Опитът на бойците ни зад граница не се използва пълноценно

Само 2000 български военнослужещи се въртят в мисиите зад граница и техният опит не се използва пълноценно. Това каза директорът на сдружение “Джордж Маршал – България” и бивш зам.-министър на отбраната Велизар Шаламанов на конференция за положението в Афганистан в петък.

Според Ахмад Сидик Делер, временно управляващ посолството на Aфганистан в София, българските военни лекари в Афганистан са по-ефективни и по-добре приети от военнослужещите ни. По думите му страните членове на НАТО могат да са по-полезни с помощ в борбата с бедността, в образованието и здравеопазването, отколкото с военното си присъствие.

В Афганистан работят три българските медицински екипа. Два от тях са в испанската военна болница в Херат, а един във френска военнополева болница в Кабул. Българските военнослужещи в Афганистан са около 490, базирани в Кабул и в летището в Кандахар.

Шаламанов отбеляза, че има проблеми и с оборудването и подготовката на бойците ни в мисии, а в същото време се правят ненужни инвестиции в закупуването на корвети за военноморските ни сили. От външнополитическа гледна точка пък не е формулирана ясна визия какви може да са конкретните ползи за България от участието ѝ в мисията на НАТО в Афганистан.

Георги Панайотов, експерт от МВнР, припомни, че българското участие в Афганистан е по-голямо от това на други страни в НАТО с подобен на нашия военен капацитет.

Посланик Дeлер посочи, че международните сили не обръщат внимание на източника на тероризма. Според него талибаните влизат в Афганистан от Пакистан, където се обучават. Освен това няма и координация между афганистанската държава и партньорите ѝ в борбата срещу тероризма и наркотиците.

"Докато има наркотици, ще има и тероризъм", посочи Делeр. Само за миналата година в страната са произведени 8000 тона наркотични вещества, а приходите, които основно отиват в Ал Каида, възлизат на около 4 млрд. долара.

Афганистанците са притеснени и от многото цивилни жертви в страната. В същото време страните от региона се безпокоят от международното присъствие в Афганистан, а афганистанската армия не се обучава достатъчно.

Според посланика Афганистан е постигнал и успехи след свалянето на режима на талибаните през 2001 година. Оттогава са прокарани 5000 км пътища в планинската държава, 70% от населението има достъп до здравеопазване, а 6 млн. деца посещават училище.

Афганистан има 8-10% годишен ръст на икономиката, а над 4 млн. афганистански емигранти вече са се завърнали.

От началото на годината обаче активността на талибаните се е увеличила с 40%. При това остават проблемът с бедността и безработицата, които, според посланика, се пренебрегвали от международните сили.

Зам.-председателят на парламентарната комисия по отбрана и депутат от ДСБ Асен Агов допълни, че в българското общество липсва достатъчно информация за залога на мисията в Афганистан и същността на българското участие там. Toй припомни забавянето на осигуряване на бронирана техника за българския контингент в Афганистан и добави, че част от българските военнослужещи, които заминават в мисии зад граница, нямат ясна мотивация, а са водени от финансови интереси.