилни съветници на президента Буш в Белия дом. Американските генерали са разгневени от този "микромениджмън". Все едно британските планове за войната да се изготвят от Алистър Кембъл /говорител на правителството - б.ред./ и Джеф Хун /министър на отбраната - б.ред./

В края на 80-те години, когато беше председател на Обединения съвет на началник-щабове, Колин Пауъл наложи представата, че в каквато и да е война САЩ трябва винаги да използват масирани и съкрушителни въоръжени сили. Ръмсфелд се отказа от тази негова доктрина и предпочете по-авантюристичен подход.

Въпреки приказките за война, САЩ още не са изпратили достатъчно войски от Германия или от Щатите за масирано нахлуване. Повечето от войските, за които Ръмсфелд съобщи пред журналисти, че в края на януари са били поставени в състояние на повишена бойна готовност, все още са си в казармите. Отчасти защото Ръмсфелд смята, че войната може да бъде спечелена с малко на брой сухопътни сили, както и заради вътрешните спорове в Пентагона за това как да се води тази война.

Ръмсфелд възнамерява да се откаже от това, което смята за остаряло като използването на танкове за завземане на територия. Вместо това предпочита хиляди точно нанесени въздушни удари и незабавен десант около и в самия Багдад. Целта на атаката е или да бъде убит Саддам или да бъде принуди да избяга. Той ще бъде сменен - за известно време - с фигурант от сегашния режим, който ще запази иракската армия и партията Баас. Това ще помогне да се поддържа реда и да се предотврати гражданска война с кюрдите на север и "арабите от блатата" на юг /шиитите - бел. ред./ Демокрацията и човешките права не са на първите места в списъка на приоритетите.

Войските, които САЩ вече са изпратили, биха могли да извършат тази операция. Те включват Трета механизирана дивизия и Първа дивизия на морската пехота в Кувейт. Това са повече от 300 танка, стотици по-малки бронирани машини и много бойни и транспортни хеликоптери. Морските пехотинци тренират да бъдат прехвърлени на хиляди мили навътре в територията, подкрепяни от самолети за вертикално излитане и кацане Хариър, както и танкове. Великобритания скоро ще има още стотина танка и транспортни хеликоптери.

101-ва въздушно-десантна дивизия и 82-а въздушно преносима дивизия имат повече от 20 000 войници, обучени да атакуват от хеликоптери. Заповед да тръгне получи и 4-та механизирана дивизия. Тази дивизия е "гръбнакът на специалните сили" - около 37 000 войници и повече от сто механици и инженери за изграждане на мостове. Тя е и първата компютъризирана, "дигитална дивизия". Едно от предимствата ѝ е, че всички нейни машини са снабдени със система за глобално позициониране /GPS/, която автоматично дава картина къде се намира всяка една машина. Това значи, че армията няма да трябва толкова да се притеснява от опасността да попадне под "приятелски огън" от въздуха в момент, когато напредва в пустинята.

Американските войски могат да превземат летища дълбоко във вътрешността на Ирак и до няколко часа да са готови да ги използват, за да докарат после със самолети стотици танкове и войници. Те вече имат подготвени няколко бази в Кюрдистан. Американските войски могат да влязат в Ирак и от британските военновъздушни бази в Кипър, от някогашните съветски бази в България, Румъния и Грузия, както и от по-известните в Персийски залив и Турция.

Американската сухопътни и военновъздушни сили години наред са се готвили и упражнявали в тези десантни операции. От времето на войната в Персийския залив Пентагонът е удвоил скоростта, с която може да прехвърли по въздуха танкови части, защото транспортните самолети С-17 могат да кацат и на къси и зле подготвени писти.

С такива десантни операции е възможно танкове да излизат от търбусите на транспортните самолети на летище Саддам Хюсеин и да тръгнат оттам направо към центъра на Багдад. В същото време, докато се извършва тази "трансплантация на глава", както наричат операцията в средите на Пентагона, хеликоптерни части, действащи източно от йорданската граница, ще имат задачата да предотвратят изстрелване на ракети Скъд срещу Израел, а бомбардировачите ще се опитат да унищожат запасите от химическо или биологическо оръжие.

Има многобройни информации, че на иракските войски - чрез листовки и радиопредавания - им е дадено да разберат, че няма да бъдат атакувани, ако не напуснат казармите си. Големи суми в брой са били предлагани за подкупване на висши командири. В Афганистан този метод за водене на война се оказа много резултатен.

Всяка иракска военна част, която предприеме действия, ще бъде проследена и унищожена от американската въздушна мощ. Във войната в Персийския залив самолетите В-52 носеха бомби от стария вид. Днес всеки от 70-те бомбардировача В-52 е въоръжен с 50 бомби, насочвани чрез GPS. Теоретично тези самолети са достатъчни да атакуват 3500 цели в Ирак наведнъж. А САЩ имат още 500 самолета, базирани наблизо.

Саддам може да не падне бързо като някои от комунистическите режими в Източна Европа. Американските войски често са нападани от засада в Афганистан и може да се озоват в доста трудно положение в иракските градове. Хеликоптерите изглеждат прекрасно, но също като кавалерийските коне, които замениха, са уязвими от автоматичен огън.

Този план за нападение, чиято цел е да шокира, да всее ужас и страхопочитание у врага, да го накара да се предаде, може да спечели войната само за дни. Другият вариант е, шокът и ужасът да са замислени просто за сплашване - както на Саддам, така и на Съвета за сигурност. Ако наистина Белият дом все още е много предпазлив, когато става дума да се рискува живота на американските войници, тогава може да се очаква, че в края на краищата Вашингтон ще се задоволи да продължи с подкрепяния от ООН процес. Да не забравяме, че дори след нападенията от 11 септември, Белият дом се въздържа да прати американски войници да издирват Осама бин Ладен в Афганистан по начин, който може да се окаже опасен за тях. Дори и сега президентът Буш може да поиска да поведе войски с подкрепата на ООН, за да сведе до минимум риска от американски жертви.

По БТА