Опитите за активизиране на вота имаха обратен ефект

“Многото пари, заделени за повишаване на избирателната активност, включително и за лотарията, организирана от правителството, както и многото политическо говорене естествено изиграха негативна роля за ниската избирателна активност”. Това коментира в събота пред Mediapool Татяна Буруджиева, политолог, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”, по повод очертаващата се най-ниска избирателна активност от 1989 година насам за парламент. По-късно обаче стана ясно, че 350 000 българи са се включили в изборната томбола, организирана от правителството.

По данни на ЦИК към 19 часа 53,48 на сто от българите са гласували в събота, като очакванията са избирателната активност да достигне 55 на сто, тъй като на места подаването на бюлетини продължи и след 20 ч.. По прогнози на MBMD около 63 на сто от хората са се явили пред урните, като това е най-високото очакване, дадено от социологическа агенция. Според “Сова Харис” 54,5 на сто от българите са дали вота си.

На хората не им е приятно, когато те не се чувстват добре, толкова много демонстрации да се правят от страна на политиците, не само от управляващите, но и от повечето партии, обясни Буруджиева ниската избирателна активност. Политиците, които заделят толкова много средства за кампания в чужбина, обикновено слизат от политическата сцена, заяви тя по повод неефктивността на мерките за повишаване на избирателнат аактивност зад граница. “Не е възможно толкова много пари да се заделят само за гласуването в чужбина, много повече отколкото за страната и то само за няколко десетки хиляди гласа”, кагеторична бе Буруджиева.

“За да се установи къде точно се крие проблемът, обаче е необходим по-сериозен анализ, смята политологът. Кампанията на отделните формации, рязката смяна в тактиките на политическите партии, множеството грешки в кампанията, които бяха допуснати, както и крайният негативизъм, също са след проблемите, които са повлияли на ниската избирателна активност, според нея.

Многото пари уплашили хората

Тезата ѝ бе покрепена и от социолога Антони Гълъбов. Хората се уплашиха от многото пари, те  не са свикнали на такива кампании, затова и ефектът повече е негативен, отколкото позитивен, каза Гълъбов. Фактически това е корупция, облечена във власт, коментира той много пари, вложени в предизборната лотария. Тази корупция е най-изявената, най-наглата и най-неприкритата. Казвам го като човек, който отдавна се занимава с проблемите на корупцията в България, заяви социологът.

На практика повечето социологически агенции признаха изненадата си от ниската избирателна активност. Кънчо Стойчев и Андрей Райчев от ББСС Галъп не скриха, че няма да се състоят първоначалните прогнози пред урните да се явят повече от 60 на сто от хората с право на глас. В един момент изборният ден тръгна в тази насока, но после пускането на бюлетини замря.

Едва 2 932 411 души от общо 6 722 367 записани в избирателните списъци гласуваха до 17 часа в събота, сочат данните на Централната избирателна комисия..

Пред БТВ Цветозар Томов от агенция “Скала” съобщи, че по данни на агенцията към 18 ч. активността е 49.1% и прогнозира, че на тези избори ще се регистрира най-ниската избирателна активност в сравнение с всички вотове за парламент от 1989 г. досега.

Според данни на “Скала” в градовете се забелязва по-активен вот, за разлика от селата, където досега традиционно гласуваха повече хора. Цветозар Томов коментира, че е рано да се обяви дали причина за това е преместването на изборния ден от неделя, както е било досега, в събота, или заради други.

Най- висока избирателна активност бе регистрирана в Пловдив, където 72 на сто от хорота са пуснали бюлетини, стана ясно след края на вота. В Кърджали пред урните са се явили 65 на сто от жителите, според преброяването. В Разград към 17 часа бяха гласували 58,4 на сто. В Силистра традиционно много са явилите се пред урните – 56,76 на сто, два часа преди края на изборния ден. 56,9 на сто гласуваха в Ловеч, във Варна пред урните се явиха 55 на сто от жителите. В Стара Загора тъмната стаичка са посетили 48 на сто от избирателите, във Видин – 46,5 на сто.

В Благоевград цял ден избирателите бяха най-вяли

От сутринта най-слабо вървят изборите в Благоевград. Около 15 часа бюлетини бяха пуснали едва 20 на сто от гражданите, два часа по-късно активността нарасна една до 33,4 на сто.

Между 41 и 47 на сто е избирателната активност в столичните многомандатни изборни райони.. В Бургас активността е 33 на сто. В Русе, където изборният ден стартира силно, после замря, активира се и сега пак е в застой, към 17 часа се отчита, че гласа си са дали 40 на сто от българските граждани.

В Сливен са гласували едва 32,92, с което отнеха последното място на  благоевградчани в класацията към 17 часа.

До обяд нито един избирател не се бе явил пред урните в земенското село Чепино, съобщиха от РИК-Перник.

По данни към обяд над 32 на сто от военните в българския батальон в Ирак подадоха глас, съобщи в пряка връзка с база "Еко" в Дивания председателят  на Секционната избирателна комисия Панко Панов. Той добави, че организацията за изборите в базата е отлична и са спазени всички законови изисквания. Командирът на петия батальон подп. Костадин Кузмов каза, че за днешния ден е създадена специална организация при изпълнението на задачите, за да може всички желаещи от батальона да гласуват. Бюлетините, пуснати от бойците ни в Ирак, ще пристигнат в България утре със специален полет.

Над 70 на сто е избирателната активност сред военнослужещите ни в Афганистан, 50 процента от контингена ни в Босна и Херцеговина също се е явил пред урните, бюлетини са пуснали и 40 на сто от бойците ни в Косово, по данни към 13 ч. Там обаче изборният ден продължава и след 19 ч.

Над 43 хил. изселници в Турция се наредиха на опашки

Масово българските изселници в Турция тази сутрин се наредиха на опашки пред избирателните секции, отворени общо в 14 града – Истанбул, Ордин, Бурса и др.,предаде БНТ. Традиционно се окачва там избирателната активност се повишава около 19 часа, когато приключва редовният работен ден в югоизточната ни съседка, какъвто е съботата. По данни на БНР над 43 хил. души са гласували в Турция, като на всички тях е поставен печат в задграничните паспорти, за да не може да преминават границата и да пуснат бюлетини и в България.

Значително бе надхвърлен броят на предварително записалите се 190 души в Македония, сочат данните на посолството ни. Предполага се, че много пребиваващи в Македония българи да посетят избирателните секции на територията на българската държава.

В  Германия, където пребивават множество български емигранти от над 8 години, интересът към изборите е вял. Само наши студенти са посетили изборните секции, открити в 7 града, сред които Берлин, Мюнхен, Щутгард и др, предаде БНР. 388 души се явиха пред урните в Германия до обяд, допълни БНТ. На предишните избори бюлетина са пуснали 3300 българи, пребиваващи в Германия. Сега едва 400 са дали гласа си за народни представители.

По предварителни данни между 2750 и 3000 българи, живеещи в Испания, са упражнили правото си на глас, съобщи по Нова телевизия Костадин Коджабашев от посолството на България в Испания. В страната са разкрити 31 избирателни секции.

Не се оправдаха и очакванията в Русия да гласуват над 1300 наши сънародници. 1000 души са посетили секциите в Москва, в Санкт Петербург, в Екатеринбург, Краснодар, Ярославъл и Стари Оскол.

В Албания пред урните са се явили 116 българи, в Бейрут – 83 души, което по-ниска избирателна активност в сравнение с прредишните пармалентарни избори през 2001 г.

858 българи са гласували до обяд в седемте избирателни секции, разкрити за българските парламентарни избори във Франция, съобщи българското посолство в Париж. Общо за Франция около 1000 души са заявили предварително, че ще гласуват. Сред вече упражнили правото си на глас има и наши сънародници, които не са подали предварително заявления за гласуване, уточни Ангел Ангелов, консул в Париж. По негови данни най-висока избирателна активност българите във Франция са проявили на президентските избори през 2001 г., когато са гласували 1340 души. За българските парламентарни избори във Франция са открити седем секции - четири в Париж, две в Страсбург и една в Марсилия.

Вече завърши гласуването в българските секции в Далечния изток, Япония, Австралия, Нова Зеландия, Сингапур, Китай, Република Корея. Данните за гласуването постъпиха в ЦИК, съобщи Мария Донска, директор на дирекция "Информация и връзки с обществеността" към Министерството на външните работи пред "Дарик радио". По думите ѝ българите в чужбина са били активни според очакванията.

Два пъти повече секции в чужбина, но без ефект

Заради часовата разлика, първи пред урните се явиха българите в Австралия, където са гласували 228 души.  Приключи и изборният ден за българите в Япония, където бюлетина са пуснали 107 наши съграждани, 55 са нашенците дали вот в Китай. Най-късно изборният ден ще започне в Лос Анджелис.

Бяха регистрирани над два пъти повече избирателни секции в чужбина, отколкото на предходните парламентарни избори от 2001 г., припомни Мария Донска.

Най-много секции бяха отворени в Турция - 78, в САЩ броят им бе 51, в Испания – 31, и Великобритания - 15. Сред страните, в които за първи път се организираха секции, са Нова Зеландия, Сингапур, Ирак и Афганистан.

Неизползваните изборни книжа и бюлетини се съхраняват в  дипломатическите представителства до произнасяне на ЦИК за реда  и начина на унищожаването им. Според избирателния закон, на тези избори гласовете от чужбина няма да се отчитат към гласовете в дадени избирателни  райони, а ще се прибавят към гласовете на съответната партия или  коалиция в национален мащаб.