Опозицията не иска стабилност в съдебната и административната реформа

Г-н Ралчев, тази седмица политическите сили не успяха да се консолидират около обща декларация, че следващият парламент ще продължи усилията на този в областта на съдебната реформа.

В сряда бяха излъчени два идентични сигнала с еднакви източници и една и съща цел. Целта и на форума на административния министър Димитър Калчев и на председателя на парламента Борислав Великов да се постига политически консенсус, да има стабилитет във всяка една от политиките. Бялата книга за администрацията, а съдебната реформа под формата на декларация на политическите сили в парламента. Нашите политически опоненти, ръководени от чисто политически съображения, не приеха тази постановка с цел да не се позволи на НДСВ да има инициативи, които от тяхна гледна точка имали PR-характеристика с оглед изборите. От наша гледна точка ние наистина искаме да добием в определени области един стабилитет на политиката.

Демократи за силна България (ДСБ) обявиха, че са склонни да подпишат декларацията при условие, че в нея залегнат конкретните параметри и ангажименти за структурна и функционална реформа в съдената система. НДСВ съгласно ли е на това?

Естествено е, че за да се стигне до конкретното, трябва да се мине през общото, а преди всичко трябва да се мине през най-общото - искаме ли да постигнем с цената на усилията на всички политически сили съдебна реформа, която очевидно не е цветово ангажирана, както и публична администрация, която също не е цветово ангажирана. Вероятно в парламента ще влязат и други партии, но не може да има спор, че сега присъстващите в НС ще бъдат в основата на бъдещия парламент. Тогава, когато има съгласие относно стратегическите линии, очевидно, че много по-лесно ще се постигне съгласие по отделните параметри.

Провалът на тази декларация...

Няма провал, просто идеята не е възприета.

Това, че няма да има такава обща декларация, ще доведе ли до някакви негативни последствия в международен план?

България ще бъде член на ЕС на 01.01.2007 г., колкото и някои хора да не могат да преглътнат това.

Основните критики от страна на ЕС са свързани именно със съдебна реформа?

Да, разбира се. И те се прави.

Защо тогава НДСВ отлага за следващия парламент осъществяването на съдебната реформа?

Защото очевидно, че в тези параметри, в които се цели съдебната реформа, най-малкото няма технологично време .

Имахте четири години мандат...

Имахме, но вижте колко трудно се работи. По някои конкретни въпроси губим време, колкото за цели закони. Например въпросът със закупуването на земя от чужденци - един елементарен въпрос за целокупния български народ колко заседания на временната комисия за промени в конституцията отне и още колко парламентарно време отне.

А какъв ще е действителният ефект от нов Наказателно-процесуален кодекс, от нов Гражданско-процесуален кодекс, след като те ще се базират на нереформирана съдебна система в структурно отношение?

Когато не можеш да постигнеш максимума, трябва да прецениш дали е полезно това, което е постигнатото. Няма никакъв спор, че има цели области в ГПК, които трябва да бъдат преустроени при новите условия. Същото се отнася и за НПК - и тук проблемът е как ще бъде структурирано досъдебното производство. В крайна сметка изискването на ЕС е България да има бързо, ефективно и справедливо правосъдие.

Стои и проблемът с Великото народно събрание (ВНС) след решение №3 на Конституционния съд, както и последващото решение №7 пак на КС от 2004 г., което утвърждава първото становище. Предложенията на ДСБ за съдебната реформа - за излизане на прокуратурата от съдебната система и прочее, минават през становището на КС, което е категорично и ясно в момента, че такива промени може да приеме само ВНС. Има ли смисъл да поставяме под съмнение такъв резултат на законодателната дейност? Например, политическите сили постигат пълно съгласие, и КС утре да каже нещо друго. Това ще е просто загуба на време.

Защо, след като не може да стане сега глобалната промяна в съдебната система и то по начина, по който нашите политически опоненти го искат, ние да седим в едно статукво на сегашната законодателна база, когато законодателството е един динамичен процес?